Любовната връзка между Хана Аренд и Мартин Хайдегер - Антония Груненберг

Любовната връзка между Хана Аренд и Мартин Хайдегер 

Връзката между Хана Аренд и Мартин Хайдегер е пронизана от противоречия: любов и предателство. Страст към мисленето и силна болка за европейската катастрофа. Разказ на проф. Антония Груненберг за невъзможната, но непревъзмогната любов между Хана Аренд и Мартин Хайдегер.

Проф. Антония Груненберг е преподавател по политически науки и директор на центъра „Хана Аренд” в университета в Олденбург, Германия. „Тази вечер и това утро са утвърждаването на цял един живот. Едно в същността си никога неочаквано утвърждаване. Когато келнерът каза името ти ... сякаш внезапно времето беше спряло. Тогава съзнах мигновено ... че натискът на импулса, въпреки всички резерви да дойда тук, след като имах адреса на този хотел, милостиво ме предпази да извърша единствено, действително непростимата изневяра и да проиграя своя живот.” 44-годишната Хана Аренд пише това през февруари 1950 г. на 61-годишния Мартин Хайдегер.

Дълго време тя се е борила със себе си, дали да посети някогашния си любовник и учител. „Скъпа госпожице Аренд! Трябва да дойда при Вас още тази вечер и да се обърна с думи към сърцето Ви”. Те се срещат във фоайето на един хотел във Фрайбург, идващи от противоположни светове. И насред разговора, пропит от горчивина за  отминалото време, старите чувства отново избухват.

Еврейска интелектуалка обича философ, който симпатизирал на националсоциалистите? Сюжет, който възбужда полемика, продължаваща до днес да подтиква романисти и автори на театрални пиеси.

Светът ни принадлежи

През есента на 1924 г. младата Хана Аренд от Кьонигсберг (Хана Аренд е родена в Линден, квартал на Хановер, но от тригодишна живее с родителите си в Кьонигсберг, където са нейните предци) идва с група приятели, единомишленици в Марбург. Тя е последвала мълвата, че в тамошния университет човек може да се научи да мисли при един млад философ.

По това време Мартин Хайдегер е смятан за бунтовник сред философите. Заедно със своя приятел Карл Ясперс той иска да обнови из основи философията и университета. Младият преподавател се влюбва в красивата, интелигентна студентка Хана Аренд.

Годината е 1925. Осемнадесетгодишното момиче се отдава на старомодния чар на прочутия университетски преподавател. И двамата схващат любовта си като скъпоценен екзистенциален философски проект, който искат да живеят срещу всяка съпротива. В най-интензивното време на тази любов на Хайдегер му се струва, че „светът вече не е моят и твоят, а е станал нашият - че това, което правим и постигаме, не принадлежи на теб и на мен, а на нас”. Но тя се разделя с него, когато той я прокужда от своя живот, за да се оттегли в работата си.

И двамата тълкуват по нов начин проекта на любовта си. Сега те се чувстват предизвикани от болката и отказването: „Обичам те както в първия ден - знаеш това и аз винаги го знаех, и преди тази среща, също. Пътят, който ти ми показа, е по-дълъг и по-труден, отколкото си мислех. Той изисква един цял дълъг живот.”

Това пише 22-годишната Аренд през април 1928 г., две години след раздялата им - и преди да се омъжи за философа и ученик на Хайдегер Гюнтер Щерн (по-късно с псевдонима Гюнтер Андерс), когото, както тя изрично твърди, не обича.

Хайдегер и Аренд - противоположни полюси

Политическите обстоятелства тласкат обичащите се Хайдегер и Аренд към противоположните полюси на обществото. Мартин Хайдегер свързва големи лични и светогледни надежди с националсоциализма от началото на 30-те години и става ректор на Фрайбургския университет. Като еврейка Хана Аренд вижда единствено в ционизма възможност да се брани от публичното унижаване и заплахата от предстоящото лишаване от права на евреите. През 1933 г. тя се оказва притисната до ръба на обществото.

Аренд трябва да бяга от Германия през лятото на същата година и влюбените са се превърнали във врагове. Би било съвсем логично, ако връзката на Аренд с Хайдегер беше приключила с нейното бягство от Германия. Впускането на Хайдегер с националсоциалистите, неспособността му след 1945 г. публично да осмисли собствените си заблуди, всичко това би било достатъчно основание, връзката да не се възобновява отново.


Любовната връзка между Хана Аренд и Мартин Хайдегер е пронизана от противоречия

Опитът на Хана Аренд от прогонването (тя няма гражданство в продължение на 15 години), от геноцида над европейските евреи, политическият й ангажимент към ционизма, откриването на политическата история на Съединените щати - всичко това говори за нейното съвсем различно развитие.

Но пет години след края на войната Хана Аренд, вече добила известност и престиж, посещава своя учител и любовник и завързва наново любовната връзка. 

Какво свързва тези противоположни личности

Какво е свързвало тези две толкова противоположни личности? Аренд иска да разбере, какво е накарало нейния учител и любовник да се впусне в националсоциализма. Тя търси разговора. Междувременно техните роли са се променили.

Хайдегер е притиснат до ръба. Току-що е преминал през многогодишно унизително съдебно дело на университета и френските окупационни власти заради дейността си като ректор на Фрайбургския университет. Аренд пък идва в Германия по поръчение на еврейска организация, за да намери и обезпечи еврейски културни ценности, заграбени от националсоциалистите.

Сега тя е популярен и търсен журналистически глас в американската публичност. Предстои да публикува своето изследване за тоталитаризма като нова форма на господство през ХХ-и век. Хайдегер, благодарният, с нагласа за помирение, след първата им повторна среща: „Хана, помирението е нещо, което съдържа в себе си богатство, което трябва да понесем до мястото, където нещата се обръщат и светът превъзмогва духа на отмъщението.”

Връзката започва отново, сломена от ужасните преживявания на преследване и изгнание, от една страна и от грандомания и дълбоко падение, от друга. Хана Аренд иска да знае, защо Хайдегер се е забъркал с националсоциалистите. Какво му е попречило да схване тяхната терористична воля за власт и презрението им към хората? Иска да научи от него, как е осъзнал и поправил дълбокото си падение. Най-вече обаче тя трябва да знае, дали той я е предал. Дали голямата й любов е била само една незначителна афера без значение за него или нещо е останало?

Оказва се, че през всичките тези години тя е държала на действителността на своята любов - и за разлика от различно звучащите си публични оценки за Хайдегер. За нея верността е част от действителността на човешкия живот.

Ново начало на любовната връзка

В тази любовна връзка отново и отново се кръстосват две теми: любовта и мисленето. През всички меандри на историята любовта проблясва във всичките си нюанси: ерос и агапе, вярност и предателство, страст и баналност, помирение, забравяне, спомняне. Хайдегер не успява с амбицията си да бъде екзистенциалният възпитател-философ на нацията. Когато осъзнава илюзията си по отношение на епохата, той се оттегля обратно във философското мислене.

През следващите години Хана Аренд и Мартин Хайдегер започват да се приближават един към друг. Тя се грижи за преводите на неговите съчинения в Америка. Той участва в нейното завръщане към философското мислене след дълги години на политически ангажименти. Възобновената любов, обаче, е всичко друго, но не и романтична. Същевременно двамата мислители живеят в различни светове. Хана Аренд намира нова сфера на дейност в САЩ. Тя се намесва в тамошните политически дебати за бъдещето на Израел.

Страстно застъпва каузата за еврейско-арабска федерация вместо една еврейска държава, заобиколена от враждебни арабски държави. Мартин Хайдегер живее в западногерманската държава, която носи отпечатъка на опустошенията и е изправена пред несигурно бъдеще. Той вижда в Америка само въплъщение на епохата на необузданата техника.

Хана Аренд пък вижда в „американската перспектива” на републиканизма скъпоценно богатство, което иска да привнесе в европейското мислене. През следващите години недоверието и от двете страни не загасва. Възникват кризи и недоразумения, които предизвикват години отчуждение. Тя го смята за политически безотговорен, той мисли, че тя го е предала.

Но връзката никога не се разкъсва напълно. Силата на тази любовна връзка се състои в съчетаването на страст и вярност в живота и в мисленето, което признава и цени  както общото, така и разделящото между двамата. Хана Аренд и Мартин Хайдегер.

Източник: presse.uni-oldenburg.de; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: wyborcza.pl; cdn.counter-currents.com;