Кенет Кларк за Св. Франциск като най-големия религиозен гений на Европа

Кенет Кларк за Св. Франциск от Асизи

Публикуваме фрагменти от увлекателната беседа на известния изкуствовед Кенет Кларк, посветена на един от най-известните християнски светци - Свети Франциск от Асизи (1182-1226).

Според Кенет Кларк „св. Франциск е религиозен гений, най-големият, който Европа някога е раждала”. Ето и фрагменти от личното гледище на Кенет Кларк за личността, възгледите и делото на Свети Франциск от Асизи: Един  млад и богат денди на име Джовани Франческо Бернардоне преживява дълбок вътрешен прелом.

Той е бил и завинаги си е останал един от най-вежливите мъже, дълбоко повлиян от френските рицарски идеали. Един ден, когато се пременил в най-хубавите си дрехи за някакво рицарско начинание, той срещнал един беден човек, който му се видял по-нуждаещ се от него и му дал наметалото си. Същата нощ сънувал, че трябва да съгради наново небесния град.

По-късно започнал да раздава така щедро имуществото си, че баща му, богат търговец в италианския град Асизи, се видял принуден да го лиши от наследство. Тогава Франческо съблякъл и останалите си дрехи и заявил, че вече не притежава нищо, абсолютно нищо. Епископът на Асизи прикрил голотата му и по-късно му дал горна дреха.

А Франческо се отправил към гората, пеейки една френска песен. Следващите три години той преживял в ужасна бедност, грижел се за прокажени, каквито в Средните векове е имало много и възстановявал със собствените си ръце (защото изтълкувал съня си съвсем дословно) изоставени църкви.

Един ден по време на литургия чул думите: „Не носете нито злато, нито сребро, нито пари в пояса си, нито торба, нито две връхни дрехи, нито сандали, нито тояга!” Предполагам, че той често бил чувал тези думи и по-рано, но този път те отекнали направо в сърцето му. Той наистина захвърлил тоягата и сандалите си и тръгнал бос в планината.

Думите на евангелието и езикът на рицарската поезия

Във всичките си постъпки прилагал буквално думите на евангелието и ги превеждал на езика на рицарската поезия и на ония трубадурски песни, които винаги били на устата му. Заявявал, че е взел за своя дама Бедността, а когато извършвал и някое друго, още по-крайно дело на себеотрицание, казвал, че прави това в нейна чест.

Той постъпвал така, защото разбрал, че богатството покварява, а и защото имал чувството, че не е вежливо да бъдеш в обществото на някой по-беден от теб. Още от самото начало на всички станало ясно, че св. Франциск (както вече можем да го наречем) е религиозен гений, според мен най-големият, който Европа някога е раждала. И когато с първите си дванадесет ученика той успял да се добере до папа Инокентий III, най-суровия политик на Европа (а и голям християнин), папата му разрешил да основе орден.

Това било проява на удивително прозрение, защото св. Франциск не само бил мирянин без богословско образование, но той и бедните му, парцаливи другари така се развълнували, когато отишли да видят папата, че започнали да танцуват. Каква картина! За жалост ранните художници на францисканската легенда не са я изписали.

Св. Франциск умира в 1226 г. на четиридесет и три годишна възраст, изтощен от лишения. На смъртния си одър той моли „бедния брат магарето, моето тяло” да му прости за несгодите, които го е карал да търпи. Той доживява да види как дружината на смирените му последователи се разраства в голяма институция, а в 1220 г. съвсем чистосърдечно се отказва от ръководството на ордена.

Сам вижда, че не е добър администратор. Две години след смъртта му го канонизират за светец и почти веднага след това почитателите му започват да строят голяма базилика в негова памет.


Св. Франциск и „Проповедта на птиците” – картина на художника Джото ди Бондоне

Странен паметник на един скромен, беден човек

Странен паметник на един скромен, беден човечец, чиито любими думи са били: „Лисиците си имат дупки, а птиците във въздуха – гнезда, но синът човешки няма къде да положи глава.” Разбира се, култът на св. Франциск към бедността не го надживява – той изчезва дори преди смъртта му.

Този култ бива отхвърлен официално от църквата, тъй като тя вече е станала част от международната банкова система, възникнала в Италия през 13. век. Онези от учениците на св. Франциск, наречени „фратичели”, които се придържат към учението му за бедността, биват обявени за еретици и изгорени на клада. Би казал човек, че св. Франциск не е упражнил никакво влияние, защото дори онези хуманни реформатори на 19. век, които понякога се позовават на името му, желаят да не възвеличат или осветят бедността, а да я премахнат.

И все пак вярата на св. Франциск, че за да освободим духа, трябва да се отърсим от всички земни блага, е вярата на всички големи религиозни водачи – източни и западни, без изключение. Това е идеал, към който винаги ще се връщат най-прекрасните умове, колкото и непостижим на практика да е той. Като внедрява на дело тази истина с толкова простота и чар, св. Франциск я прави част от европейското съзнание. А като се освобождава от бремето на всякакви материални блага, той се издига до онова състояние на духа, което към края на 18. век придобива ново значение благодарение на философията на Русо и Уърдзуърт.

Св. Франциск - брат на всички сътворени неща

Само защото не е притежавал нищо, св. Франциск е могъл да се чувства искрено брат на всички сътворени неща, не само на живите същества, но и на „брата огън и сестрата вятър”.

Тази философия вдъхновява химна му за единството на творението, т.нар. „Песен за слънцето”, и е изразена с трогателно простодушие в една сбирка от легенди, известни под името „Фиорети” („Цветенца”). Не са много хората, които могат да разберат аргументите на Абелар или „Сума теологие” на св. Това Аквински, но всеки от нас може да се наслаждава на тези свещени народни приказки, които в края на краищата може и да не са съвсем измислени.

Те са, казано на съвременен жаргон, един от първите примери на популярна комуникация – поне от евангелията насам. В тях се разказва, например, как св. Франциск убеждава един свиреп вълк, който всявал ужас сред жителите на Губио, да сключи договор, съгласно който той ще получава храна, като в замяна на това ще остави хората на мира. „Дай ми лапата си” – казва св. Франциск и вълкът му подава лапата си.

Най-прочута от всички е проповедта към птиците – ония създания, които изглеждали особено облагодетелствани от хората на готическата епоха. Седем века не са успели да накърнят наивната красота на този епизод… Св. Франциск е фигура от чистата готика – времето на кръстоносните походи, на замъците и на големите катедрали. Той принадлежи на рицарската епоха, макар да я тълкува доста своеобразно. Но колкото и този свят да ни обайва, той все пак си остава, както ми се струва, безкрайно чужд и далечен за нас.

Той е също така очарователен, сияен и възвишен като стъклописите, които са неговата истинска слава – и в обикновения смисъл на думата също така недействителен.



Кенет Кларк (1903-1983) е виден британски изкуствовед, писател и критик. Роден е в Лондон в богато семейство. Учи в Оксфорд и Уинчестър. Едва тридесетгодишен той е назначен за директор на Националната галерия в Лондон. Кенет Кларк се занимава се приоритетно с история на изкуството. Най-известната му книга е „Цивилизацията”, която е излъчвана и като телевизионен документален филм, следен с внимание по целия свят.

Източник: Кенет Кларк, „Цивилизацията”; издателство „Български художник”, 1977 г.;

превод: Нели Доспевска;

Снимки: hpd.de; kunst-fuer-alle.de; audiobookbg.com;