Мафия, корупция, престъпност, деспотизъм, тероризъм

Мафия

В области като Сицилия или Калабрия това е свързано с голям престиж. Тези мафиоти се радват на голяма социална почит. Това е основата на мафията. Ако нещата бяха други, просто системата нямаше да работи.

Един мафиот разполага само със символична власт и тя се състои в това, че той потенциално може да упражни насилие. Този потенциал е неговият инструмент за господство.

До днес мафиотите са ухажвани от мнозина, от политици, от предприемачи, от журналисти. Мафията нямаше да може да съществува, ако нямаше под себе си този полумафиотски хумус.

На мафията никога не й е било до честта. Тя винаги е убивала деца и жени. Става дума изключително за запазване на властта, на това се подчинява всичко. Смъртта се украсява, като пуснат в действие честта. Много неща при мафията се украсяват, например като се посяга към ценностите на католическата църква и се изопачават.

Мафиотът убива така, както един бояджия боядисва стената. Той не вижда никакъв проблем, та нали не върши това за себе си. Той би обвинил себе си, ако убиваше от лични подбуди, но той не е вършил такива неща, убивал е, за да запази мафията – а това е неговата работа.

Точно като католическата църква или комунистическата партия мафията е една властова система, стремяща се към абсолютното, но противно на тях, тя няма идеологическа основа. Тя само иска властта.

Мафията може да бъде победена много бързо. Първо, когато не се страхуваш и второ, когато не участваш в играта. За съжаление твърде много хора участват в тази игра. Петра Рески,  родена през 1958 г,. немски писател и журналист

Жителите на Палермо се били нахвърлили върху своите подтисници с вика „Morte Alla Francia, Italia Anela” – „Смъртта на Франция – изконно желание на Италия”. От началните букви на тази парола те смятат, че е произлязло името „Мафия”. Тя възникнала като организация за самопомощ срещу деспотизма на чуждите завоеватели. След обединяването на Италия така наречената „Onorata Societa”, „Почтено братство”, както се нарича и днес, загубва правото си на съществуване. Поколения наред обаче са живели с насилието и са свикнали с него.

Други изследователи смятат за дата на основаване на братството 1670 г., когато в Палермо бил създаден съюз на „просветените благородници”. Тайните си срещи те правели в една пещера. В миналите векове с думата „мафия” наричали скалите, които служели на сицилийските тайни съюзи за място на сбирки и подслон.

„Onorata societa”, „Почтеното братство”, си създава съвършена система за изнудване. То винаги печелело по системата на „птичата човка”. Във всички области на обществото „потапяло то своята човка” и богатеело.



Петра Рески: „Мафията може да бъде победена. Когато не се страхуваш и когато не участваш в играта.”

Главният неин метод изглежда съвсем прост. Тя предлагала на барона своята защита и изисквала в замяна редовна заплата. „Почтеното братство” отивало и при наемателите на земя и им предлагало своята „стока” – сигурността. Отказвал ли някой да я закупи, той неочаквано намирал лозята си изкоренени или козите и овцете си с избодени очи. Затова плащал.

Главатарят на Мафията на целия остров се избирал от главатарите на отделните фамилии, които имали право да носят почтителната титла „дон” и всички се обръщали към тях така... Онова, което запазвало единството и свързвало помежду им тези фамилии, бил както тогава, така и сега, един кодекс на честта, който всеки мафиот е длъжен да спазва под заплаха от смърт. Предателят се наказвал със смърт.

Отрязана овча глава пред вратата му показвала, че присъдата му е произнесена. Понякога той намирал куче с отрязана глава на прага си. В очите на мафиотите не е имало и няма по-голямо престъпление от нарушаването на закона „омерта”, задължителното мълчание. Един неписан закон гласял: Който не мълчи, ще умре. Клаус Полкен и Хорст Шепоник, немски писатели и журналисти

Мафиотите с „бели якички” днес вече са много по-многобройни от тези с оръжие в ръка на юг. По този начин те действат тук дори по-добре и по-бързо, независимо дали става дума за лихварство или за рекет. Винченцо Контичело, политолог, борец срещу мафията
 

Корупция

Всички злини на корупцията щяха да бъдат преодолени бързо, ако подкупените след получаване на подкупа не изпитваха порива да дадат израз на признателността си. Или спомнете си за федералния канцлер Хелмут Кол: в скандала с даренията за ХДС (Християндемократическия съюз) той отказа сътрудничество с разследващите, наистина срещу собствения си интерес, защото е дал честната си дума да не издава дарителите. Ернст Фер, роден през 1956 г., професор по микроикономика в Цюрихския университет

Почти всички явления на упадък и развала, на латински „corruptio”, са свързани със смесването на частното и публичното. Разбираемо е, че има лобиране, но народните представители са там, за да представляват общия интерес. Лобистите представляват частни интереси. Тази граница никога не трябва да се заличава. Днес много депутати са не само представители на партии в парламента, а представители на фирми, от които те получават възнаграждения. Проф. Вилхелм Хенис (1923-2012), германски политолог


Вилхелм Хенис: „Развалата, на латински „corruptio”, това е смесването на частното и публичното.”
 

Престъпност

Единственият начин трайно да се промени склонността към престъпност е, да се промени сърцето на престъпника. Много престъпници биват арестувани и затваряни безброй пъти. Макар и да знаят, че като извършат кражба, ще отидат в затвора, нечистото им сърце ги подтиква да крадат. Без да пречистите сърцето на престъпника, престъпността няма да спре само чрез прокарване на по-строги закони. И така, нашият метод е да пречистим сърцата. Тогава всички безредици в материалния свят ще бъдат разрешени. Шри Свами Прабхупада, индийски духовен учител
 

Деспотизъм

В своя витален порив популистките деспоти и на XX век си обещаваха броено по години безсмъртие: Третият райх си даваше като начало хиляда, а една друга страна, свикнала на по-големи числа, десет хиляди години – за после ще видим, макар че послето едва ли ще се различава много от предишното.

Откакто свят светува, деспотът е пословично самотен човек – но само в частния си живот. Инак като социална личност той има толкова много съмишленици, поддръжници и помагачи, че биха му завидяли и най-обичаните популистки вождове (доколкото това не са едни и същи неща).

Не е дума само за министрите му, кметовете, доносниците, придворните поети и джелатите, а за онези безброй хора, които искрено вярват, че нямат нищо общо с това, което става, и които още по-искрено биха се възмутили, ако се намери някой наивник да им каже, че и те в някаква степен съдействат и съучастничат и че са не само жертва на деспота, но и негови създатели. Проф. Никола Георгиев, роден през 1937 г., български литературен критик и публицист

Ах! На тълпата допада каквото върви на пазара, слугата почита единствено силния! Фридрих Хьолдерлин (1770-1843), немски поет и писател
 

Тероризъм

Тероризмът не е изобретение на 21-и или на 20-и век. Имало го е и през 19-и век, например в Русия. Винаги е имало атентати на анархисти, които днес щяха да бъдат окачествени като тероризъм. Вземете убийството на австрийския престолонаследник в Сараево. Подобни неща вероятно ще се случват и в бъдеще.

Днес деянието на един терорист се разпространява по целия свят чрез телевизията и Интернет, с това той служи на други хора за образец. Така тероризмът може да стане заразна болест. Това имах предвид, когато употребих думата епидемия. Без средствата за масова информация щяхме да имаме понастоящем вероятно по-малко тероризъм. Хелмут Шмит (1918-2015), бивш федерален канцлер на Германия

Снимки: welt.de; sueddeutsche.de; old.acc-weimar.de;