Любов, обич, обичта като живот, платонична любов, вяра в любовта

Любов, обич

Най-целомъдрената фраза, която съм чувал: „При истинската любов душата обхваща тялото”.

Само болните и умиращите презират тялото и земята. Фридрих Ницше, немски философ и поет (1844-1900)

Любовта е най-голямата сила на света, но тя е и най-смирената сила, която можем да си представим. Махатма Ганди (1869-1948), духовен и политически водач на индийското движение за независимост

Единственият човек, способен да изпита дълбока романтична любов – това е човекът, движен от страстта си към работата. Любовта изразява чувството на собствено достойнство, най-дълбоките ценности в характера на мъжа и жената. Влюбваш се в човек, притежаващ същите ценности. Ако човек няма ясно определени ценности и нравствени сили, той не е способен да оцени по достойнство друг човек.

Когато сте влюбени, това означава, че човекът, когото обичате, става извънредно важен за Вас и Вашия живот. А това е много егоистично. Ако не бяхте егоист в това отношение, това неизбежно би означавало, че присъствието и изобщо съществуването на любимия човек не Ви носи никакво удоволствие или щастие, и че Вие обичате този човек от съжаление, че се принасяте в жертва.

Няма нужда да казвам, че подобна роля не би се харесала на никого, и никой не би се съгласил да я играе. Любовта не е саможертва, тя е най-дълбинното утвърждаване на нашите лични потребности и ценности. Човекът, когото обичате, Ви е необходим заради Вашето собствено щастие. И това е най-големият комплимент, който сте в състояние да направите на този човек. Айн Ранд (1905-1982), руско-американска писателка

Любовта към изкуството ни отнема истинската любов. Намирам, че това е ужасно вярно, но пък и истинската любов убива желанието за изкуство. А понякога се чувствам вече стар и разсипан и все пак достатъчно жаден за любов, за да не се въодушевявам от живописта. Винсент ван Гог (1853-1890), холандски художник

Любовта е възможна в своята най-пълна и реална изява само в рамките на пола: единствено като мъж и жена хората могат да се обичат истински, а всяка друга любов само произтича от нея, породена е от нея, отнася се към нея или изкуствено я наподобява. Погрешно е тази любов, т.е. сексуалната, да се смята само за една от формите на любовта изобщо, наред с която съществуват и други, дори по-висши може би форми. Рихард Вагнер (1813-1883), немски композитор и есеист

Най-важното нещо е да обичаш другите като себе си, това е всичко, нищо друго не е нужно! Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател

Нищо не пречеше да бъде същото и с тази последна обич: нищо, освен нейната неповторимост, която я отличаваше от останалите. Навикът и без друго щеше да ни отведе до безславния, но безопасен край, който животът поднася на онези, които се примиряват с безболезненото и постепенно изхабяване на чувствата. Страстта можеше да се превърне в приятелство, както смятат моралистите, или в по-често срещаното безразличие. Маргьорит Юрсенар (1903-1987), френска писателка - „Мемоарите на Адриан”

Платоническата любов е глупост, защото любовта не се задоволява даже със споделяне на чувствата – тя желае, търси, изисква настоятелно пълното притежание на обичания обект. Влюбеният иска да чувства в мъжката си мощ обичаното, желаното същество и чрез неговото притежание да изпитва пълна наслада от чувствата си.

Не лицето, а силата и смелостта привличат жената. Тези качества като че ли осигуряват за децата крепко покровителство. Затова именно жените се влюбват рядко в красиви и изнежени мъже; те обичат крепкостта на мишците, широчината на раменете. Малко важи дали човек е грозен, стига да е силен. Те искат мъжественост.

Умствените дарби не упражняват влияние върху жената, защото бащата не може да ги предаде на децата си. Често пъти глупците имат повече успех сред жените, отколкото духовитите хора. В живота се срещат бракове по любов между груби, глупави, но здрави мъже и нежни, впечатлителни, образовани и надарени с вкус девойки.

Най-честните и най-правдиви хора пренебрегват добросъвестната честност и извършват прелюбодеяние в ущърб на всичко, щом страстната любов ги овладее. В това отношение следната мисъл на френския книжовник Шамфор е твърде забележителна: „Когато мъж и жена са обзети един към друг от буйна страст, струва ми се, че каквито и пречки да ги разделят – мъже, родители и други, двамата влюбени си принадлежат един другиму природно, те си принадлежат по силата на божественото право, въпреки човешките закони и условности.


Канадският джаз-певец Майкъл Бубле: „Любовта е тази, заради която си струва да живеем живота си.”

Ако Петрарка бе смогнал да задоволи страстите си, той би престанал да възпява любовта си, както птицата, след като снесе яйца в гнездото си.

Прищевките, които се пораждат заедно с любовта, са като скитащи огньове: те разпалват най-буйно въображението, водят ни по блатата, а после угасват.

Нека прибавим за утеха на тихите и обичащи се души, че понякога към половата любов се присъединява чувство от съвсем друг произход – една същинска обич, основана върху съобразността на мислите и характерите. Но тази обич се проявява само когато половата любов е угаснала в сладострастието. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ

Светът е толкова пуст, ако виждаш в него само планини, реки и градове. Но ако знаеш, че някъде има някой, близък на теб, и заедно с него мълчаливо вървиш през живота, това превръща земното кълбо в обитаема градина. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), немски писател, поет и драматург

Ние живеем в луди времена и независимо какво се случва, любовта е тази, заради която си струва да живеем живота си. Майкъл Бубле, роден през 1975 г., канадски джаз-певец

Любовта сама по себе си, докато трае, никак не ми досажда. Тя дава смелост, сигурност, помага на човека да преодолява дребнавостта. Вярвам в любовта. Само в така наречената голяма любов никога не съм вярвала. Дайте ми пример за голяма любов, действително голяма любов с имена, адреси, не легенди и аз ще повярвам. Виждате ли? Мълчите.

Скъпа моя, голяма любов не съществува, това са фантазии на измамници. Има само малка любов, която трае по-дълго или по-кратко време. Затова винаги, когато съм обичала някого, не съм вземала това много сериозно. Обичала съм, била съм дяволски ревнива, но съм знаела, че някога ще свърши. А когато свърши – човек малко си поплаква, но после минава. След два-три месеца го срещаш на улицата и ти се струва невероятно, че заради него не си спала и си проливала сълзи. Ана Маняни (1908-1973), италианска актриса

Любовта е много важно нещо, но преди всичко имаш нужда от другар – искаш в края на краищата да си прав, ако кажеш, че жената, с която си, е твой приятел. Това има отношение към доверието. За всичко е нужно време. Любовта минава през различни стадии на развитие. Но оцелява.

Любовта оцелява. Шекспир казва така: „На времето не е играчка тя. Ако това тъй само ми се струва, ни моят стих, ни обич съществува.” И знаеш ли, любовта наистина се оказва издръжлива. „На времето не е играчка.” Романтичната любов може да се окаже голям трън отзад, да знаеш. И здравата да те нарани. Ал Пачино, роден през 1940 г., американски филмов актьор

Той има безсърдечните очи на човек, обичан прекалено много. В напразната си надежда една-едничка грозна жена връща стойността на поевтинялата любов. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

Като че ли любовта има нещо общо с ума! У една млада жена ние обичаме не ума, а съвсем други неща. Обичаме у нея хубавото, младежкото, закачливото, интимното, характера, нейните слабости, нейните капризи и един господ знае какво още друго неизразимо. Но не обичаме нейния ум. Нейния ум ние ценим, ако е блестящ и едно момиче може с това неимоверно да спечели в нашите очи. Умът също така може да ни обвърже, ако вече обичаме. Но не е единствено умът онова, което би могло да ни запали и да запали у нас някаква страст. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), немски писател, поет и драматург

Обич? Какво е това обич? – мислеше той. – Обичта пречи на смъртта. Обичта е живот. Всичко, всичко, което разбирам, е само защото обичам. Всичко живее, всичко съществува само защото аз обичам. Всичко се държи само от нея. Обичта е бог и да умра – значи, аз, една частица обич, да се върна към общия и вечен извор! Лев Толстой (1828-1910), руски писател (размисли на княз Андрей от романа „Война и мир”)

Любовта ражда, съхранява и обновява живота. Съществена характеристика е и нейната всеобхватност, тъй като наш ближен е всеки човек, независимо от неговата националност, вероизповедание и социален произход. Тя е „щастие, което се самораздава и ни внушава, че всички останали блага имат относителна стойност.

В резултат на това ние ставаме по-свободни и независими от тях и с по-голяма щедрост започваме да ги раздаваме на онези, които са изпаднали в нужда. Раздаваме време, спокойствие, правда, свобода, искреност и всякакви други добрини. Патриарх Кирил (1901-1971), български духовник и историк

Снимки: fotocommunity.de; blog.naver.com;