Лао Дзъ: Учение за пътя, даоизъм – учение за великото дао и мъдрия човек

Лао Дзъ: Даодъцзин (Фрагменти)

Публикуваме откъси от трактата на Лао Дзъ „Даодъцзин” (около 6-и век преди новата ера, тогава, когато се изявяват първите философи и в древна Гърция). За пръв път учението за дао се формулират в краткия трактат „Даодъцзин” на Лао Дзъ, който представлява основата, върху която се градят всички по-късни древнокитайски съчинения. Трактатът излага в сбит вид, във форма, близка до афоризъм, основните принципи на учението, наречено по-късно „учение за пътя” или в приетия чуждоезичен вариант „даосизъм” (даоизъм).
 

                                                                         Дао, което може да се назове, не е трайно дао

... Дао, което може да се назове, не е трайно дао. Име, което може да се именува, не е трайно име. Безименното е начало на небето и земята, именуваното е майка на мириадите неща (Дао – път; многозначността на категорията „дао” налага в някои случаи превеждането й като „природа”, „път”, „закономерност”).

... Небето и земята са вечни. Те могат да бъдат вечни затова, защото не съществуват за себе си. Затова могат да съществуват вечно. Мъдрият човек оставя себе си назад и така излиза пред другите, пренебрегва себе си и така се запазва. Дали, понеже няма нищо лично, той може да постигне своето лично?

... Ако голямо помещение е пълно със злато и нефрит, то не може да се опази. Ако богатите и знатните са горделиви, погубват сами себе си. Щом успешно завърши нещо, човек се отдръпва, това е небесно дао („небе”, „небесен” – в даоските писмени паметници се тълкува като „естество”, „природа”).

... Да раждаш, да отглеждаш, да пораждаш, но да не притежаваш, да действаш, но да не се облягаш на извършеното, да си начело, но да не си управник – това е съкровено дъ („дъ” – традиционно се пояснява като „добродетел”).
 

                                                                                 Способният да бъде учен в древността

... В древността способният да бъде учен е узнавал неуловимото и е прониквал до съкровеното. Бил е потаен, не са могли да го опознаят. Да, не са могли да го опознаят, затова ще трябва да се даде неговия образ: нерешителен, сякаш зиме минава през поток. Колеблив, сякаш се бои от съседите от четирите страни. Тържествен, сякаш е гост. Разливащ се като лед, който почва да се топи. Прост като необработено дърво. Просторен като долина. Неясен като мътна вода...

... Стига се до крайна степен на празнота, запазва се пълно спокойствие, тогава мириадите (много, множество, 10 000) неща сами растат, а аз наблюдавам тяхното възвръщане. Нещата се умножават, всяко се връща към своя корен. Връщането към корена се нарича спокойствие, а това означава връщане към живота. Връщането към живота се нарича постоянство.

Познаването на постоянството се нарича яснота, а непознаването на постоянството обърква и предизвиква зло. Оня, който познава постоянството, е съвършен. Оня, който е съвършен е справедлив. Справедливият е владетел. Владетелят - това е небе. Оня, който е небе – това е дао. Оня, който е дао, е вечен. До края на живота няма да го заплашва опасност.

... За най-добрия владетел поданиците знаят само, че съществува. Следващия те обичат и хвалят. От по-следващия се страхуват. Следващия след него презират. Щом доверието е недостатъчно, има недоверие. Който се замисля и цени думите, постига успех и върши дела. Целият народ нарича това: „аз съм естествен”.

... Отказват се от велико дао и се появява „човеколюбие” и „справедливост”. Възниква благоразумието и се появява голямото лицемерие. Между шестимата роднини няма сговор – и се появява „синовната почтителност” и „родителската обич”. В държавата има безредици – и се появяват „предани сановници” (шестима роднини – най-често срещан вариант е баща, майка, по-голям брат, по-малък брат, жена, деца).


 

                                                          Който се надига на пръсти, няма да се задържи прав

... Оня, който се надига на пръсти, няма да се задържи дълго прав. Оня, който крачи широко, няма да върви дълго. Оня, който сам показва себе си, не блести. Оня, който сам себе си счита за прав, не изпъква. Оня, който сам напада, няма успех. Оня, който сам себе си хвали, не може да бъде над другите. Това според дао се нарича излишък в яденето, прекаленост в действията. Всички същества го ненавиждат. Затова оня, който притежава дао, не действа така.

... Оня, който силно желае да завладее Поднебесната (Поднебесна – едно от древните названия на китайските земи, възприемано най-често в смисъл на държава) и го прави, виждам, че той няма да го постигне. Поднебесната е непостижим съд, не може да се прави това с нея. Оня, който върши това, търпи поражение. Оня, който я улавя, я губи. Затова едни неща вървят, други ги следват. Едни се засилват, други отслабват. Едни започват, други се разрушават. Затова мъдрият човек отхвърля прекаленото, отхвърля разкоша, отхвърля излишното.

... Без да се излиза от дома, се опознава Поднебесната. Без да се наблюдава от прозореца, се вижда небесното дао. Колкото по-надалеч се излиза, толкова по-малко се узнава. Затова мъдрият човек не ходи, а опознава, не вижда, а назовава, не действа, а създава.

... Онова, което е спокойно, лесно се спазва. Онова, което още не е започнало, лесно се обмисля. Онова, което е крехко, лесно се дели. Онова, което е дребно, лесно се разпилява. Ако се действа, трябва да се почва от несъществуващото. Ако се управлява, трябва да се почва от момента преди размириците.
 

                                                                 Мъдрият човек не действа и не търпи поражение

Съответно дърво в цял ръст израства от най-мъничко дръвче. Девететажна кула започва от купчинка пръст. Пътешествие на хиляди ли (мярка за дължина, около 0.5 км) започва от една стъпка. Оня, който действа, търпи поражение. Оня, който държи, може да изгуби онова, което държи. А мъдрият човек не действа, затова не търпи поражение, не държи, затова не губи.

Хората, които се заемат с някаква работа, обикновено търпят несполука почти пред завършека. Ако е внимателен и в края така, както в началото, тогава няма да има несполука в работата. И мъдрият човек поисква онова, което не иска, не цени трудно добиваните неща, учи се от онези, които не са учили, също минава по пътя, по който минават всички.

Оня, който умее да предвожда воините, не е войнствен.  Оня, който умее да воюва, не се гневи. Оня, който умее да побеждава врага, не се сражава. Оня, който умее да управлява хората, поставя себе си по-долу. Това се нарича „дъ” („дъ” – традиционно се пояснява като „добродетел”), което не воюва, това е силата при управляване на хората, това се нарича връхна точка при свързването с природата и древността.

... Верните думи не са красиви. Красивите думи не са верни. Добрият не умее да спори. Оня, който умее да спори, не е добър. Знаещият не е ерудит. Ерудитът не знае. Мъдрецът не натрупва. Тъй като действа за другите, съществува все повече за себе си. Тъй като дава на другите, има все повече за себе си. Небесното дао носи полза и не вреди, дао на мъдреца действа и не се бори.

Откъси от Даодъцзин (Фрагменти), „Древнокитайски мислители”; Наука и изкуство, София, 1980 г.;
превод: Бора Беливанова;
Снимки: youtube.com; interessantes.at;