Любов и трагизъм - писмата на Сьорен Киркегор до Регине Олсен (1 част)

Любовта между Сьорен Киркегор и Регине Олсен

От писмената кореспонденция на датския философ Сьорен Киркегор (1813-1855) с Регине Олсен (1822-1904) извира силната струя на любовта. Публикуваме няколко любовни писма на великия датчанин Сьорен Киркегор, който е оказал огромно влияние върху философията и европейското богословие както никой друг . Влиянието на Сьорен Киркегор върху нашето мислене се увеличава непрекъснато. Днес вече не е възможно да философстваме, без да сме прочели „Или – или” на Киркегор.

Да се занимаваме с антропология, без да познаваме неговите съчинения „Страх и трепет” и „Болка за умиране ”. Немислимо е да опитваме богословски нововъведения, без да усетим флуидите на цялостното му творчество. Но този величав човек, Сьорен Киркегор, е бил дете на своето време - това ще рече на епохата на късния романтизъм. Именно в традицията на късния романтизъм Киркегор вплита личната си съдба и личните чувства във философската диалектика и богословските догми и от този синтез той извлича понятието за „истинския живот”, за човешкото съществуване. Затова е разбираемо, че всяко лично написано от Киркегор изречение е важно за разбирането му като човек.

Не публикуваме неговите писма, израз на любовта му към младата и красива Регине Олсен, заради филологическото любопитство, а заради самата същност на любовта им. Това, което ни подтикна да публикуваме тези осем писма, е по-скоро онзи отблясък от голямата и трагична любов между двама души, която от самото начало е обречена и която въпреки това излъчва такава огромна сила на чувството, такава дълбочина на сърцето, каквато днес се среща толкова рядко.

Киркегор вижда за първи път Регине Олсен през 1837 г., когато тя е на четиринадесет години и веднага е привлечен от нея, както и тя от него. Година по-късно той е решен да я направи своя съпруга. Регине Олсен още не е навършила 18 години, когато двамата се сгодяват през септември 1840 г. Едва след изпита по богословие Сьорен Киркегор иска ръката на Регине и тя става негова годеница.

Първото писмо, което публикуваме, е от септември 1840 г. То е от първите дни на тяхното годеничество: Моя Регине! Вече е късно лято, наближава вечерта. - Малкият прозорец стои отворен; луната изгрява, тя надминава самата себе си по блясък, за да затъмни огледалния си образ в морето, който сякаш я озарява със светлина, почти доловима в своето великолепие. Тя се зачервява от горчив гняв, скрива се в облаците, морето потреперва. – Ти седиш на дивана, мислите се скитат надалеч, окото не се задържа от нищо, само в безкрайността на небесните простори чезнат безкрайните мисли. Всичко, което се намира между тях, вече го няма, сякаш Ти се носиш във въздуха.


Регине Олсен пази грижливо любовните писма на Сьорен Киркегор до нея през целия си живот

И Ти призоваваш мимолетните мисли, които Ти показват един предмет. И ако въздишката притежаваше силата да устремява, ако човек е толкова лек, толкова ефирен, че поеманият въздух, който се излива във въздишката, може да го отнесе и толкова по-бързо, колкото по-дълбока е била въздишката – то Ти вече щеше да бъдеш с мен в същия този миг. Не е ли пъргава мисълта, когато като стрела от изпънат лък се изстрелва с цялата сила на обтегнатия стремеж, когато копнежът е опънатата нишка на лъка, а ведра сигурност - ръката, която я опъва, непогрешима надежда - окото, което се цели в целта.

Твой С. К. (Сьорен Киркегор) Второто писмо също е писано в първите дни след годежа им. Вярата на Киркегор в силата на любовта все още е несломима, той все още вижда в нея безкрайна закътаност: стиховете в това писмо са от „Поетите и техните другари” на Йозеф фон Айхендорф. Търговецът, за когото става дума, е взет от две притчи от Евангелието на Матея: Моя Регине! Четох толкова много за любовта от Платон и въпреки това има една реч за нейната цена, на която придавам по-голяма стойност, отколкото на всички надпреварващи се за „Пира” на Платон. Или по-правилно, съществува любов, за чиято цена  искам да държа реч, разбира се, не на някой пир, а в тишината на нощта, когато всички спят. Или сред бушуващия шум, навсякъде, където никой не ме разбира. - В тишината късно през нощта; защото денят се въздига в полунощ, в полунощ се събудих и часовете станаха дълги за мен. Защото какво е бързо като любовта? Любовта е бърза: защото всичко е по-бързо от самата нея.

Затова от гората двамата музиканти се отправят в далечината, единият много влюбен, другият би искал и той да бъде влюбен. Това, което тук е разделено на две, то обединява любовта в едно. В едно и също време той е влюбен и въпреки това продължава да желае да бъде влюбен.

Неспокойствие, искане, копнеж го карат всеки миг да желае да бъде това, което той в същия момент е. Любовта продължава да надхвърля себе си, въпреки че другият, който предлага, е самата любов и в това отношение е единственият в предлагането. В блажено нетърпение тя предлага нещо все по-високо и по-високо, защото притежанието на това, което е нейният предмет, е неизмеримо за всяка преценка. Подобно на онзи търговец тя продава всичко, за да купи нивата, в която се намира великолепната перла и продължава да желае да притежава повече, за да плати по-скъпо за него.


Киркегор вплита личната си съдба във философията, за да утвърди понятието за „истинския живот”

Също както търговецът въздиша за себе си всеки път, когато съзерцава съкровището си: „Защо не притежавам целия свят, за да съумея да го отдам, за да придобия съкровището, което притежавам. Точно така любовта не притежава предмета си никога като нещо мъртво и безсилно, а се стреми всеки миг да придобие това, което в същия момент притежава. Тя не говори: сега съм сигурна, сега искам да седна на спокойствие, тя продължава и продължава да бяга по-бързо от всичко друго, защото изпреварва себе си, докато бяга.

Но тази припряност, това бързане, това неспокойствие, този копнеж, това желание - какво друго представлява, освен силата на любовта да се изтръгнеш от забравата, от сънливостта - от смъртта. И какво би било дори блаженството на небето без желания, без желанието да го притежаваш. Защото дори самият трезв разсъдък допуска, че е глупаво човек да си пожелава това, което има. И това желание е равносилно на нещо, в което съм напълно убеден: че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито княжествата, нито властите, нито настоящето, нито бъдещето, нито високото, нито дълбокото, нито каквото и да е друго създание може да ме отдели от Теб, нито Теб от мен. Те стоят тук на студения вятър И пеят красиво и свирят на цигулка: Дали едно сладко замечтано дете Не иска да се покаже на прозореца? Твой С. К. Писмата на Регине Олсен до Сьорен Киркегор не са запазени. Киркегор имал навика да изхвърля писмата, които получава, веднага щом им е отговорил. Писмата на Сьорен до Регине са били грижливо пазени от нея. По-късно със съгласието на Регине те са станали достъпни за датската общественост, въпреки че не е известно, дали тя е предоставила всичките писма на издателя на книжното издание.

Източник: zeit.de;

Превод от немски език: Господин Тонев;

Снимки: thetimes.co.uk; kierkegaardhousefoundation.org; ramloseguiden.dk; pinterest.com;

Писмата на Сьорен Киркегор до Регине Олсен (2 част) - Раздялата