Луис Армстронг – символът на джаза и суинга

Луис Армстронг - най-известният посланик на джаза

„Здравей, татенце!” Това казва Луис Армстронг (Сачмо), когато се среща за първи път с Ленард Бърнстейн. Това е и негова емблематична фраза, поради което в света на джаза той е наричан от музикантите с нежното „татенце” („dady”, „pops”) или „Сачълмаут”, което по-късно става „Сачмо”  заради неговата бъбривост („Satchmo”, съкратено название от „such a mouth”). Вероятно и заради комично голямата му уста, с огромни, подпухнали устни, които той шеговито наричал „котлети”.

Луис Армстронг е син на нюорлиънска проститутка, изоставен от баща си при раждането, израсъл в крайна бедност. Още тринадесетгодишен, в оркестъра на сиропиталището за безпризорни чернокожи деца в Ню Орлиънс, той свири на корнет Лист, Рахманинов, Бах, Густав Малер и Хайдн. Класиката влиза под кожата му още преди да опознае нотите. През целия си живот той носи със себе си един магнетофон и вечер, преди да заспи, слуша музикални шедьоври, включително и огромно количество класическа музика. Тайната на неговото феноменално въздействие е и в неговата щедра натура и безгранично великодушна душа.

Луис Армстронг започва кариерата си на корабите по Мисисипи още през 1918 година. По-късно се премества в Чикаго, където сформира група „Хот Файв”. Всъщност оттук, от Чикаго, започва неговият действителен път в джаза. Първо свири на корнет (основен инструмент в ранната фаза на джаза, подобен на тромпета, но по-обемист и по-къс от тромпета), а после на тромпет. По-късно групата става „Хот Севън”, защото увеличава броя на членовете си. С тази група Луис разчупва формата „нюорлиънски джаз”, като извежда напред солист, а групата е поддържаща. Именно  блестящата солова техника на Армстронг е началото на новата история на джаза.

След 1928 г. Армстронг има вече утвърдена кариера, снима се в редица филми, ръководи турнета по целия свят като посланик на САЩ по света. В края на същото това десетилетие Луис Армстронг е най-утвърденият джаз-солист и вдъхновение за всички останали музиканти. Живее без крайности, не злоупотребява с течности, но от 1931 г. до края на живота си не спира да пуши марихуана. Обича канабиса с истинско посвещение и толкова редовно се е напушвал, че тази негова страст е била и негово вдъхновение – преди и след концерти. Наричал е пушещите марихуана със закачливото прозвище пепелянки. Считал този си навик за далеч по-безобиден от алкохолната злоупотреба и изглежда се е посвещавал като най-страстна „пепелянка” на пушенето.

Всички, които са преглеждали неговия архив и са чели написаното от ръката на Армстронг, се удивяват как човек, който не е ходил никога на училище, може да пише с такава лекота и изискан стил. Това доказва не само гения на личността, но и тезата на Луис, че „да правиш шоу не означава липса на сериозност”.

Луис Армстронг е новатор и импровизатор. Той не е изобретил джаза, дори не е първата най-значима фигура в този жанр. Луис Армстронг обаче е ненадминат в популярността и влиянието си. Той е първата действително влиятелна фигура в джаза, която оказва въздействие на всички любители на тази музика по света. Вероятно такива като него създават ореол на годините между 1921-1923 г. Това са годините, когато Франсис Скот Фицджералд публикува своите „Разкази от ерата на джаза” като дава име и слава на един цял музикален период, който променя американската култура.

Луис Армстронг е най-известният посланик на джаза. Изведе една музикална форма, зародена в бедните квартали на Ню Орлиънс, до голямата сцена и до сърцата на милиони. Както казва самият Армстронг, само това е достатъчно джазът да бъде наречен изкуство. Той действително превърна джаза от музика за забавление в едно от най-значимите изкуства на ХХ век.

Очарован от изпълненията на Армстронг и неговия „Ол Старс Бенд”  е знаменитият Херберт фон Караян, който споделя пред музикантите на  Виенската филхармония: „Представете си само, два часа музика и нито веднъж да не забърза или забави по погрешка!”. Това не е случайно изказване, защото както Луис признава, той не само обича и слуша класическа музика, но и се учи от нея.

Цял живот Луис Армстронг се е раздавал за другите.  Никога не е проявявал расизъм спрямо белите музиканти, свирил е с повечето от големите бели джазмени на своето време. Негова е фразата: „Не е престъпление котки с различни цветове да се събират и свирят заедно”. Луис Армстронг оказва много голямо влияние върху отмяната на расовата сегрегация, защото е бил обичан от бели и черни.

Всеизвестен е неговият бунт срещу президента Айзенхауер, който се принуждава да отстъпи и допусне тъмнокожи деца в училищата. Учудващо ли е тогава, че толкова много музиканти с различен цвят на кожата са мечтали да свирят и пеят като него. Защото музиката е това, което живее в душата ти и говори чрез пръстите върху клавишите.

Армстронг ще бъде запомнен преди всичко с огромното влияние, което оказва върху джаза в годините на неговото зараждане и като безспорен крал на суинга, член на кралското семейство на джаза и икона на американската поп-култура. Съгражданите му от Ню Орлиънс в негова чест кръстиха летището си „Луис Армстронг”.

За финал ще цитирам Уди Алън, който в „Манхатън” изброява нещата, заради които животът си струва да се живее – Марлон Брандо, Франк Синатра, шведските филми (навярно е имал предвид Бергман!), бавната част от симфонията „Юпитер” (симфония №41 на Моцарт, известна с названието „Юпитер”), „Възпитание на чувствата на Густав Флобер, ябълките и крушите на Пол Сезан. В тази поредица той добавя и още един щрих – шедьовъра „Potato Head Blues” на Луис Армстронг. В това парче може да се чуе едно от най-великите сола, записвани някога от джазмен, а композицията се превръща в повратна точка за модерната музика и отдавна има статусът на музикална и културна икона.

Автор: Коста Костов;

със съкращения от списание InSpiro 

Снимки: jazzinphoto.wordpress.com; telegraph.co.uk;