Коста Костов: Обществото никога не се е интересувало от сериозните неща

Д-р Коста Костов с добра доза песимизъм за България

Тъй както котката, подушила гнездото,

безшумно по корем нагоре се изнизва,

аз изкачих дървото на живота –

видях, че няма нищо на върха, и слизам.

Борис Христов „Христова възраст”

Понеже ми стана навик да пиша критично и с добра доза песимизъм за България и българите, ще направя малък опит да понапудря малко иронията си, за да е по-сладка. Ето първата пудра. Начинът, по който българите си плащаме таксито. Дори да го кара най-върлият мърляч, българинът е готов винаги, дори бит и напсуван, да му даде някой лев бакшиш – колкото да не го вземат за простак и невъзпитан. Докато „бакшишите” дерат ежедневно по няколко български кожи, един прекаран през такси-мелачката грък се оказа по-тарикат от нас и се оплака на българските институции, че са му взели 100 лева за 2 километра. А като пресметнеш разликата в нашите заплати и тези на гърците, излиза, че той си е направо на далавера. Има ли някой да поспори, че ние, българите, сме благи души.

Второ напудряне. Българските ученици са на 46 място по грамотност от 65 страни в света. Ако това не е успех, здраве. Имаме същото ниво на грамотност както Уругвай, Тринидад и Тобаго, Тайланд и Мексико. Не си спомням да сме падали по-ниско. В Европа сме едва предпоследни, малко по-добре от Румъния, но предвид броя на мургавите тарикати в Румъния, сме относително по-зле. Момчетата ни имат цели 52% четивна грамотност. Яко. Само 2% над полуграмотните. Това е плодът на разрушителната политика в образованието. Как да не признаем опростачването и духовното пропадане на българите, които знаят с кого спи Коцето, колко са големи циците на Андреа и се чудят Пенчо ли е бащата на Славейков или Петко. Това започва от краха в образованието на децата ни, което е най-неоспоримият факт след провала на здравната реформа.

Още един добър пример за голяма пудра. Карбовски е едно от най-разочароващите потвърждения на думите на Буров, че „угодничеството, нагаждачеството са най-ярките национални черти на българската интелигенция.” На 19 февруари, в деня на обесването на Левски, в предаването „Отечествен фронт” Карбовски излъчи репортаж за мъртвороденото в горнооряховската болница. Прибързаното обвинение в организиран опит за убийство на новородено инжектира дрога във вените на мизерния ни живот и наостри мозъчните гънки на някои пишман-журналисти. Лекарите бяха наречени простаци, заради начина, по който си говореха. Ако сложиш едно се-ре-се в който и да е служебен офис, ще чуеш не по-малко екзотични думи, а дори и звуци...

В България често се случва да се насадиш на пачите яйца, които си положил сам в полога. Точно така се излюпиха запъртъците от някои други подслушвания и всички разбрахме, че езикът на някои държавни мъже е далеч по-просташки от този на лекарите. Това има само едно послание: простащината е езиков код, който можеш да ползваш само ако си на висока държавна служба.

Понеже имаме достатъчно количество агресивни простаци, очевидно те имат всички шансове за добра държавна кариера, стига да се явят в шоу с призив „Кой е по-простак от мен”. Исак Паси ни завеща следната формула: Тъпокрация (власт на тъпаците) + Клептокрация (власт на крадците) + Простокрация (власт на простаците) = Българска демокрация. От тази „се-ре-се”-история с подслушванията остана впечатлението, че някои властимащи забравят добрите си маниери в нужника на властта.

[caption id="attachment_4968" align="alignnone" width="580"] Габриел Маркес: Никой няма да си спомня за вас, ако криете мислите си. Наложете си и ги изразете.[/caption]

Всъщност българското овчество никога не се е интересувало от същинските неща, от казаните думи, за да не дразни властимащите. Това важи и за медиите, които питат за размера на нечии цици, а не за размера на личното си овчедушие. Гледаме си „Пълна лудница”, а не съзнаваме, че живеем в нея. Захласваме се по тъпизмите на Иван и Андрей, а не се вглеждаме в кофата за боклук пред входа ни, където стърчат крачетата на поредното убито бебе. 

Онова, което е казал банкерът Атанас Буров, в една друга България, важи и за сегашната: „на българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът с пари се смята за по-умен от този, който ги няма.” Не е бил много щедър към манталитета на българина Буров.

Но да се върна на горнооряховските гинеколози. Пообърканите лекари не успяха да ни убедят с нескопосаното си говорене, че са гордост на гилдията, но пък без особени усилия убедиха съда, че са невинни в обвиненията за групово убийство на дете. На тях, обаче, няма да им простят, че не си признаха без бой, че са убийци. Ще ги гонят до дупка. И в това е драмата на примитивната здравна култура на българите, които вместо да защитят своите лекари (учители и пр.), ги оставят да бъдат оглозгани от медиите и насилствено деморализирани.

А сега горчивата поанта на деморализацията. Габриел Гарсиа Маркес написа в предсмъртните си послания до хората: „Вероятно не бих казвал всичко, което мисля, но определено бих мислил всичко, което казвам.” Време е да казваме и пишем повече от това, което мислим, защото България е пълна с погубители на души.

Както е казал Алеко Константинов, най за окайване е да се разочароваш в силата на честността. Затова трябва да престанем да хрупаме обществени евфемизми – Янета, Митаци, Трактори, Царе, Глави, Мутри, Очи, Джолани, Карантия и пр. и да отидем по-далеч от дърводелския маниер да ползваме мека шкурка вместо тесла и трион за предателите от българския обществен и политически живот.

На всички, които с предателство и политически цинизъм катерят властта, искам да припомня казаното от Габриел Маркес: „Научих, че всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение, е как се катерим.”

На всички, които искат да управляват е време да припомня един факт. Ейбрахам Линкълн е бил самоук, обогатил своя ум с образците на истинската култура и нарочните контакти с по-умни и по-образовани от него – певци и поети. Баща му е бил неграмотен дърводелец, а майка му със скромна биография, но е подхранвал душата и ума си със същественото.

У нас е обратното – бащата с университетско образование, а синът - образован дърводелец. През целия си живот Линкълн не е посещавал училище дори и една година. Когато бил избран в Конгреса, при попълване на официалната анкета, срещу въпроса относно образованието си отговорил кратко: „Недостатъчно”.

Искам да затворя темата с цитат от Атанас Буров: „Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже, с тежки юмруци. В политиката важна е маскировката, а не същността. Кой ти ебава днес същността. Света го движат не политиците, а парите.”

Призовавам тези, които днес мислят различно от Буров, да се осмелят. Точно на тях ще припомня: „Никой няма да си спомня за вас, ако криете мислите си. Наложете си и ги изразете.” (Г. Г. Маркес).

Със съкращения от списание „InSpiro”- www.inspiro-bg.com ;

Снимка на Габриел Маркес: newstalk.ie;