С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

„Лех Валенса - човекът на надеждата” – Анджей Вайда и образът на Лех Валенса

„Лех Валенса - човекът на надеждата” – Анджей Вайда и образът на Лех Валенса

„Не искам, но трябва” – девизът на Лех Валенса

Преди 40 години, в късните летни дни на 1980 г., в Полша е създаден независимият профсъюз „Солидарност”. Негов лидер е електротехникът Лех Валенса. Известният полски режисьор Анджей Вайда (1926-2016) е вдъхновителят на филма за лидера на „Солидарност” със заглавие „Лех Валенса - човекът на надеждата”. „Трябва да благодарим на Бог - казва Бронислав Коморовски, президент на Република Полша от 2010 до 2015 г., - че Лех Валенса съумя да овладее тази трудна ситуация и да намери правилния и смел път. В организацията, която той водеше, оставих част от своето сърце.” Анджей Вайда беше съмишленик на Валенса (Лех Валенса е роден през 1943 г.), но филмът по никакъв начин не рисува историята на един безукорен герой. През 1980 г. Валенса провъзгласява независимостта на профсъюза „Солидарност” и правото на стачка. Човешките маси го величаят. Фактът, че тъкмо Анджей Вайда гледа критично на героя, е нещо напълно неочаквано, тъй като култовият режисьор беше един от близките му съмишленици. Валенса харесва филма, но отбелязва: „Очевидно има проблем с личността ми: защо съм постигнал това, което постигнах? Едните смятат, че никога не бих могъл да се справя сам, че Щази и комунистите са ми помогнали. Втора група мисли: той е феномен, нашият невъобразим късмет. Една друга, третата група, казва, че съм придаващ си важност човек, високомерен, говоря само за себе си: аз, аз, аз. Вайда се е спрял на този Валенса.” Валенса е наранен. Той беше в напрегнато очакване да види, как Вайда, уважаваният режисьор и носител на Оскар, ще изобрази него, работническия герой. Сега Валенса изживява още едно огорчение, пак от бивш боен другар. Откакто през 1983 г. Нобеловата награда за мир му беше присъдена лично, а не на целия профсъюз „Солидарност”, започна калната битка в собствените редици. „Това не се хареса на останалите герои и още тогава се опитаха да дискредитират Валенса, като го обвиниха, че всъщност е бил човек на Щази.” Валенса има дарбата да настрои приятели и врагове срещу себе си. Журналистите са виждали често арогантния Валенса. След негово интервю колегите не питат какво е казал Валенса, а колко кисел и в лошо настроение е бил. Нищо чудно, че Вайда изобразява тази черта в сцена с журналистката Ориана Фалачи. Ориана Фалачи, покойната италианска журналистка и звезда, моли Валенса за интервю в разгара на стачката през 1980 г.  „Тук живее шефът на профсъюз с 10 милиона членове?”, пита невярващо  италианската журналистка Ориана Фалачи. Тя е дистанциран наблюдател, пътувала е по целия свят и схваща с остротата на бръснач историческото измерение на промяната, която Валенса предвожда. Тази пресъздадена ситуация от интервюто е водещата тема на филма за времето от 1970 до 1989 г. Бившият синдикален лидер Валенса си спомня точно ситуацията с Фалачи и до днес. „Тя дойде без предизвестие. Нямах време, бях в движение, но просто не можех да се отърва от нея. Тя попита: Вие отказвате да говорите с мен? Крале и президенти ми дават интервюта, пиша книги! Ходеше ми по нервите. Казах, че не съм чел нейните книги и ако тя напише книга за мен, няма да я прочета. И й посочих вратата. След това все пак неочаквано ми се освободи време. Направихме интервюто, но над всичко остана сянка.” Валенса все още не е постигнал мир със себе си, но е направил това с живота си. „Съдбата ми приготви повече, отколкото предполагах. Сякаш бях единственият, който знаеше, как ще свърши всичко. Днес те носят на раменете си, утре те замерват с камъни. Мавърът изпълни дълга си, мавърът може да си ходи. Трябваше ли да направя нещо друго? По-скоро не. Трябва ли да се оплаквам? Не.” Колкото и Вайда да гледа с критичен поглед на героя, по-скоро незасегнат от съмнения, престижът на Валенса сред хората в огромното им мнозинство е положителен. Всеки ден верни последователи идват в корабостроителницата в Гданск. Вайда: „Въпреки че мнозина го смятат за човек на Щази, той се противопостави на системата. Когато Валенса прескочи обратно оградата към корабостроителницата, обратно към стачкуващите, това беше началото на падането на омразния комунизъм. Валенса заложи всичко на една карта. Канеха се да му отнемат живота. Той е икона.” „Вече има два или три филма на Солидарност”- признава режисьорът Анджей Вайда, - но интерпретацията беше важна за него. Актьорът може да акцентира върху неща, които не могат да бъдат намерени в целия архивен материал.” Прославеният режисьор Анджей Вайда съдейства на нацията, която е разделена на два лагера, да се отдаде на колективно опиянение в най-новата си героична история. Валенса, земният, с праволинейно мислене шеф на „Солидарност”, който безусловно се излага на опасност за другите, но който също така е почти болезнено горд и холерик, който постоянно се обърква. Майсторски изигран във филма от Роберт Виецкевич. „Бях уплашен, защото беше риск да играя Валенса възможно най-реалистично.” Актрисата Агнешка Гроховска придава на нежната съпруга на Валенса Данута настойчивост, която се проявява тихо. Само веднъж тя кипва, когато гони всички синдикални активисти и журналисти, които са изпълнили малкото жилище. Освен за шестте деца, тя се грижи за храната на всеки гост. Съпругът й - постоянно в затвора, безработен, също и през лятото на 1980 г., когато се подготвя избухването на стачката. Данута Валенса се страхува: „Не ми се иска да те посещавам в затвора или на гробището.” Лех Валенса: „Няма да стрелят. Не искам да ходя, но трябва.” „Не искам, но трябва” – девизът на Валенса. По време на стачката. Като първия свободно избран президент на Полша. Вайда за Валенса: „Валенса е сложен характер, но винаги съм го ценял. Той има своите слаби, но и добри страни, това е и ще бъде нашият Лех Валенса.” А самият Валенса за филмовия Валенса? Малко оскърбен: „Беше ми любопитно, как ме виждат хора като Вайда. Той мисли, че съм го направил заради моето високомерие. Само че ако бях толкова високомерен, колкото той смята, работниците едва ли щяха да ме носят на раменете си.” В края на стачката на профсъюза „Солидарност”, който оттогава става все по-мощен и който щеше да  доведе до срутването на социализма, се ражда седмото му дете. Източник: deutschlandfunk.de; автор: Сабине Адлер; Превод: Господин Тонев; снимки: deutschlandfunk.de; e-sochaczew.pl; elpais.com;