Мадс Микелсен за националността, демокрацията, политиката и Чингис хан

Интервю с актьора от Дания Мадс Микелсен

Мадс Микелсен е известен датски актьор, роден през 1965 г. в Копенхаген. Мадс Микелсен е женен за дългогодишната си приятелка Ханне Якобсен. Семейната двойка Мадс Микелсен и Ханне Якобсен живее в Копенхаген и има две деца - дъщеря Виола и син Карл. Публикуваме интервю с датския актьор Мадс Микелсен.

Въпрос: Горд ли сте, че сте датчанин?

Мадс Микелсен: Намирам формулировката за притеснителна. Наистина не разбирам защо човек трябва да се гордее с националността си.

Това е най-разбираемо за мен по отношение на Дания. Имате най-високите минимални заплати, най-ниските разлики в доходите между мъжете и жените.

Разбира се, за нас център на внимание са предимно нашите проблеми. Политиците постоянно говорят само колко бедни хора има тук и подобни неща. Ако Ви харесва,  може би вече изпитвам гордост. Когато футболният отбор на Дания играе, скачам до тавана. Намирам за чудесно, че сме демокрация, в която действително можеш да се изразяваш и да казваш непопулярни истини.

Апропо, датчаните трябва да са най-щастливите хора на света.

И аз вече съм го чувал. Наистина не знам. Преди няколко години бяхме много нещастни и имахме огромна вълна от самоубийства.

Как може да се е получил този резултат от анкетите?

Е, разбира се, че трябва да сме щастливи. В сравнение с други страни ние сме безумно добре. При нас и по-зле поставените, по-бедни семейства могат да ходят на почивка веднъж годишно, това е възможно. Държавата се грижи добре за нас.

Точно Вие не сте беден. Въпреки това държавата заплаща ли детските ясли и за Вашите деца?

Да, вероятно. В края на краищата плащам данъчна ставка от 68 процента! Така че, да, държавата щеше да плаща, но аз не можех да чакам толкова дълго за място в обществени детски  ясли, затова избрахме частна.

Кое е типично датското у Вас?

Аз съм много политически некоректен. Доста краен, понякога. Но в повечето случаи просто искам да дискутираме правилно. Изключително съм отегчен, когато хората усукват и разтягат локуми. Да проявяваш респект към една тема, означава тя да се обсъжда открито. Това е твърде датско. Въпреки че сме напът бавно да го загубим.

Как това намира своя израз?

За повечето политици вече не е важно да направят света и страната по-добри, а да бъдат в парламента. И това е така в цяла Европа. Занимават се с това, което носи гласове. Вместо един политик да извика: елате насам, вървите в грешна посока!, всички един след друг се умилкват. Искам отново някой политик с истинска визия.

Как тогава може да се обясни възходът на десни политици?

Това изобщо не е толкова крайно. То започва още през 70-те години с един политик, който искаше нулев данък. Смешен човек. Напълно душевно болен и доста расистки настроен. По-късно дойдоха дискусиите за мюсюлманските имигранти, които бързо заглъхнаха, но все пак съдържат нещо, за което трябва да се говори. И тогава крайно десните казват нещо, и после крайно левите и аз като гражданин осъзнавам: добре, истината е някъде по средата. Но така то е нещо хубаво. В сравнение с Швеция например, където просто не може да се говори по такива теми. Не може дори във вестника да се напише, че двама чернокожи са се застреляли.


Датският актьор Мадс Микелсен със съпругата си Ханне Якобсен, дъщерята Виола и сина Карл

Това нещо добро ли е или лошо?

Катастрофа! Ако човек не може да каже: двама бели датчани ограбиха банка, тогава и полицията не може да ги намери! В това отношение през последните години Швеция беше тотално задушавана. И може би затова там се пръкна най-голямата неонацистка сцена в Европа. Тук, в Дания, имаме точно четирима нацисти! Знаем имената им! Следователно, да. Тук имаме десни политици, но ние също така имаме нужда от тях. За баланса с крайно левия лагер, така че изобщо да възникне дискусия. Така се препятства възможността хората да обикалят гневно насам-натам. Впрочем, крайната левица никога не се критикува толкова силно, колкото дясната. Тъй като тя е съществувала винаги и интелектуализира всичко.

Чувам консервативни нотки. Какво означаваше всъщност да израснеш в комунистическо семейство?

Забавно! Ходехме на първомайските демонстрации и всичките тези неща, в работническите барове, пееше се много ... Дядо ми беше пламенен комунист, някогашен член на Съпротивата през Втората световна война. Той беше много огорчен, че като деца брат ми и аз събирахме бутилки, за да спечелим пари. О боже, капитализъм! Тогава, когато вече можех да гласувам, първите няколко пъти гласувах крайно ляво, а след това започнах да размишлявам и това малко се промени.

Вие очевидно сте пламенен привърженик на демокрацията. Същевременно веднъж казахте, че си пожелавате зелен диктатор.

Е, разбира се, демокрацията е най-доброто от всички злини. Но това също означава, че има безкрайни дискусии за хирургията на тазобедрената става и училищното хранене, а от погледа се губят големите, важни неща. Затова казвам: политици, дреболиите, незначителните неща, това е вашата работа. Работете по тях във вашите проклети офиси. Но ние трябва да обсъждаме големите неща.  А демокрацията е някак си неподходяща за вземане на радикални решения.

Като говорим за диктатори, защо Чингис хан е най-любимата Ви историческа фигура? Защото е имал толкова много деца?

Да, точно! Колко бяха това? Десет милиона? Не, бях очарован от него още като малко момче. Искам да кажа следното: диктаторите - без изключение психопати - съумяват да примамят ужасно много хора да бъдат безучастни. Въпросът е: как го правят? Аз лично изпитвам крайно недоверие към всяка форма на вождизъм.

Какво мислите за постоянното оплакване  на мъжете, които сякаш вече не знаят, какво се случва с мъжествеността?

Това излезе наяве в момента, в който жените получиха глас в обществеността. Тогава мъжете направиха заключението: аха, добре, те искат да сме нежни и изпълнени с разбиране и да носим смешни панталони. И разбира се, те го направиха и защото смятаха, че това ще би им помогне да свалят жените! Така че дълбоко в себе си мъжът винаги знае, какво означава да си мъж. Освен това съм убеден също, че повечето мъже са много щастливи от развитието на събитията. Сега, например, им е позволено да бъдат истински бащи и да прекарват повече време с децата. Но в същото време искат да излязат, да печелят пари, да построят къща.

Жените също.

Става дума за баланса. Считам дърдоренето за квотите за жени и всички тези неща за  условно благоприятстващи. В крайна сметка има и жени, които изобщо не искат да правят кариера. За тях е чудесно да бъдат у дома с децата - както жените са го правили от хиляди години. В едно общество трябва да има място и за тях, точно както за амбициозните в професионално отношение жени. Аз съм против уравниловката. Мъжете и жените са различни. Затова се харесваме взаимно.

Датските жени различават ли се от жените от други страни?

Да, мисля, че те просто изпреварват другите националности във времето. Освобождението просто се случи по-рано, те имат това зад себе си. И днес преоткриват своята женска страна, могат да я съчетаят с мисленето за кариера.

Как се остава скромен, без да изглеждаш недостоверен?

Скромен? Не съм скромен. Стигнах до точката, в която съм сега, защото работя здраво и съм добър в това. Арогантен, обаче, не сте. Не. Мразя арогантни хора. Арогантни шофьори на автобуси, точно толкова, колкото и арогантни президенти.

Източник: dasmagazin.ch;

снимки: youtube.com; 66.media.tumblr.com;

Превод: Господин Тонев;