Кнут Хамсун: Аз произлизам от земята и от гората с всичките си корени

„Живот и творчество” – размисли на Йон Ландквист

Кнут Хамсун (1859-1952), този виртуозен музикант на езика, който разкрива тънките и скрити движения на човешката душа в очарователни мелодии, произлиза от един норвежки селски род. До двадесет и девет годишна възраст той си изкарвал хляба в различни професии главно като груб работник. При това водил най-упорита борба за оформяване. Всичко, каквото писал, десет години наред бивало постоянно отхвърляно.Той не могъл да си намери никакъв литературен покровител, докато най-сетне, напълно въоръжен, доживял своя бляскав пръв успех.

Скитническите години на младините му не са дадени символично в света на неговите книги; той също така не е предприемал никакви пътувания по забележителните места на културата. Неговите пътувания са били непрестанните блуждения и местения на един работник. Между най-знаменитите поети на съвременността само животът на Максим Горки напомня такова минало и такъв възход. Това минало, обаче, изпълни Максим Горки със социален патос.

Кнут Хамсун не е запазил от суровите изпитания на своята младост никаква следа на социално огорчение. Дори и неговият роман „Глад” не съдържа никакъв протест против обществото. Северната поезия, във времето, когато Хамсун се налагаше, беше пълна със социални въпроси. Хамсун не обръщаше внимание на голите фрази и на това, което не е вече непосредствената истина. Неговото съчувствие е насочено към индивидуалния човек.

Кнут Хамсун се е родил на 4 август 1859 г. в Лом на Гудбрандсдал, където минавала железница през долината на вътрешна Норвегия. Неговите прадеди непрекъснато в течение на няколко поколения са живяли в това имение. Това обстоятелство би могло да служи като доказателство за наследената култура, норвежката селска култура на това семейство.

Много ясно е, че любовта към почтената тежка работа и особено към селската работа, която постепенно надделява с все повече сила в неговите съчинения, както и честният свободно роден дух, който образува здравата атмосфера на съчиненията му, се намират в известна връзка с тази негова наследена селска култура. Той сам по-късно (през 1910 г.) казва: „Аз произлизам от земята и от гората с всичките си корени. В градовете живея само изкуствен живот с кафенетата и духовните богатства и с всевъзможни химери. Но аз съм син на земята”.

През юношеските си години той се залавял с всевъзможни занятия: постъпил в бакалницата на търговския площад, през едно лято бил амбулантен търговец, който обикалял цялата местност. Може да се допусне, че тези наблюдения и проучвания през младините му, правени в бакалниците и продавниците на норвежките търговски площади, са дали по-късно богати плодове в неговите великолепни описания. Една година Хамсун заемал и длъжността народен учител, а през следната станал помощник на занаятчийския пълномощник.

През осемдесетте години настъпва най-усиленото изселване в северните страни. Америка мами изселническото движение като царство на свободата и като земя на всички възможности. И Кнут Хамсун също така бива обхванат от тези надежди. Навярно той е вярвал да намери в по-големите отношения в Америка възможност да формира живота си според своето желание и да развие там писателските си заложби. Получил кръвоизлив в белите дробове Хамсун е принуден да се върне в родината си.

Опитал се също и като лектор, направил обиколка из някои норвежки градчета и говорил върху Киланд и Стриндберг. След повторно завръщане от Америка с кораб, той слязал в Копенхаген, където през лятото на 1888 г. написал първа част на разказа „Глад”. През пролетта на 1890 г. излиза романът „Глад” на норвежки и в същата година на немски от издателството на Алберт Ланген.

„Глад” направи Хамсун прочут в скандинавския север с един удар. Последваха няколко книги, които затвърдиха положението му и направиха името му едно от ония, за които най-много се препираха и удивяваха в новата литература. През 1920 г. шведската академия в Стокхолм даде на Хамсун Нобеловата награда с особено указване на неговия поселнически роман „Благодатта на земята”.

Характерна черта на Хамсун е, че той сам не се интересува от собствената си биография, а също така и от самоанализа, който намира интерес в това да обясни развойния ход на собствената си личност. Неговата поезия е по формата си понякога субективна, с подчертано аз, и въпреки това той е успял да запази като никой друг велик поет последователно анонимността на своята собствена личност.

Никой друг също така не се е противопоставял толкова на модерната реклама като Хамсун. Той не е направил нито веднъж една стъпка дори, за да спечели внимание за своето дело, никога не е отговорил на нападките против неговите книги  или пък да отговори чрез някого другиго, той не е чел книгите, които са били писани за него, никога не е желаел да опровергава несправедливостите, които са се сипели върху му от книги, статии и притурки от цял свят.

Има много сведения за това усамотение на Хамсун. Тази усамотеност е нещо повече от един принцип; тя се корени в срамежливата гордост, която е несъкрушима.

В мълчаливостта на Хамсун естествено лежи нещо друго. В него се крие благородният устрем, който някога накарал Епикур да каже от по-ограничено гледище на философията на щастието: живей скрит (lathe biosas). Мълчанието е всъщност за мъжа и за жената повеля на непосредствения дълбок живот. Никаква психоанализа не може да разколебае силата на тази повеля. Демоническата поетическа дарба докара Хамсун в известно противоречие с неговото собствено желание да живее скрит.

Толкова по-решително е сега искането му да държи личността си настрана и свободна и да я пази сам, колкото е възможно от шума, който възбуждат творенията му. В своята усамотеност тоя прояви своя същински мъжки характер и заедно с това удари последния печат върху оригиналността на почитанието, която той приписва в поезията си на срамежливия човек.

Следните думи образуват една хубава характеристика на съществена страна от личността на Хамсун: „Впрочем все едно е, дали моите биографически данни са точни или не. Получавам запитване от всички страни за тези съвсем беззначни неща, които трябва да бъдат поместени в съчинения, притурки, книги и статии. Всякога отговарям с отхвърляне на исканията или изобщо не отговарям. Моите работи нямат нищо общо с публичността, частният ми живот ми се струва, напротив, че представлява твърде незначителен интерес за людете.

В течение на годините съм получил шест или осем книги за мен, но не съм чел нито веднъж и онези, които мога да разбирам по езика им. Времето е изкоренило в мене всякакъв интерес към самия мене, аз не се интересувам вече от себе си, останал ми е само един велик вътрешен срам, когато ме хвалят, не мога да издържа да го чета, затварям очите си. Това навярно ще да е истерия. Да бъде каквото ще”.

Откъси от книгата „Кнут Хамсун – живот и творчество”, Йон Ландквист;

Превод: Цветан Минков; Книгоиздателство на Иван Г. Игнатов & синове;

Основано през 1890 г., София;

Снимки: it.wikipedia.org; dagbladet.no;