Клинт Истууд: Не трябва да си така лаком и да искаш да се моташ вечно в живота

Биографично за Клинт Истууд - Коста Костов

Клинт Истууд (Clint Eastwood) е моят филмов гений. Като актьор го харесвам не по-малко от останалите ми любимци – Марлон Брандо, Шон Пен, Де Ниро, Ал Пачино и Ален Делон. Като режисьор обаче не го е достигнал никой от тях. Играе така прекрасно, както и създава.

Клинт Истууд е роден на 31 май 1930 г. в Сан Франциско, където снима впоследствие и голяма част от филмите си, най-вече тези от поредицата „Мръсният Хари”. Във вените му тече смес от немска, шотландска, ирландска и английска кръв. Регистриран във филмовите протоколи с височина 1.88 см, той е винаги най-крехкото момче в обкръжението си.

В детските си години е много срамежлив, но сам признава, че това не му е пречело да създава различни проблеми на полицията. Фамилията обикаля Северна Калифорния преди да се установи в Орегон. Тези обиколки са така постоянни, че Клинт е винаги и навсякъде най-новото момче в класа. Посещава Los Angeles City College и както сам признава по-късно, че ако е имал повече дисциплина и постоянство е щял да се насочи към музикална кариера.

След завършване на колежа през 1951 г. Клинт се премества в Сиатъл, където започва работа като бодигард и инструктор по плуване и по това време все още никой не подозира, че този неуспял засега мъжкар е бъдеща филмова суперзвезда. Две години по-късно отново се връща в Калифорния, където десетилетия по-късно ще бъде и един мандат кмет на малкия град Carmel-by-the-see (1986-1988 г.) за символичната заплата от 300 долара на месец.

През 1955 г. започва да се снима без заплащане в епизодични малки роли във второстепенни филми. Шеговито признава, че първоначалният му интерес към актьорската професия е бил предизвикан от един негов съученик, който го убедил, че ако го взема със себе си на репетиции, ще може да се запознае с много момичета. Когато Истууд е на прага да се откаже от актьорството, му се усмихва щастието и прави големия пробив с участието си в сериала „Rawhide” през 1959 година.

Първата му сериозна роля е като „The Man with no Name” във филма „За един пробит долар” (1964 г.), последван от „За няколко долара повече” (1965 г.) и „Добрият, лошият и злият” (1966 г.), който всъщност го прави звезда. По това време прави и първите експерименти в режисурата с Kelly‘s Heroes (1970) и Two Mules for Sister Sara (1970). Повратна точка в неговата кариера е 1971 г., когато прави режисьорския си дебют с Play Misty for Me. Точно същата година започва да се снима в легендарната поредица „Мръсният Хари” (Dirty Harry) и тази роля му дава световна слава, а полицейският жанр на този филм има многобройни имитации. Докато „доларовата” трилогия прави от Истууд звезда, „Мръсният Хари” го прави суперзвезда.



Следват няколко филма преди изключително успешния Every Which Way But Loose (1978 г.), в който си партнира с орангутана Клайд. Разгромните критики за участието му в „Бягство от Алкатраз” са последвани от изключителния хит Any Which Way You Can (1980 г.), въпреки безпощадната критика на филма.

Следва рязък спад в кариерата му и след неуспешния Pink Cadillac (1989 г.) и разочароващия The Rookie (1990 г.) на всички се струва, че няма да има нов възход за Клинт. Големият артист обаче отново изненадва всички и пуска на екран неотразимия Unforgiven (1992 г.), който му осигурява първата Оскар-номинация за най-добър актьор и наградата за най-добър режисьор на най-добрия филм.

Следва още един голям хит - In the Line of Fire (1993 г.) и веднага след него през 1995 г. „Мостовете на Мадисън” (The Bridges of Madison County), където си партнира с вездесъщата Мерил Стрийп. През следващите години Клинт има променлив успех като актьор и режисьор, за да дойде грандиозният успех през 2004 г. на филма „Момиче за милион долара” (Million Dollar Baby) в партньорство на екрана с Хилари Суонг и Морган Фриймън.

Когато сключва договора за филма с компанията Warners, Клинт Истууд им заявява следното: „Не мога да ви обещая, че този филм ще ви донесе много пари, но със сигурност ще ви направи горди, че го има във вашата филмотека”. Филмът носи за втори път наградата Оскар за най-добър режисьор и втора номинация за най-добър актьор на Истууд. С този филм Клинт става най-старият режисьор (74 г.), печелил тази награда. В същото време печели и Оскар за най-добър филм.

По всичко изглежда, че Клинт е в апогея на своята филмова зрялост. Лекотата, с която играе и снима, е невероятна. Филмите му са ефирни и изящни по структура. Драматизмът е изключително дозиран. Героите му са най-често аутсайдери, които не желаят да си спомнят миналото. Говорят спокойно, но категорично.

Филмите му обикновено започват или завършват със смърт на някой от героите му, а действието се движи между истината и митологичната й версия. Често е заинтригуван от дълбоката разрушителна сила на насилието („Гран Торино”) върху двете страни – жертвата и насилника.

Филмите му са далеч от политическите пристрастия и никога не се ангажират с друго, освен да носят естетическо удоволствие и да са запомнящи се. Резултатът е обикновено филм, който носи качества да бъде харесан и разбран от всеки – най-голямото достойнство на доброто американско кино.

Междувременно Клинт заснема фил­мите „Реката на тайните” (2003 г.), „Флаговете на нашите бащи” (2006 г.) и „Писма от Иво Джима” (2006 г.), последните два с дълбок поглед към Втората световна война от двете посоки – на победители и победени.



И когато всички мислят, че Клинт Истууд се е оттеглил на заслужена почивка, след четири години пауза, той пуска по екраните своето най-зряло творение – безспорния шедьовър „Гран Торино” (2008 г.). Този филм носи на Клинт 30 милиона долара само през първия уикенд и поставя създателя си начело на всички класации. След „Гран Торино” Клинт заявява, че един истински творец не трябва да остава под прожекторите, докато се разпадне, а да умее да се оттегли още докато е на върха.

Това остави у всички негови почитатели усещането, че Мръсният Хари се оттегля завинаги. След „Гран Торино” ми е трудно да бъда съблазнен от кино. Твърде рано видях най-доброто и ще ми трябва доста време да се отърся от последствията, които той остави в мислите ми. До 2008 г., когато режисира „Гран Торино”, Клинт Истууд има зад гърба си като режисьор 29 филма.

Последните му филми, видяни и у нас по екраните са Changeling (2008 г.) с участието на Анджелина Джоли и Invictus, филм, посветен на Нелсън Мандела и неговата страст по ръгбито. По-късно по екраните излезе и филм, посветен на живота на митичния Едгар Хувър.

Клинт Истууд има общо 7 деца от пет различни жени. Има само два брака, първият брак е с Маги Джонсън, от която има две деца, а вторият – с Дина Ийстууд през 1996 г., с която живее съвместно до август 2013 година. От последния си брак актьорът има едно дете. В по-ранните години на своята кариера живее 14 години без брак с дългогодишната си филмова партньорка Сондра Локе, с която има общо шест филма.

Според биографа Patrick McGilligan Клинт е имал афери с актрисите Катрин Деньов, Пеги Липтън, Джил Банер, Кей Ленц, Джейми Роз, Ингер Стивънс, Джо Ан Харис, Ребека Пърл, както и бившата шампионка по плуване Анита Лоест. През 1997 година беше класиран на второ място в престижната британска кралска класация на „100-те най-добри актьори на всички времена”.

През 2000 год. получава „Златния лъв” на кинофестивала във Венеция. Същата година получава и почетната награда на Центъра Джон Кенеди. Любопитен факт е, че Клинт говори перфектен италиански. Освен това е надарен джаз-пианист и обикновено изпълнява сам някои от музикалните партии във филмите си. Въпреки че често пуши цигара във филмите си, Истууд никога през живота си не е бил пушач извън екрана.

От много години прави две медитации ежедневно и е изключително отговорен към здравето си. Не е вегетарианец, но се придържа към нискомаслена диета. Любимият му актьор е Джеймс Кагни. Други негови любими актьори са Гари Купър, Хъмфри Богарт, Робърт Мичъм и Джеймс Стюарт.

За живота Клинт казва, че е кратък, за да направиш важни неща в този кратък отрязък от време, и не трябва да си така лаком, че да искаш да се моташ вечно в него.

Източник: http://inspiro-bg.com; автор: Коста Костов;

Снимки: weadiamedia.com; thatericalper.com; telegraph.co.uk;