Лешек Балцерович: Историческият фатализъм е алиби за мързеливите

Лешек Балцерович – архитект на икономическите реформи в Полша

Българското общество за индивидуална свобода организира публична дискусия в Полския институт в София на тема „Изходът от комунизма” с участието на професор Лешек Балцерович. Лешек Балцерович е полски икономист и политик, „баща на шоковата терапия” в Полша, вицепремиер и финансов министър в три полски правителства, председател на Полската народна банка. Заедно с група икономисти разработва план за прилагане на ефективни пазарни реформи и за налагане принципите на капитализма в Полша след падането на комунизма.

Балцерович е причисляван към икономическата школа, наричана с известна враждебност „монетаризъм”. Бивш председател на партията „Съюз за свобода”, трайно ангажиран с обществени инициативи, в момента е член на работната група на Европейския съюз, която търси пътищата за излизане от икономическата криза.

„Колкото по-малка е намесата на държавата, толкова по-добра е икономиката на държавата”, заяви Балцерович. И приведе като сравнение необходимостта от наличието на добра кола (реформирането на системата), но и на добър шофьор (управлението на политиците в икономиката). Политиците си ги избира обществото. В Унгария често избират „фалшиви Дядо Коледа”, управляващи политици с нагласата „ще дадем”, които надуват нарастването на разходите. Колко бързо се развива една държава, зависи от това, какъв начин на развитие си избира самата тя.

Добрите икономически резултати въздействат върху общото развитие на обществото. Продължителността на живота – показател на качеството на живот – нараства при растеж на икономиката. Намалява например смъртността сред бебетата, в Полша – от 17 на 7 за 1000 деца (за периода 1990 – 2007 година), за България данните са съответно от 19 на 12 деца смъртност за същия период. Изводите са ясни – ако искаш да смениш положението, смени политиците и ускори растежа, създай равновесие в икономиката. Защото в демокрацията няма безнадеждна ситуация.

Реформаторите в България следваха модел, близък до полския, заявиха наши икономисти и учени. На българското общество липсват цели епохи – при нас няма обществено раздвижване като Просвещението, липсва исторически наложен дух на индивидуализъм, липсва трайно установено уважение към собствеността. За разлика от Полша, в България няма консенсус по отношение на социализма, по отношение на капитализма и по отношение на миналото. След 20 години преход липсва елементарна подреденост на българското общество. Провеждането на реформи е и вид интелектуално усилие. Ако искаме реформи в България, необходимо е да разглобим цялата партийно-клиентелистка система, която е доминиращата в момента.

Лешек Балцерович отговори на повдигнатите въпроси и проблемни ситуации. Трябва да имаме готовност за удобния момент, който историята ни предоставя като подарък. Има две категории хора и политици – тези, които казват, че това не може да се направи и тези, които настояват решително, че може да се направи. Позоваването на миналото, на тежестите и проблемите от историята няма да ни помогнат. „Историческият фатализъм е алиби за мързеливите”, заяви Балцерович.

Не съществува някаква специална обществена култура или нагласа за реформи. Винаги са необходими групи от реформатори, които да са добре организирани, за да задвижат нещата и да работят за формиране на обществено мнение в посока на правене на реформи, категоричен е професор Балцерович.

Снимка: www.gover.pl;