Кристиян Франк: Християнство и членство в Европейски съюз

Кристиян Франк в разговор с Момчил Методиев

Професор Кристиян Франк завършва икономика и философия и защитава докторат по политически науки. От 1994 г. е президент на Института за европейски изследвания в Католическия университет в Льовен. Изследванията му са фокусирани основно върху развитието на институциите и външната политика на Европейския съюз Въпрос на Момчил Методиев: Несъмнено европейската цивилизация е базирана на християнството, дали обаче това може да се твърди и за Европейския съюз? Може ли да се каже, че дебатът за членството на Турция в Европейския съюз превърна християнството в критерий за членство в Съюза? Кристиян Франк: Европейският съюз обединява държави, които изповядват предимно християнската религия. Смятам, че християнството е оформило европейската цивилизация, а християнските ценности са в основата на европейските ценности. Това не ни дава основание да твърдим, че Европейският съюз е християнски съюз, но тези ценности са живи и те са важна сила за обществата, които се намират в него. През последното десетилетие политическата наука е доминирана от темата за ЕС като мека сила, като нормативна и гражданска сила. В момента ЕС вече не е само мека сила, защото той заема активна позиция по въпроси като мироопазващи операции, климатичните и екологичните проблеми. Същевременно обаче ЕС остава привързан към принципите на меката сила и аз смятам, че християнските ценности и принципи по-скоро подпомагат това поведение на Съюза, отколкото да му противоречат. Не мисля обаче, че християнството може да бъде формален критерий за икономическо или политическо членство в Европейския съюз. От друга страна, държавите, които стават членове на ЕС – и в това отношение мисля повече за Албания, която се очаква да бъде първата мюсюлманска държава в съюза – трябва да имат предвид, че християнството е важен извор на етиката, морала и ценностите на ЕС, поради което християнските ценности трябва да бъдат уважавани от всички членове на Съюза. Религията не може да бъде критерий за политическо участие в Европейския съюз, в неговия общ пазар или в икономическия и валутен съюз. Това е причината, поради която защитавам тезата, че религията не може да бъде издигана за формален критерий за членство. В същото време всяка държава, която влиза в ЕС, трябва да има съзнанието, че се присъединява към група държави и общност от хора, мнозинството от които изповядва християнството и неговите ценности. Християнството безспорно не може да бъде формален критерий за членство и въпреки това той съществува като неформален критерий, особено в общественото мнение на настоящите страни членки. На пръв поглед изглежда, че християнството е изтъквано като критерий предимно от евроскептиците или поне от хората, които са против разширяването на ЕС. Не съм убеден, че евроскептиците са против разширението, тъй като те са много повече срещу задълбочаването на интеграцията в ЕС, отколкото срещу неговото разширяване. Ако вземем за пример Великобритания, там е широкоразпространена тезата, че колкото повече държави членуват в ЕС, толкова по-слаба ще бъде неговата вътрешна интеграция, поради което и те не са против приемането на нови членки. Но нека се върна към въпроса дали Европейският съюз е християнски клуб? Този аргумент и този въпрос се поставят не толкова в самия Европейски съюз, колкото в страни като Турция, където е широко разпространено мнението, че тя няма да бъде приета в ЕС именно защото не е християнска държава. Но дори и това не е същинската причина за скептицизма към членството на Турция – причината е, че Турция е частично европейска държава, а разширяването на ЕС до границите с Иран, Ирак или Сирия поставя въпроса за твърде голямото разширение на Съюза, което в крайна сметка засяга темата за интеграционния капацитет на ЕС. Аргументите срещу членството на Турция са не толкова религиозни, колкото икономически, географски и демографски. Тази фразеология не е ли израз на политическа коректност – никой сериозен политически лидер в Европа няма да издигне религиозния аргумент срещу членството на Турция, но именно по тази причина ще се акцентира безкрайно върху политически или институционални критерии? Каква е Вашата прогноза за приемането на Турция в ЕС? В известен смисъл може и да сте прав, но не смятам и не вярвам, че някой е против членството на Турция по религиозни причини. Възможно е в някои случаи това да е причината зад кулисите. Но това ще се промени с приемането на Албания, на Босна и Херцеговина (част от която също е доминирана от мюсюлманското население), а и мюсюлманските малцинства вече са представени в европейските страни. Така че отново не съм съгласен, че религиозните причини са водещи, смятам, че аргументите против са много повече геополитически (тъй като Турция е много голяма държава), демографски (с твърде голямо население) и икономически (съществуват големи диспропорции в икономическото състояние на Истанбул, от една страна, и на някои турски региони в Мала Азия, от друга). Всички тези фактори не са религиозно обосновани. Всъщност въпросът на политическо равнище не се обсъжда в религиозен контекст. Да вземем Франция – Ширак е християнин, Саркози – също, но те далеч не споделят една и съща позиция относно членството на Турция. Нито един от тях обаче не поставя този въпрос в религиозен контекст. Така е и в Германия – макар Ангела Меркел да е християндемократ, въпросът за членството на Турция не се разглежда в религиозен контекст, а се акцентира върху капацитета на ЕС да интегрира държава като Турция. Има също така много хора, особено сред християндемократите, които развиват тезата, че приемането на Турция в ЕС ще даде по-голяма свобода на християните в Турция. Най-силният аргумент в подкрепа на членството на Турция е, че по този начин ще бъдат подкрепени светските сили в Турция, които държат на наследството на Ататюрк – те вероятно споделят и мюсюлманските ценности, но са привързани и към ценностите на светската държава. Същността на тази теза е, че приемането на Турция ще засили позициите на светските кръгове и на наследниците на Ататюрк и тогава ще има повече свобода за християните, като например за Вселенската патриаршия в Истанбул. Честно казано, на мен ми е трудно не само да направя прогноза за членството на Турция, но и да определя собственото си категорично мнение. Посещавал съм Турция няколко пъти, водил съм разговори с турски официални лица, които участват в преговорите и моето мнение постоянно се лута и променя в зависимост от мястото, в което се намирам. Но тъй като не е реалистично да се говори за членство на Турция в близките десет години, със сигурност може да се твърди, че нейното приемане в ЕС зависи от промените в самия Европейски съюз и от неговия капацитет да интегрира такава голяма страна. Как може да се обясни фактът, че някои държави от Европейския съюз, от една страна, са силно повлияни от християнството и са привързани към неговите ценности, а от друга, приемат ултралиберално законодателство? Холандия например е силно калвинистка държава, а същевременно е водеща по отношение легализирането на хомосексуалните бракове или меките наркотици. Как може да се обясни това противоречие? Обяснението може да се търси в две посоки. Холандия действително е традиционно калвинистка държава и именно по религиозни причини тя се отделя от Испания, която признава нейната независимост през 1648 г. съгласно Вестфалския договор. Но също така в страната продължава да живее католическото малцинство, чието влияние в следващите векове се засилва, така че не може да се каже, че Холандия е само калвинистка държава. По-важно обаче е обяснението, че причина за това противоречие е именно реакцията срещу калвинизма, който е сред най-крайните течения в християнството. Реакцията срещу крайно стриктните религиозни убеждения води до постепенната еманципация от тях, което дава възможност и за приемането на ултралиберално законодателство от тези държави, в основата на което заляга принципът, че нищо не е забранено и че всеки е свободен да прави каквото иска. Този контраст е относително силно представен в държави с протестантско наследство и по-слабо може да бъде забелязан в католически държави, като Италия например. Причината за това е, че протестантските течения имат склонността да бъдат много крайни и стриктни, което предизвиква и крайна реакция срещу тези възгледи. Споделям вашето наблюдение по отношение на Холандия, в известен смисъл това е валидно и за Великобритания, тъй като англиканизмът също е доста различен от католицизма и там може да се види същият контраст между хора, които ходят редовно на църква и такива, които са склонни на ултралиберални възгледи и поведение. Този контраст може да се види и в Дания. Какво е обяснението според вас за активизирането на движението за легализиране на хомосексуалните бракове? Дали това е резултат от опозиция срещу религията, дали е привнесен от САЩ проблем или имате някакво друго обяснение? Мисля, че обяснението е във възможността на определени малцинствени групи да оказват влияние и натиск върху процеса на взимане на политически решения и в крайна сметка да получат законодателството, което искат. В Холандия и Белгия те успяха да прокарат законодателство в полза на хомосексуалните бракове, във Франция и Италия – не. Във Франция законодателството признава съжителството между хора от един и същи пол, но не признава това съжителство за брак и аз лично съм привърженик на такова решение. В Белгия например политическата коректност изисква човек да не се противопоставя на такива бракове и в момента дори християндемократите не искат да бъдат черната овца по този въпрос. Докато във Франция това не е прието. Моята лична позиция е, че не би трябвало да ограничаваме човешките права на хора заради техните сексуални предпочитания. Дори по въпроса за абортите или разводите аз не съм съгласен те да бъдат забранени законодателно. Но Църквата трябва да защитава и налага гледната точка, че има неща и принципи, които се намират над законите и са по-важни от тях, и това са етическите принципи на християнството, които би трябвало да се спазват, независимо че не са законодателно наложени. Има ли в Европейския съюз практика за разделянето на Църквата от държавата и съответно възможно ли е в ЕС да съществуват общи регулации по въпроси като аборти или хомосексуални бракове? Няма такива регулации в ЕС. Например във Великобритания не може да се говори за отделяне на Църквата от държавата, такъв е случаят и в държавите, които са преобладаващо лутерански, където няма формално разделение на Църква и държава, макар и фактически това да е факт. Има и обратният случай с някои католически държави, където формално има разделение на Църква и държава, но където Църквата продължава да оказва много силно влияние върху политиката. Според мен християнските ценности и възгледи трябва да намират отражение в законодателството, но без това да води до задължителното налагане на християнската религия. И това е решението, от което се нуждаем – да се намери балансът, който да защити християнските ценности, без обаче да ги налага задължително на обществото. Както и да съществува убеждението в обществения живот, че принципите, защитавани от Църквата, се намират на по-високо място, отколкото законът сам по себе си. Или казано накратко, ако аз бях депутат в парламента, щях да подкрепя закон за разрешаването на абортите, но в същото време, като християнин, бих бил против тях и не бих насърчавал тяхното извършване.  Със съкращения от списание „Християнство и култура”: hkultura.com;  Снимка: welt.de;