Клаус Хурелман: Развитието на младото поколение като залог за бъдещето

 Кога старото поколение ще допусне по-младото да участва в обществения живот?

Представяме изследване на младежките проблеми в Германия, проведено в рамките на дългогодишния проект на световно известната фирма „Шел”. Проучването се занимава с представите, ценностите и социалното поведение на младото поколение. От около 8-9 милиона младежи в Германия са интервюирани 2500 от тях. Актуалните въпроси засягат преди всичко последиците от финансовата и икономическа криза. Предлагаме разговор на вестник „Ди Цайт” с ръководителя на проекта Клаус Хурелман, учен в областта на социалните науки.

Въпрос: Каква е прогнозата Ви? Как ще се изявява младежта през годината?

Клаус Хурелман: Най-напред трябва да се изясним значението на понятието младеж. Кога започва и кога свършва младостта? От 55 години съществуват проучвания на младежта. Оттогава времето, което се определя като младост, става все по-продължително. По-рано изследванията започваха с 16-годишните и завършваха с 18-годишните.

А днес?

Днес младостта започва значително по-рано – на 12 години. По това време повече от половината от един набор са достигнали биологическа полова зрялост. Междувременно в сила влезе обобщаващата дефиниция: не си повече дете, когато самият ти можеш да имаш дете. Още по-трудно е да се дефинира възрастта, в която човек напуска младостта. За това не съществува никакъв биологически критерий. Ние определяме тази граница на 25 години. Тогава мнозинството от младите е завършило образованието си, печели пари и има намерение да създаде семейство.

Следователно днес можеш да бъдеш младеж цели 13 години?

Да, младостта започва толкова рано и завършва толкова късно, както никога досега. Това е характерно за днешното поколение, но същевременно тази особеност създава и голяма несигурност. Мнозина се питат, дали някога ще излезат от тази, едва ли не безкрайна фаза на младостта. Днес доброто образование вече не гарантира непременно висока заплата или твърдо назначение, както беше по-рано. Казано с езика на социологията, ние установяваме една дълго продължаваща, дълбочинна структурна несигурност. Това беше главният резултат още в предишното изследване.

Как се отнася към това младото поколение?

За наша изненада, изключително делово. „Прагматично поколение”, така нарекохме младото поколение през 2006 година. Тогава имаше страшно висока готовност да се инвестира в собственото образование. Можеше да се говори за поразително стабилна ориентация към правене на кариера, почти за изблик на опортюнизъм. Трябваше да търсим с лупа прояви на критика или на недоволство. Ние обаче установихме едно твърде високо равнище на страх. 50 процента от младежите изпитват притеснения и напрежение в ежедневието.

При това през 2006 година кризата не беше така всеобхватна, както днес ...

Именно. Предполагаме, че усещаното напрежение се е увеличило.

Все някога трябва да се освободим от това напрежение или да търсим отдушник. Разчитате ли на ре-политизиране или дори на радикализиране на младежта?

Има различни отдушници: обособилата се като следствие от социалното разслоение долна част от младото поколение, около една пета от младежите, е по-агресивна от преди. Тези младежи търсят изкупителни жертви, преработват напрежението навън, извън себе си. Сигурно не е случайно, че нараства насилието спрямо чужденци. Изстъпленията на левите в общи черти също показват един нараснал потенциал за прибягване към насилие при младежите. Други бягат от напрежението, взимат наркотици, търсят спасение в компютърни игри. По този начин нараства и броят на младежите в депресивни състояния, макар и този феномен да не е изследван в подробности.

А в политическо отношение ...

В класическия смисъл днешната младеж не се интересува от политика. Напротив. Интересът към политиката е в най-ниската си точка в историята: в наши дни все още една трета от младите хора оценява себе си като проявяваща интерес към политиката, през седемдесетте години бяха две трети от младото поколение. Но моята хипотеза е, че влиянието на политическото отново ще се увеличи.

Как така?

Има нов заряд, който се създаде чрез удвояването броя на абитуриентите, които сега напускат училище, като следствие от съкращаването на гимназиалната степен на 8 години. По тази причина, както и заради Болонския процес в областта на висшето образование, се стига до силна конкурентна борба и до запушване на достъпа до университетите. Най-добрите от випуска вече не могат да бъдат сигурни, че ще получат предпочитаното от тях място за следване. Като реакция това провокира друго движение, което видяхме през този зимен семестър по време на стачката на висшите училища. Проведоха се и мирни демонстрации, в които впрочем участваха повече жени отколкото в предишни години. Това са възможни сигнали за една нова култура на протест.

Апропo, жени: те са признатият силен пол на това поколение, нали?

Емпиричните проучвания показват, че през изминалите 15 години момичетата и жените са подобрили положението си и отчасти са изпреварили момчетата. Най-малкото по отношение на оценките в училище и завършването на университетите. Както и преди обаче, мъжете заемат по-добрите позиции. Въпреки това съществува ясна тенденция младите жени да изпреварват мъжете. Това е признак, че целенасочената политика на насърчаване може да постига добри резултати.

Младостта става по-продължителна, жените по-силни. Става ли обществото ни от една страна по-инфантилно, а от друга по-женствено?

Сигурно има повече женски елементи в модата, в дискурсите, отколкото преди едно- две десетилетия. Дали младостта като фаза от живота ще стане по-краткотрайна, ще зависи най-вече от готовността на младежите да излезнат отново по-рано на пазара на труда. Открит остава все още въпросът, дали демографското развитие е добре дошло за младото поколение, тъй като скоро настоятелно ще се търси работна сила.

Образът на младостта като жизнена фаза зависи в края на краищата винаги от това, кога и при какви условия имащото власт по-старо поколение ще допусне по-младото да участва в обществения живот.

Със съкращения от вестник „Ди Цайт”,

превод: Господин Тонев

Снимки: aktive-buergerschaft.de; stadtanzeiger-im-netz.de;