Ляво и дясно в политиката; либерали, либерализъм; партии, партизанщина

Ляво и дясно в политиката

Образът на човека, който изграждаха на идеологическа основа, е най-голямата историческа заблуда на левите. В историята това никога не е дало добър резултат. А сигурно е било заблуда и да вярваш, че Съветският съюз със своите огромни танкови дивизии върви към световно господство. Решаващата грешка на левите беше, че престанаха да се уповават на идеята за свободата. Те не вярваха вече, че идеята на свободата е толкова силна, че може да преодолее разделението на нашето отечество, дори и когато едно поколение не постига тази цел.

За много убедени леви падането на Берлинската стена и разпадането на Източния блок беше катастрофа. Ако години наред с почти религиозно вдъхновение си бил привързан към идеология, която се оказва една голяма измама и илюзия в живота, тогава това наистина е твърде горчиво.

Винаги ще има левица, тъй като нейната идеология има определена сила на привличане. И днес се повтаря историческият факт, че революциите не се правят от непривилегированите класи. По мои наблюдения днес идеологически формираните съвременни другари произхождат от видни семейства. На 20 години те имат своето жилище, татко плаща за колата и другите неща. В тези кръгове е модерно да бъдеш ляв. Хелмут Кол, роден през 1930 г., бивш канцлер на Германия

Все още не е ясно има ли сред десните идеи и принципи нещо друго освен старото „обогатявайте се” и залагане на спасителния егоизъм. С други думи, не е известно просто „реакция” ли е това или действително пробуждане.

Дано „десните” разберат, че тяхната сила трябва да бъде не в триумфализма, а в смирението. В смирението на най-дълбинното възможно ниво, пред Божиите закони, в отхвърлянето – в духовното отхвърляне – на утопизма, на прометейството и греховния оптимизъм във всички техни проявления, в отхвърлянето на онова дяволско „светът е наш и ние ще построим нов свят, който беше ничий, но ще стане на всички”. Уви, досега дясната риторика не беше по-добра от лявата. Александър Шмеман (1921-1983), православен богослов

Равенството е лява ценност, справедливостта е разбирана като социално равенство. Сигурност, защита чрез колектива, близост, топлина, човечност, спонтанност – това са леви ценности.

Свобода в смисъл на свобода на вземане на решение, постижение, икономически успех, конкуренция, риск, етика на отговорността, самоотговорност, самодисциплина, право и ред, дистанция, неравенство, подчертаване на различията, способност за свързване – това са десни ценности. Елизабет Ноел-Нойман, (1916-2010), основателка на Института за проучване на общественото мнение „Аленсбах”

Либерали, либерализъм

Либерализмът във всичките си версии фаворизира индивида и гражданското общество за сметка на държавата.

Либерализмът проявява изключителен наивитет по отношение на злото и порочността, заложени у човека. Макар и да е продукт на Просвещението, „либералната вяра” предпочита да си затваря очите пред едно толкова важно постижение на просветителския разум, каквото е реализмът в описанието на човешката природа. .. Увеличаването на индивидуалната автономия отприщва в еднаква степен добродетелността и порочността.

Либерализмът е изключително красив като морал, но крайно объркан като теория. Това позволява на неговите критици да го определят като силно склерозирала идеология. Джон Кекеш, роден през 1936 г., американски професор по морална философия

Либералите не предвидиха, че безпределната, неограничена или позволената в погрешния момент  свобода води до разюзданост и поробване. Иван Илин (1883-1954), руски консервативен философ

Представата за един автономен „индивид”, така както тя е близко до сърцето на либерала, е най-лошата от всички представи. Почти е банално да се установи следното: всеки човек се намира в определено житейско състояние, от позициите на което мисли и реагира. Той е вкоренен в семейството си или е свързан с други хора, той е част от своята местност (също и ако е ландшафт на големия град). Той има отношение към историческата ситуация, в която се намира и е във връзка със задачата, която си е поставил.

Човек може да бъде разбран въобще само от това, което върши. „Индивид”, както либералите си го представят, той е в най-добрия случай посред нощ, когато се събуди в 3 часа, всичко около него е неподвижно, всички нишки към живота са прекъснати, когато дори самият пулс бие бавно – и той има чувството да не е втъкан в нищо и да не е свързан с нищо. В такива моменти може би започва всяко зло. Армин Молер (1920-2003), швейцарски публицист, апологет на консервативната революция

 Господа либералците – нихилисти, които искат да направят от България държава, каквато не е имало и няма в света, държава с раздрънкана и голашка слободия, държава без никаква почит към каквато и да е власт. Държава без никаква мисъл на обществена нравственост и на обществен ред, държава без никакво уважение към нещо свято, при всичко, че често гвачат от няколко време насам думата светиня – конституция, за да мамят простите хора.

Лениви, недостойни и голаци, те, като не са в състояние да разберат, че на този свят има честен труд, а следователно и честен плод от труда, те са всякога готови да подозреват и да клеветят честните, трудолюбивите и морални хора, които обнимат безразлично в думата чорбаджии, а да ласкаят с най-низкия начин най-низките страсти на най-подлите характери. Откъс от статия в печатния орган на българските консерватори - вестник „Витоша”

Партии, партизанщина

Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките. Срещнете някого – и ще видите, той говори добре са произведенията само на тия, които са от неговата партия, от неговия кръг. И то – не защото ги цени или не цени другите, а просто защото сам и тъй и тъй нищо не разбира от себе си, а само върви с тия, които са с него или при които е той.

Тежко ми е, че в България всичко е в зависимост от партийността. С това се задушават и удушват висшите трепети на човешката душа. Погледнете в нашия социален живот. Ще видите, че не само приятелствата, ами дори и любовта е в зависимост от партията. Александър Балабанов (1879-1955), български литературовед и преводач

Изглежда за обикновения човек няма по-непоносимо положение от чувството, че не принадлежи към по-голяма група. Страхът от изолация и относителната неустойчивост на моралните принципи помагат на всяка партия да спечели лоялността на голяма част от населението, след като е взела властта в ръцете си. Ерих Фром (1900-1980), немски философ и психолог

Снимки: isofia.info; welt.de; kultura.bg;