С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Лиу Сяобо: Ние не търсим смъртта. Ние искаме истински живот!

Лиу Сяобо: Ние не търсим смъртта. Ние искаме истински живот!

В памет на бореца за човешки и граждански права Лиу Сяобо

Почина един от най-острите критици на китайския режим - Лиу Сяобо. Модерен Китай не е преследвал така безмилостно нито един от великите си синове, към никого режимът не е демонстрирал така арогантно своята безчовечност, както към него. В четвъртък, 13 юли, почина писателят и носител на Нобелова награда за мир Лиу Сяобо, на 61 години, 18 от които трябваше да прекара в затвори или да полага принудителен труд. Лиу Сяобо почина от рак на черния дроб, в болница, херметически затворена за външния свят от китайските служби за сигурност. Лиу, роден в образовано семейство в североизточния китайския град Чанчун, беше един от най-суровите критици на авторитарния комунистически режим. Като студент следва литература, през 1988 г. придобива докторска степен с дипломната си работа на тема „Естетика и човешка свобода”, след това преподава за кратко време в университетите в Осло, Ню Йорк и Хонолулу. Още в детството си той изпитва на собствен гръб как комунистическият режим реализира идеологическите си насоки. Малко след като през 1966 г. диктаторът Мао Дзедун обявява „Великата пролетарска културна революция” родителите му, заедно с него, са изпратени в народна комуна на село. Те са от така наречените разглезени градски жители и сега трябва да се запознаят с истинския според маоистите живот. Четири години семейството трябва да издържи на село. След смъртта на Мао и началото на политиката на отваряне и реформи под ръководството на Дън Сяопин Лиу учи и преподава литература в Пекин, с кратки престои в Осло, Хавай и Ню Йорк. Като преподавател по литература в Пекинския университет той получава докторска степен по литературознание и с цел научни изследвания престоява в Съединените щати като гостуващ преподавател в Колумбийския университет. През пролетта на 1989 г. китайските студенти се разбунтуваха срещу държавната власт, Лиу се завръща в Пекин и застава начело на движението. В началото на юни 1989 г., заедно с други трима протестни лидери, обявяват гладна стачка: „Ние не търсим смъртта. Ние искаме истински живот.” С това послание през 1989 г. „четиримата благородници” от площад Тиенанмън (изписван и Тянанмън) в Пекин обосновават своята гладна стачка като цел на движението за демокрация в Китай. [caption id="attachment_11120" align="alignnone" width="580"]Liu Tyan Лиу Сяобо по време на студентската съпротива на площад Тиенанмън, юни 1989 година[/caption] Когато става ясно, че военните ще щурмуват площада на „небесния мир” Тиенанмън, заедно с приятелите си той води преговори с представители на властта за оттеглянето на голям брой демонстранти и така предотвратява още по-голямо кръвопролитие. Рано сутринта 2 000 студенти преминават през оставен свободен изход и се връщат обратно в своите университети. Още в деня след потушаването на студентската съпротива Лиу е арестуван, като е обвинен, че е един от „духовните подбудители” на студентските протести. В началото на 1991 г. той е освободен, но от тук нататък вече е стигматизиран. Сред китайските активисти за граждански и човешки права Лиу е известен като един от „четиримата благородници” на съпротивата на площад Тиенанмън. Изразът описва какво според Конфуций съставлява същината на добродетелния човек: „Благородният човек знае своя дълг; обикновеният (нисшият) човек вижда само собствената изгода”. Съдбовна за него е така наречената „Харта 08”. Лиу Сяобо е един от 300-те интелектуалци, които съставят петиция, чието послание е да изградят от Китай една свободна и демократична държава. Лиу е съавтор на „Харта 08” и я подписва. Китайските съдебни власти оценяват това като „подстрекателство към подкопаване на държавната власт” и през 2009 г. го осъжда на единадесет години затвор. Десетминутната защитна реч на Лиу в съда на 23 декември 2009 въпреки цензурата предизвиква фурор в Интернет. Той казва: „Не разглеждам нито един от полицаите, които ме следяха, арестуваха и разпитваха в продължение на 20 години, нито един от прокурорите, които ме обвиниха, нито един от съдиите, който ме осъдиха, като мой враг”. Една година по-късно му е присъдена Нобеловата награда за мир заради  неговата „дълга и ненасилствена борба за фундаментални човешки права в Китай”. Правителството не му дава разрешение да присъства на церемонията по връчването на Нобеловата награда. Дори и съпругата му Лиу Ся, също известна поетеса, е поставена под домашен арест и не й е позволено да пътува и да присъства на церемонията по награждаването. [caption id="attachment_11122" align="alignnone" width="580"]Liu X Празният стол на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, символ за Лиу[/caption] На тържествената сцена по време на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир беше сложен един празен стол. Той се превърна в символ за Лиу. Същевременно той осветлява на останалия свят, че Китай се е наредил в редицата на  авторитарните държави, които държат зад решетките своя нобелов лауреат. От 1996 г. Лиу Сяобо е женен за поетесата Лиу Ся, за която е написал своите най-беззащитни, най-топлосърдечни текстове. През всичките тези години той не загуби житейска смелост въпреки задържанията и преследването и в голяма степен дължи това на любовта на жена си. Държавна сигурност на Китай наказва жена му Лиу Ся, въпреки липсата на каквото и да е закононарушение от нейна страна, с дългогодишен домашен арест, който я тласка към тежка депресия. По време на церемонията по удостояването на китайския борец за граждански и човешки права с Нобелова награда през декември 2010 г. норвежката актриса Лив Улман прочете откъс от реч на Лиу Сяобо, посветен на жена му: „Твоята любов е слънчевата светлина, която прескача високите стени и прониква през решетките на моя прозорец в затвора, гали всеки сантиметър от кожата ми, затопля всяка клетка на тялото ми и ми позволява винаги да запазя спокойствие и мир, да съхраня сърцето си открито и светло, изпълва със смисъл всяка минута от времето ми в затвора.” Важна тема на литературното творчество на Лиу Сяобо е експлоатацията на милиони хора, които с ниските си възнаграждения са истинските герои на китайското икономическо чудо. Той прави това с ясен и прям език, който и до днес е нетипичен за китайските поети - близо до социалната реалност, за да отвори очите на всички онези, които са заслепени от многото нови светещи небостъргачи и молове. В края на юни стана ясно, че Лиу Сяобо е болен от рак на черния дроб, както и че болестта е в напреднал стадий. Съдебната власт го премества от затвора в болница и едва сега жена му има редовен достъп до него. Чрез дипломатическия натиск на Берлин и Вашингтон китайските власти позволиха на германски и американски онколог да прегледат болния Лиу. [caption id="attachment_11123" align="alignnone" width="580"]Liu und Liu Лиу Сяобо със съпругата си Лиу Ся: „Твоята любов е слънчевата светлина!”[/caption] Университетската клиника в Хайделберг изразява готовност да приеме Лиу Сяобо за лечение, но всъщност лирикът сигурно е искал да отиде при Имануел Кант в Кьонигсберг, да се поклони на философа и неговия категоричен императив. Големият самотник и чепат интелектуалец Лиу Сяобо се превърна в борец за  демократичен, свободен от цинизъм Китай. Неговият образец на подражание беше Фридрих Ницше, чиято смелост за свой собствен живот пред лицето на неизбежните трагедии Лиу препоръчва настоятелно на своите студенти. Обичайните политически теми и спорове предизвикват у него скука. „Който се впуска в една тривиална битка, самият той става тривиален”, пише той през 1983 година. Демократизирането на страната не се свежда само до институции, а и до преодоляването на цинизма и безпринципността, която цари в китайското общество. Негови образци на подражание бяха личности, борци за граждански права като Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела, Вацлав Хавел или също така смелите общности на източногерманската църква преди падането на Берлинската стена. В затвора Лиу Сяобо чете Библията, донесена от жена му. Лиу Сяобо не е непогрешим, многократно в живота си той е коригирал грешките си. Неговата ранна идеализация на западните ценности е наивна, признава той по-късно, тя го е съблазнила „да не обръща внимание на грешките на западната култура. Сега разбрах, че западната цивилизация наистина е разумна и смислена, за да реформира днешен Китай, но тя не може да спаси човечеството в най-широк смисъл.” С неговата смърт светът загуби един от най-изявените критици на китайската политическа система и важен хроникьор и свидетел на най-новата китайска история. В четвъртък, 13 юли 2017 г., носителят на Нобеловата награда за мир, „благородникът” Лиу Сяобо загуби битката си срещу рака. Мир на паметта му! Съставител: Господин Тонев; снимки: businessinsider.com; freecubafoundation.blogspot.bg; ruhrnachrichten.de: hopedialogue.org; По материали на spiegel.de; zeit.de; welt.de; faz.net;