Коста Костов: Щастието е в малките неща и във взаимната, всеотдайна любов

Професор Коста Костов за важните неща от живота

Въпросник за споделените ценности, които изграждат смисъла на нашия живот

Коста Костов е професор по белодробни болести и началник на Клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия, главен редактор на списание InSpiro и консултант на медицински център InSpiro (www. inspiro-bg.com). Специализирал в Швейцария и Германия. Има завършен курс по лидерство в London Business School.

Въпрос: Кои са най-важните неща, които придават смисъл на Вашия живот?

Коста Костов: Взаимната любов, споделяна с най-близките ми хора – семейство и приятели. Професионалната ми реализация. Срещите с мъдри хора и книги.

Какво е за Вас работата Ви?

Повечето време от зрелия си живот прекарваме на работното място. Личностната ми реализация е свързана с професионализма в работата. Работата е сред най-важните неща в живота ми, но не е най-важното. Вече помъдрях, за да знам, че щастието е в малките неща, като уважението на хората, които цениш и взаимната любов в семейството. Останалото е обичайна слънчева събота или неделя, ухаещо кафе с любимата жена, гласът на по-голямата ми дъщеря по телефона, стъпките на току що пробудилата се малка дъщеря и щастливото очакване на първия ми син.

Ценността на традиционния  брак е разклатена. Какво е отношението Ви към традиционните форми на семейството?

Не гледам на брака като абсолютна необходимост. Поне не в традиционната му, официализирана форма. За мен по-важна е любовта и взаимното доверие, които са по-силни от всяка форма на брак. Аз съм за свободата на личността и това не съдържа в себе си никаква форма на принуда или официализиране на връзката чрез чиновник в общината или църковен служител. Не мисля, че подписът в сградата на общината, пред общинския чиновник или при свещеника биха направили една връзка по-крепка и смислена.

Съществуват ли според Вас трайни ценности, които не могат да бъдат променяни от никого?

Това са непрекъснатото обучение и образование, съпричастността към съдбата на ближния, неотменимата и всеотдайна любов към родителите и децата. Благодарността и преклонението към учителите в живота.

Има ли промяна в ценностната система на българските граждани?

Българинът стана по-прагматичен, по-малко всеотдаен в стремежа си към образование и мъдрост. Забогатяването стана самоцел, а простотията – модел на подражание.

Достойнството на човека е неприкосновено, защото е удостоен с него от Бог. Споделяте ли това твърдение?

Абсолютно, но с едно условие – Бог в нас, а не този, с който ни срещат посредници. Нямаме нужда от посредници, за да се срещнем с Бог. Исус е казал: „...защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. Матей 18:20)

Църквата в състояние ли е да възстанови морала в обществото?

Абсолютно не. Считам църквата за ретроградна институция, която е обсебила вярата и нуждата да се ползваш от ценностите на християнството без нейното посредничество. Бог е във всеки от нас, а не зад олтара. Официалната църковна институция анатемосва, осъжда и отлъчва всеки, който не е съгласен и не следва канона. Считам, че с формалното си служене тя се е отдалечила от автентичното християнство, проповядвано от Исус Христос, който не ни е завещал институция, а учение.

Как оценявате политиката като човешка дейност?

Политиката не ми е по сърце. Тя е съвременен способ да прокараш икономически интереси. Политиката трансформира човешките добродетели и оправдава нечовешки действия с „велики” политически каузи. Нека припомня  какво направи тя с Наполеон Бонапарт.

Не харесвам съвременните български политици. Повечето от тях не работят със сърцето си и не са откровени в посланията към народа. Политици като Константин Стоилов, Иван Шишманов, Ганди, Дьо Гол се раждат рядко. Затова и по-голямата част от народа не гласува и не им вярва. Тези, които не гласуват за днешните политици ме зареждат с известен оптимизъм, защото показват, че има българи, макар и отчаяни, които мислят и не желаят да си дават гласа за пробити каузи и съмнителни политически проекти.

Повечето умни и образовани хора не гласуват, за да не бъдат съпричастни към случващото се и не искат да играят в играта „По-малкото зло е по-добро”. Изборът е оставен в ръцете на по-необразованите и затова всички страдаме. Покрай нечестивите политици, които са мнозинство, изгарят и малкото читави и същите, разочаровани, излизат от политиката. Българската политическа класа има нужда от трансплантация.

У нас съществува масов копнеж по „силната ръка”. Какво мислите за тази обществена нагласа?

Не харесвам политиката на  „силна ръка” във време, когато трябва да ни управляват мъдри и умни политици. Вероятно единствената „силна ръка”, към която изпитвам симпатия, е Стефан Стамболов, но той е бил патриот. Бонапарт е имал силна ръка, но е бил замесен от друго тесто и е направил и много добри неща за Франция. Колкото по-примитивна е една нация, толкова повече харесва управленци, които я ръководят със сила.

Коя според Вас е най-важната задача пред бъдещите управления на страната?

Да върнат доверието на народа към политиците, да поставят като първа своя задача осигуряване на добро образование и съвременно здравеопазване на населението. Да върнат надеждите на хората.



За каква България си мечтаете?

За онази, в която водачите ще изричат като Григор Пърличев: „Съвършенство или смърт”.

Народната мъдрост казва: „Който не е от някъде, той е от никъде”. Човек може ли да живее без родина?

Може, но няма да е щастлив, ако я е напуснал в по-зряла възраст, защото оставя зад себе си роднини, приятели, скъпи на сърцето му хора и места. Считам, че човек би успял най-добре там, където е роден. Едно цвете страда, ако го пресееш, а камо ли тази сложна система, каквато е човекът. Всички аргументи крещят в подкрепа на това – природа, физиология, езотерика, семейни ценности. Друг е въпросът, дали се осигуряват условия за това, да се чувства добре в страната си. Поради липсата на условия за нормален и достоен живот по света се скитат два милиона не съвсем щастливи и полууспели българи.

Какво е отношението Ви към глобализацията?

В рамките на процеса на глобализация всяка нация трябва да съхрани своята културна и духовна идентичност.

Какво у човека Ви допада най-много?

Умението да се ползва от опита на другите, да твори с любов, а не по принуда, и да създава велики произведения на изкуството. Човекът се отличава от животните по стремежа към знание независимо от инстинктите.

Коя човешка слабост Ви води до отчаяние за същността ни като хора?

Да причиняваш физическа болка и страдание на други хора, да убиваш, изнасилваш, ограбваш и лишаваш другите от щастие и право на живот. Животните правят това от инстинкт за самосъхранение, някои хора го правят съзнателно.

Какво е отношението Ви към парите?

Необходимост, която ти дава възможност да задоволиш изконни необходимости – храна, подслон, книги, средство за придвижване, добро образование на теб и децата ти, нормален дом. Когато парите са придобити с труд и чест, няма какво да се срамуваме от тях.

Кой е любимият Ви писател или поет?

Много са. Достоевски, Тостой, Хемингуей, Чехов, Константин Павлов и Борис Христов. Когато искам да се отпусна, чета Фредерик Бегбеде, Вонегът, Буковски. Ще бъде твърде претенциозно, ако кажа, че се вдъхновявам от Борхес и Хосе Ортега и Гасет.

Кои книги бихте препоръчали на нашите читатели?

Поезията на Константин Павлов и Борис Христов. Задължително „Интервюта” на Константин Павлов. За онези, на  които липсва вдъхновение и упование – всичко написано от Симеон Радев. „Калуня Каля” на Георги Божинов е удивителна книга.

Съществуват ли за Вас личности, които да Ви крепят и вдъхновяват в трудни моменти?

Всички имена и книги, посочени по-горе. Вдъхновители са децата ми и жената до мен. Вдъхновява ме всичко и всеки, който ме кара да изпитвам Любов. Онова, което е достигнало до нас от орфеиците, Конфуций и Лао Дзъ, през Питагор, Исус, богомилите, Толстой и Беинса Дуно.

Имате ли възвишена мисъл, която да Ви дава сили?

Една моя модификация на известна фраза: „Вятърът брули  високите дървета, а боклуците отвява в храстите”.

Кой е най-радостният момент в живота Ви?

Не мога да отлича един, но със сигурност раждането на всяко едно от децата ми и мигът, в който разбрах, че искам да съм с жената, която е днес до мен.

А най-тъжният?

Загубата на скъпи хора, но не само роднини. Помня как се почувствах, когато убиха Джон Ленън. Това ме засегна лично, защото аз съм и това, което чета и слушам. Бих искал Марлон Брандо, Наум Шопов, Парцалев и Калоянчев да са още сред нас. Липсват ми Дамян Дамянов и Константин Павлов, защото имахме сърдечна близост.

Какво е за Вас щастието?

Щастието е в малките неща. Един ден  с любимите ти хора. Клише, но това остава.

Какво бихте променили в живота си, ако имахте възможност да го изживеете още веднъж?

Бих направил всичко възможно да развия в себе си музикални способности и да работя върху музикалното си образование. Мисля, че музиката е най-великото изкуство, защото докосва всеки, дори и тези, които са лишени от слух.

Какви са надеждите Ви за бъдещето?

Че децата ми ще са здрави и духовно богати личности. За България не ми останаха много надежди. Бих искал да я има и да бъде една достойна страна, с достоен и уважаван народ. Знам, че има с какво да се гордеем, но повечето българи не го знаят и не го възпитават в себе си, а трябва, ако искаме да си върнем националното достойнство!