Константин Павлов: Човек прави свещени изповеди три пъти в живота си

Константин Павлов за ценностите в живота и поезията

Въпрос: За кого пишете?

Константин Павлов: За себе си. Гледам на моите неща като на дневник през времето. Адресът не е насочен към никого. Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно”.

Към какво се стремите в поезията?

Всеки творец чрез своето изкуство прави опити да се самопреведе чрез естетически категории. Ако този „превод” добие стойност и за другите хора, значи нещо е постигнато. Рискът е 1:1000.

Определят Ви като романтичен циник и лечител на недъзите на обществото.

Нямам претенции, нямам представа за себе си. Ако моята спонтанност звучи така или иначе, аз нямам субективна вина или заслуга. Аз съм толкова съзнателен лечител на обществото, колкото едно кокиче, от което се прави нивалин. 

В разговори съм чувал да споделяте: „Моите стихове са много по-умни от мен.”

Това проличава от досегашните отговори. Лирическите категории ме отегчават, освен това с тях много се спекулира. Поезията е многозначна до недоказуемост. Там тълкуването на читателите прави автора по-умен, отколкото е в действителност. Може би това съм искал да кажа с признанието, че стиховете са по-умни от мен.

Къде е магията на словото?

Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост.

Може ли „божията искра” да бъде купена?

Може да купиш бенгалски огън, може да купиш касета, пълна с „божи искри”, но винаги ще бъдеш в унизително положение на купувач, а не на създател. Но можеш ли да продадеш образа на гений, отразен в огледалото, дори тогава, когато огледалото е твоя лична собственост?

Кои са Вашите десет божи заповеди към младите поети?

За всеки отделен ученик ще напиша десет отделни божи заповеди, защото единният кодекс от заповеди винаги обезличава, дори когато повишава средната нравственост. В този смисъл моите заповеди (към отделните ученици) ще бъдат паспорти за тяхната свръхсамоличност, неповторими отпечатъци на духовния „Аз”. Те могат да бъдат съхранени само ако са различни. Не искам да са бръснати като мене, да се подстригват като мене. Бих убил всеки, който прилича на мене, в името на духовната му автентичност.

Млади поети споделят, че Вие ги зареждате за творчество.

Това го приемам като комплимент и нищо повече. Ако минералната вода осъзнае своята полезност, тя ще се превърне в отрова в мига на суетното си себепознание. Човек не бива да се вглежда в добрите си качества. Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си.

Веднъж споделихте, че понякога хората започват да ви приличат на кукли.

Тази игра на кукли е също някакъв атавистичен опит да превърна обективния ужас в невинна игра. Когато дълго време ни владее някакво тягостно чувство, много често съзнанието започва да го възприема ирационално, да го превръща в сън, в илюзия, мираж, игра. Някаква защитна реакция е. Знам, че тази игра е нежният път към лудостта, но и друг път съм казвал: „Човек трябва да полудее мъничко, за да не полудее съвсем.” Това е играта на кукли.

Пилетата растат под крилото на майка си. Като пораснат, качват се на гърба и започват да я кълват.

Една полезна игра. Подготовка за по-жестоки схватки, когато онова, което ще се опитат да кълват, няма да бъде майка им. Битката за оцеляване се предхожда от игра. В правилата на играта невинно са скрити всички бъдещи жестокости. Скрити са жестоките закони на грубия живот.

Кой от митологичните образи е най-близо до българина: Тома Неверни, Сизиф, Икар, Юда...

Не съществува народ и нация в чист химически вид. Всички избрани образи-символи съществуват като потенциал, а в отделни моменти доминира едно или друго качество в зависимост от социалния климат. Има и абсурди - виждал съм Юда, разпнат на кръст като Христос. Защо на кръста бе разпънат Христос, а не жена?

Защото разпъната жена възбужда еротични представи.

Колкото страданието е по-дълго, толкова и биографията на човека е по-значима?

Царкинята, която спала върху грахово зърно, изпитвала от това огромно страдание. Аз мога да спя върху таралежи и съм убеден, че таралежите ще изпитват страдание. Това е въпрос на чувствителност. При едни и същи условия хората изпитват различни чувства. Това, което за един е страдание, за други може да е блаженство.

Кои са Вашите свети неща?

В момента такава изповед не ми се прави. И не вярвам на хора, които във всяка ситуация са готови да декларират свещени неща. Нормалният човек прави подобни изповеди три пъти в живота си. Иначе стойностите девалвират, превръщат се в условен рефлекс, изпразват се от изконното си съдържание.

Ето и един „нафукан” въпрос: Каква връзка може да направите между земетръса, инфаркта и протуберанса?

Обединява ги претенцията им за изключителност. А такива феномени ме дразнят със своето самочувствие за фаталност. Те трябва да бъдат унижавани, да бъдат поставяни на мястото им. Съществуват много ежедневни ужаси, които по нищо не отстъпват на гореизложените. Ние сме свикнали да ги отминаваме заради неефективната им униформа. Една несправедлива дума може да предизвика едновременно инфаркт, земетръс и протуберанс. Ние сме артефакт на друга цивилизация?

Това са по-общи закони и те се отнасят не само за човека, а за дървото, за камъка, животните. Човек е само частен случай на световния разум. Той е цялото и част от цялото. Разумът съществува в цялата жива и мъртва природа. Изразих се неправилно, мъртва природа не съществува.

Все пак това, което отличава човека от всичко останало, е неговият изключителен егоизъм. Това е страшната заплаха за оцеляването на човешкия род. Всяко прекалено себично качество се превръща в парадоксален разрушител - себесъхранението, хипертрофираното себесъхранение, се превръща в себеунищожение. Но съществуват и балансиращи сили... Този отговор стана много засукан. А?

Допускате малко сантименталност.

Колкото пъти съм го допускал, толкова пъти е било възприемано като връх на чувството ми за хумор. Не съм човек със специално амплоа и - с извинение за цитата - нищо човешко не ми е чуждо.

Какво не трябва?

Човек не трябва да обича властта повече от таланта си.

Това, без което не можете.

Не мога без екзистенциалния минимум. Други претенции нямам.

Да допуснем, че има прераждане. Бихте ли се съгласили отново да се преродите в България?

Аз имах възможност и в сегашното си раждане да избера друга държава, но избрах България. Не виждам основание следващия път да променям решението си. България е бедна страна - не искам да обеднява още повече.

Със съкращения от fakel.bg; автор: Неделчо Ганев;

Снимки: pressadaily.bg; www.monitor.bg;