Кенет Рогоф: Дошло е времето за изследване несъвършенството на пазарите

 Интервю на проф. Кенет Рогоф пред вестник „Ханделсблат”

Кенет Рогоф, роден през 1953 г., е професор по икономика и публична политика в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд. Той е един от големите шахматисти на САЩ, през 1978 г. получава титлата гросмайстор от международната шахматна асоциация ФИДЕ.

Въпрос: Г-н Рогоф, Вие настоявате за отричане на едностранчивия стремеж към преследване на високи темпове на растеж. Отразявате ли по този начин широко разпространеното задоволство в западните средни и висши слоеве, които не искат повече растеж, защото имат всичко?

Кенет Рогоф: През последните 200 години имахме забележителен период на индустриални иновации, който освободи по-голямата част от човечеството от бедността. Но сега възниква въпросът дали можем да продължим икономическия растеж с такова темпо. Един до два процента ръст годишно звучи като минимум, но пресметнете: ако през следващите две столетия увеличаваме доходите на глава от населението с по един процент годишно, тогава в края на този период ще бъдем осем пъти по-заможни, отколкото днес. Как ще съумеем да извършим това, без да разрушим околната среда или социалната стабилност? За съжаление, политиката мисли твърде краткосрочно; тя не включва страничните ефекти от растежа в своите действия.

Но как можем да променим това, без да изпаднем в състояние на враждебност към прогреса?

Финансовата криза показа ясно, че имаме нужда от нов императив за растеж. Нека вземем като пример Съединените щати. Тук растежът е концентриран изключително върху частния сектор - върху потреблението, върху недвижимите имоти. Имаме система, в която се дава драстично предимство на частното потребление за сметка на държавните разходи. При това инфраструктурата е толкова остаряла, че за държавата би било много лесно да намери проекти, с които да подобри качеството на живот. Образователната система направо е позор, здравеопазването също е потънало в проблеми.

Достатъчно ли е обаче само да променяме структурата на растежа? Индустриалните държави трябва да имат растеж, за да намалят тежестта на дълга и да могат да обезпечават застаряващите си общества. В краткосрочен план имаме нужда поне от умерени темпове на растеж, с цел да намалим тежестта на дълга и да финансираме разходите за пенсии и здраве. Но не бива да се ограничаваме само до намирането на нови източници на приходи или до съкращаването на разходи. Също така трябва да приведем в равновесие очакванията на гражданите спрямо финансовите възможности. Благодарение на дълговата криза Европа предприе серия от необходими подобрения, макар че много неща досега са само на хартия. В САЩ това тепърва предстои.

Новият императив за растеж следователно е наложителен преди всичко за индустриалните държави?

Точно така. Много хора в Африка и Южна Азия още не са част от модерния свят, те имат нужда от съвсем различни стратегии за растеж. Разбира се, бързо се появяват въпроси за устойчивото развитие, щом отделни страни се интегрират в световната икономика. Това показва примерът Китай, където изразходването на ресурси и замърсяването на околната среда са големи проблеми. Вълната на растеж в развиващите се страни ни принуждава да намерим глобални решения за тези проблеми.

Възможно ли е наистина да си представим, че утвърдените индустриални страни ще се ограничат в своя растеж?

Брутният вътрешен продукт има голямо влияние върху съдбата на нациите. Този, който се отказва от растеж, трябва да живее с политическите последици от такова поведение. Това е проблем от теорията на игрите: за света като цяло би било добре, ако си ограничим растежа, но подбудите за всяка отделна страна да заложи на високи темпове на растеж въпреки това са много големи. Ако сега Европа реши през следващите сто години да расте по-малко, отколкото САЩ, тя сама ще отслаби позициите си в областта на политиката и сигурността. Историята показа, че в общи линии икономически силните страни се утвърждават.

Как икономистите могат да влияят върху дебатите за нови стопанско–политически цели?

Ако разгледаме последните 75 години, трябва да кажем, че икономистите оказаха най-голямо влияние не с икономическите си модели, а с това, че запознаха по-отблизо политиката с пазарно-ориентираното мислене. Те допринесоха регулирането на пазарите да се ориентира към прозрачност и свободна конкуренция. Те имаха по-малък успех там, където съществуват много мощни, големи и богати играчи, например във финансовия сектор.

Тъй като икономистите често пренебрегват аспекта на икономическата власт?

Абсолютно. Те пренебрегват фактора власт, който обаче е от огромно значение. Повечето икономисти се опитват да решат проблемите с математически модели, като пренебрегват стратегическите аспекти като власт и демократична стабилност. Те са убедени, че само трябва да стават все по-добри математици с все по-сложни модели, за да решат всички проблеми. Но това просто е грешната посока. Икономиката е социална наука, а не просто наука. Тя трябва да се съобразява с фактори като политика и история, за да намира действително годни решения.

Икономическите науки нуждаят ли се генерално от ново начало след финансовата криза?

Философската макроикономическа работа през последните 40 години трябваше да се свърши. Тя създаде много елегантни, завършени в себе си модели, които доминират в академичния свят и до днес. Но прилагането на тези модели в практиката беше много, много неуспешно. Изглежда те функционираха правилно, докато светът беше доста спокоен, като например в годините преди финансовата криза. Но когато дойде големият шок, те се оказаха без стойност. Основното убеждение зад тези модели, че пазарите функционират съвършено и че намесите на държавата могат да водят само до по-лоши резултати, е опровергано.

Всъщност, какво трябва да се случи сега?

Сега е дошло времето за повече експерименти, за изследване несъвършенството на пазарите. Но ще бъде много по-лесно да се атакува съществуващата система, отколкото да се изгради солидна, нова система.

Като реакция на световната икономическа криза от 30-те години възникна кейнсианството. Ще изживеем ли и сега разцвета на една нова идея? Ясно е, че трябва да помислим за нови парадигми. Но това не може да стане за една нощ. До днес кейнсианството няма солидна научна основа. По принцип то се състои от едно голямо, смело твърдение. Днес е общоприето, че пазарите на труда не са съвършени, но дори и след хиляди научни работи по тази тема никой действително не е открил, защо не са съвършени.

А сега вече знаем, че финансовите пазари също не са съвършени. Това е новата голяма задача. Много икономисти сега се опитват да разберат защо финансовите пазари не са съвършени. Досегашните модели могат да служат само като отблъскващ пример.

Какво означава това, когато навсякъде все още се осланят на тези стари модели? Това съвсем не е така. Между света на академичните учени и банковите икономисти има малко допирни точки. Икономистите от Уолстрийт никога не са използвали модерни макроикономически модели, защото винаги са ги считали за маловажни. Вероятно те са имали и право да мислят така. И какво да правят с емпирично недоказани модели, които им разказват, че пазарите са съвършени. Най-много централните банки да използват тези модели.

В каква степен академични учени като Вас могат да оказват влияние върху политиката? Целта на академичните изследвания не е да оказва влияние върху днешната политика, а върху политиката, която ще се прави в следващите 25 или 50 години. Всичко, което днес тя изследва, има нужда дълго време да бъде подложено на проверка и след това, евентуално по някое време, да намери място в учебниците; и едва тогава може да има влияние върху съзнанието на бъдещите поколения политици. Това се вижда и по носителите на Нобелови награди. Често те получават отличията си за публикации, които са писани преди много години и все още не са упражнили въздействие извън специализирания свят.

Превод: Господин Тонев; източник: вестник „Ханделсблат”;

Снимки: therussiaforum.com; boringoldwhiteguy.blogspot.com;