Конфуций за умереността и мъдростта като принципи на доброто управление

Основни принципи на Конфуций за добро управление (3 част)

Конфуций изказва мнението си за управлението и за един от основните му принципи – умереността, за умението да се придържаш винаги към златната среда и да избягваш крайностите. В залата на двореца стоял съд за вадене на вода от кладенец, изплетен от тръстика. Философът помолил един от присъстващите мандарини (висши сановници в Китай) да извади вода от кладенеца. Той внимателно и тихо спуснал съда в кладенеца, но лекото ведро плавало по повърхността на водата и мандаринът не успял да гребне нито капка. Конфуций настоял да извадят вода.

-Ако по този начин не може да се извади вода, - казал той, - трябва да се намери някакъв друг!

Друг мандарин взел ведрото и с размах го хвърлил в кладенеца. То се препълнило с вода и потънало на дъното.

-И така не е добре! – казал Конфуций, - ще се наложи сам да си гребна вода...

Взел ведрото и поклащайки го внимателно – нито много бързо, нито бавно, го спуснал в кладенеца и то се напълнило толкова, че не било трудно да се извади от дълбочината. Тогава, обръщайки се към присъстващите, Конфуций казал:

-Ето ви верен пример за добро управление и за изкуството да умееш да се придържаш към разумната среда. Излишната слабост или прекомерната суровост са вредни – необходимо е да можеш да съчетаваш силата с умереността. В древни времена този опит се е използвал при възкачването на престола на новия владетел – тогавашните законодатели настоявали около трона винаги да има празно ведро, за да не забравят управниците поуката от това просто физическо явление!...

Конфуций бил назначен за върховен съдия на княжеството и веднага след встъпването си на новата длъжност осъдил на смърт за различни видове злоупотреби един от височайшите сановници. Ето какво говори Конфуций за задълженията на съдията: „Съдията, присъждащ наказание на всеки, който нарушава закона, прилича на пълководец, предоставящ на грабеж завоювания град. Простосмъртният престъпник обикновено е виновен наполовина, а понякога и въобще не е виновен, защото не знае своите задължения.

Най-строго наказание заслужават престъпниците от висшата класа, защото дават лош пример на народа, а също и правителствените лица, които не внушават на своите подчинени да учат народа. Несправедливо и неправилно е снизхождението към такива престъпници. Екзекутирайте, пише в старите книги, наказвайте със смърт всеки, който е виновен, всеки, който е извършил съзнателно и сериозно престъпление. Народът първо трябва да се просвещава и само в случай на съзнателно неподчинение да бъде наказван!”

Конфуций видял един ловец на птици, който прилежно изпълнявал работата си. Като се приближил до него и погледнал в клетките, забелязал, че там има само малки птичета.

-Къде са старите? – попитал той ловеца на птици.

-Старите са хитри и недоверчиви, отговорил ловецът. – Преди да се приближат до примамката, те изучават всичко и ако открият нещо опасно, не се приближават до нея, пък и отвеждат малките си. В мрежата попадат главно птичета, отделили се от старите, и само някои стари птици, последвали примера на малките.

-Чухте ли? – казал философът – думита на ловеца за нас са нравоучение. Ще се огранича с малки обяснения: птичетата избягват примките, когато летят със старите птици, а старите се хващат, когато летят с малките. Не става ли същото и с хората?! Високомерие, дързост, неопитност и невнимателност са главните причини за грешките на младостта.

Възгордели се от нищожните си достойнства, получили оттук-оттам повърхностни знания, младите се смятат за всезнаещи и като им се отдаде да извършат най-обикновено нещо, вече се считат за герои на мъдростта и добродетелта. Не са им познати нито съмнението, нито нерешителността, не се ръководят от съветите на опитните и мъдри люде, а от сляпото и безумно увлечение.

Те вървят по неправилен път, заблуждават се и се хващат в първия поставен капан!.. А нима сред старите и зрели люде не се срещат такива, които се увличат от най-малкия проблясък на дарование у младите и напълно им се доверяват, които мислят и говорят като тях и се заблуждават заедно с тях? Никога не забравяйте това, което чухте!

Конфуций бил натъжен, мислейки колко трудно е да се оправят сегашните беди в отечеството и да се предотвратят утрешните. Той бил очарован от отговора на свой ученик, какво би направил за оправяне на бедите.

-Ни най-малко не бих желал царска власт, за да върша добро за народа си. Бих искал да живея при добродетелен и мъдър господар, който би ме приближил до себе си и на когото бих могъл да бъда полезен със своите скромни способности. Повикан при царя, аз бих му казал: „Благовонната билка „хун” и вонящата „ю” не виреят на едно поле.

Великият Яо и долнопробният Ки не биха могли да управляват едновременно царството. Бих молил господаря най-напред да отстрани ласкателите и да ги замени с хора откровени, прями и добродетелни, като им повери да научат поданиците да спазват петте най-висши задължения: човеколюбие, правосъдие, любов към истината, вярност и честност... Ако греша, моля учителят да ми посочи пътя на истината!

-Вие сте наистина мъдър, - казал трогнатият до дъното на душата си Конфуций. В думите на своя ученик той съзрял онова, към което самият се стремял безуспешно толкова години.

Снимки: bridgemanart.com; asianhistory.about.com;