С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Лий Якока за успешния лидер на епохата, за приятелството и доброто управление

Лий Якока за успешния лидер на епохата, за приятелството и доброто управление

Размисли за съвременното лидерство на Лий Якока

Публикуваме откъси от размисли на Лий Якока, известен бизнесмен, мениджър от автомобилната индустрия и филантроп: „Вижте какво, не съм черноглед и нямам намерение да насаждам безнадеждност. Опитвам се да запаля огън. Надигам глас, защото храня надежди. Ако нещо съм научил, то е следното: доникъде няма да стигнем, ако се отдръпнем и чакаме някой друг да предприеме нещо. Винаги съм повтарял едно и също нещо: „Ето в какво се състои управлението – подберете качествени хора и очертайте приоритетите”. Важно е да се разбере, че тук няма нищо магическо. Хора и приоритети. Съвсем просто. Моят съвет важи с еднаква сила както в случаите, че ръководите компания, така и държава. Ако се замислите, ще видите, че той се отнася за всяка организация или институция. Защо си мислите, че за да се управлява държава е достатъчно някой да седне на определен стол? През цялата си кариера винаги съм си имал списък с най-неотложните неща. Всяка седмица го осъвременявах. Винаги съм смятал, че човек трябва да е в състояние да напише приоритетите си на хартия с размери двайсет на трийсет. Ако не можете да изложите Вашия приоритет в не повече от петдесет думи, значи нещо при Вас не е наред. Ето нещо друго, което бих искал да видя през следващата предизборна кампания. След като запитаме „Кои ще бъдат във вашия екип?”, нека поискаме от кандидата да назове своите три най-важни приоритета. Едно, две, три. Никакво шикалкавене. О, да, и ако може в писмен вид, моля? След като видим веднъж какви са приоритетите на кандидатите, следващото нещо е да попитаме: „Кои са трите действия, които ще предприемете, за да изпълните всеки от приоритетите си?” Това също писмено. Едно от нещата, които научаваш, когато живееш достатъчно дълго, е да отличаваш истинските приятели от тези, които са ти приятели, само когато си добре. Повечето от нас го научават след като се опарят. Никога няма да забравя, когато ме уволниха от Форд. Имаше един човек, който в продължение на 25 години ми беше един от най-добрите приятели в компанията. Всеки петък вечер играехме заедно покер. Семействата ни бяха близки. Дори заедно прекарвахме отпуските си. Но след като ме уволниха, той повече изобщо не ми се обади. Това беше много горчив хап за мен. Когато се приближат към пенсионирането, хората изпадат в паника. Чудят се какво ще правят през следващите 20-30 години от живота си. Страхът ги стиска за гърлото. За някои от тях това е първият път в живота им, когато изобщо са изпитали страх от нещо. А от какво се страхуват? Че животът им ще се обезсмисли. Познавам това чувство. Работата е като кислорода. Дори ако имаш семейство, което обичаш, и хобита, които ти доставят удоволствие, и всяка седмица ходиш на църква или в синагога, нищо не може да замести работата. Работата е тази, която държи всичко друго в живота ти. Не позволявайте да Ви казват, че не е така. Няма нищо лошо в това, човек да играе голф, но ако си мислите, че ще Ви е достатъчно да Ви запълни времето, когато се пенсионирате, имате грешка. Дори ако обичате голфа, той няма да е в състояние да Ви вдигне сутринта от леглото, както би Ви вдигнала работата Ви. Трябва да си намерите да вършите нещо истинско... Трябва да намерите верния за себе си път. lee iacocc 2 Ние всички знаем какво реши да направи Уорън Бъфет с парите си. Даде 37 милиарда долара на фондацията на Бил Гейтс – най-големият акт на благотворителност в историята на САЩ. И не изчака парите да отидат там, след като умре. Уорън знае какво прави, когато трябва да върне. Много хора ще кажат: „Заслужил съм си тези пари. Моят гений ги е спечелил”. Уорън няма такава арогантност. Веднъж той каза: „Виж, може би имам талант, но нямаше да стигна много далеч с него, ако нямах късмет да бъда роден на мястото, където фондовият пазар ти дава такива огромни печалби. Затова си мисля, че обществото има известно право върху тези пари.” Това е лидерството. Да решиш, че животът ти не е само за да правиш много пари, а да си част от една по-голяма картина. Човек сериозно трябва да се отнесе към въпроса, че трябва да върне нещо на обществото. За какви качества на лидерството плаче днешната епоха? Без изобщо да се замисля, ще изброя четири – любопитство, комуникативност, характер и компетентност. Любопитство: Нужен ни е експанзивен лидер, който ще потърси сътрудничество от широк кръг хора, включително от онези, които са против него. Този лидер иска да си изгради глобална гледна точка и се стреми да разбере какво мотивира хората по света да се стремят към напредък. Комуникативност: Нужен ни е открит лидер, който не крие лошите новини, нито пък се опитва да ни мотивира, като всява страх у нас. Трябва ни лидер, който говори истината, дори когато е тежко човек да я слуша и да ни вдъхновява, като иска от нас да поемем от задълженията на демокрацията. Характер: Нужен е лидер, кален в кризи, който ще поиска всички да жертват по нещо, като се започне от Овалния кабинет. Компетентност: Накрая, нужен ни е лидер, който да има амбицията да направи Америка отново велика, но не само идеалите й, а и нейните фабрики, фермите й, обществото и отделните семейства. Нужен ни е човек, който да може да решава проблемите, който ще събере около себе си възможно най-добрия екип за доброто на нашата страна.” Източник: Лий Якока и Катрин Уитни, „Къде изчезнаха лидерите?”; Сиела софт енд паблишинг АД, София 2007; Превод от английски: Лиляна Лакова; Снимки: lehighvalleylive.com; management.blog.nzz.ch;