Ларс фон Триер: Във всеки от нас се крие един малък нацист

Интервю с датския кинорежисьор Ларс фон Триер

Ларс фон Триер е първият режисьор, обявен за „персона нон грата” на кинофестивала в Кан. 55-годишният датски режисьор („Догвил”, „Антихрист”, „Меланхолия”) говори в интервю пред списание „Щерн” за този неприятен случай и последиците за своята кариера.

Въпрос: Г-н фон Триер, какво искахте да кажете с това: Аз разбирам Хитлер?

На първо място бих искал малко да се извиня. Ако бях казал тези думи на датски, щеше да е по-нюансирано. Разбира се, не съм съгласен с нищо, което той е направил. Това, което исках да кажа, беше, че - след като видях Бруно Ганц в „Der Untergang” („Залезът” – на български филмът е представен като „Крахът на Третия Райх”) – си мислех, че в Хитлер може да се види един малък човек.

Беше много интересно да се разбере, че във всеки един от нас се крие един малък нацист, така както в Хитлер се крие един малък човек. Но разбира се, това не беше разбрано по този начин. Бях пълен идиот, наивен и глупав. Пиках в пържените си картофки, както казват англичаните ...

Можете ли да си обясните това въздействие на името Хитлер?

Това е една зона-табу, както научих, зона, в която е забранено да се влиза. Беше изключително глупаво, казах това вече стотици пъти. Просто бях в добро настроение, помислих си: а, това е добре. А след това нещата не се развиха в толкова добра посока за мен. И не можех да се върна обратно.

И сега повече не става дума за Вашия филм.

Опитвам се постоянно да говоря за случката (смее се силно) – като терапия. Хайде, нека говорим за това. Извинете ме, но се опитвам да обясня поведението си по някакъв начин. Но както обичаше да казва леля ми: не можеш да измиеш ръцете си в печатарско мастило.

А какво ще стане с „Меланхолия”?

Естествено, това вреди на филма. Някои страни вече не искат да го купят. Ден преди цялата глупост имах разговор с директора на кинофестивала Жил Жакоб. Той беше написал преди много време в книгата си, че когато съм бил за първи път в Кан, съм носил кожено яке, а сега ще съм в смокинг. Но така се случвало с бунтовниците: един ден те се връщали в стадото. Нещо, което не трябваше наистина да ми казва. (Смее се и стиска юмруци като дете, което държи на ината си).

Казах му, че той е виновен за татуировката ми „Fuck”. И също така, че следващият ми проект е да снимам порно - като вероятност. Само за да бъда отново бунтовник. Човек и на 55 години все още носи в себе си копнеж за тези неща. Но може би всичкото това във финансово отношение ми навреди повече, отколкото смятам. Ако сега спонсорите се оттеглят, ще имам проблеми. Може би ще трябва да снимам на 8-милиметрова лента.

Политическата коректност Ваш враг ли е?

Политическата коректност е опасна, защото човек не може да говори за много неща, каквито са в действителност. А и за много неща не е позволено да се говори. Все пак не бива да бъдем глупави. От друга страна, тъкмо тази сила в мен, която ме кара да изричам такива неща, ме мотивира да правя филми.

Превод: Господин Тонев: със съкращения от списание „Щерн”;

Снимки: f5.ru; splattercontainer.com;