Христо Явашев - Кристо за идентичността на човека в интервю за седмичника „Цайт”

Кристо: „Аз съм много решителна, радикална личност”

Христо Явашев - Кристо е роден през 1935 г. в Габрово, а от 1964 г. живее в Ню Йорк. Заедно със съпругата си Жан-Клод, която почина през 2009 г., те сa световноизвестни като хора на изкуството. Публикуваме цялото интервю на Кристо (Христо Явашев) за немския „Цайт магазин”, предизвикало силни реакции в българското общество заради израза, който Кристо използва за родината си - „тъпа България” (blödes Bulgarien).

Въпрос на „Цайт”: Кристо, на 21-годишна възраст сте напуснали родината си България. Как се стигна до това?

Кристо (Христо Явашев): До 1956 година следвах в Художествената академия в София и никога не бях излизал от България. По време на гостуване на роднини в Прага, при което имах само студентска книжка, реших: никога повече няма да се върна в тази тъпа България, ще остана в Прага, тя се намира по-близо до Запада.

По това време в Будапеща избухна унгарското народно въстание. Стотици хиляди избягаха от комунистическите страни на Запад, както и аз.

Как изобщо успяхте да избягате през границата на Запад?

Бях само със специално временно разрешение в Прага и нямах никакви пари. За да преживявам, рисувах портрети и покай това се запознах с група лекари. Те също искаха да избягат на Запад. Сдружихме се и подкупихме един митничар, за да ни скрие в пломбиран вагон на товарен влак, който трябваше да ни отведе от другата страна на границата. Не бяхме сигурни дали в края на краищата той няма да ни издаде.

Беше януари 1957 г. и много студено. Във влака не смеехме да говорим, навън чувахме граничните полицаи и обучените полицейски кучета. Едва след като бяхме пресекли границата с Австрия, започнахме да удряме с юмруци по вратата, докато най-сетне вагонът беше отворен отвън.

За щастие имах адреса на стар приятел на баща ми от следването, който е учил през 1920 г. във Виена. Показах на шофьора на таксито бележката и в четири часа следобед, беше студено, дойдох до този приятел на Шпигелгасе, Виена. Такава е историята.

Много хора днес рискуват живота си и напускат родината си, за да намерят по-добро и сигурно бъдеще. Това напомня ли Ви за Вашето собствено бягство?

Разбира се, познавам това твърде добре. Тези неща също така са част от историята на моето семейство. Майка ми е избягала малко преди Първата световна война от Солун, дядо ми, когото никога не видях и който също се казва Христо, е бил македонски борец за свобода, екзекутиран от турците по време на Балканските войни 1912-1913 г. заради съпротивата си. Знам какво означава да си бежанец, аз също съм бягал през гори и планини. Дълго време не говорех други езици освен руски и български. Никога нямах време да уча езици, тъй като трябваше да мия чинии и автомобили, за да печеля пари и да преживявам.

Решението Ви да избягате беше Вашето спасение към свободата.

Да. Аз съм много решителна, радикална личност. Целият ми живот е белязан от такива решения, които винаги са формирани от същото отношение: да не се отклонявам от пътя, никакви компромиси, никакви отстъпки, никакви половинчати неща.

Никога не съм се отклонявал от това дори за секунда в живота си. Това беше валидно тогава, когато бях млад, валидно е все така и днес, 60 години по-късно.

Трябвало е да преживеете много трудни времена. Кое събитие Ви засегна особено?

Смъртта на жена ми и мой партньор в изкуството Жан-Клод със сигурност беше най-трудният момент в живота ми. Никога не съм мислил, че тя ще умре преди мен. Беше много болезнено, Жан-Клод за мен беше човекът, който не може да бъде заменен.

След нейната смърт Вие въпреки това продължихте да работите като човек на изкуството и не се отказахте.

Преживях толкова много несполуки и удари по начин, който никога не бих си помислил, че е възможен. Когато проектите се провалят и не се реализират, на първо време това изглежда като катастрофа, но тази динамика също така освобождава творчески сили.

След 20 години подготовка и частна инвестиция от 15 милиона долара наскоро се отказах от проекта Over The River (Над реката) в американския федерален щат Колорадо. Първоначално исках да опъна платно със сребърен цвят над река Арканзас. Просто загубих интереса и сам реших повече да не правя проекта. Това е свобода.

Всеки проект е единствен по рода си. И аз съм моторът на тези идеи. Не трябва да се обяснявам или да се оправдавам.

Живели сте в много страни, включително три години нелегално в САЩ. Как дефинирате идентичността?

В продължение на 16 години бях без гражданство. Гражданството за мен е нещо чисто бюрократично. Идентичността, обаче, е това, което си ти. Моята идентичност е Кристо, това е всичко и никой не може да ми го отнеме.

Разговорът води Луис Левитан, психолог;

Източник: zeit.de/zeit-magazin; превод: Господин Тонев;

Снимки: zimbio.com; bebcasadolcecasa.eu;