Карлос Сантана: Музиката е баланс между мъжкото и женското начало

Карлос Сантана: Животът – това е очакване

Карлос Сантана е роден на 20 юли 1947 г. в малкия мексикански град Аутлан де Наваро, едва петгодишен започва да свири на цигулка. Учи го баща му - Хосе Сантана, опитен музикант.

През 1955 г. неговото семейство се преселва от малкия тих Аутлан в Тихуана, където кипи музикален живот и господства рокендролът. Малкото момче оставя цигулката и взема в ръцете си китарата. През 1960 г. семейството вече е в Сан Франциско. През 1967 г. младият Сантана създава своя собствена група „Santana Blues Band” .

Популярността на този състав расте до историческия фестивал във Уудсток през 1969 г., когато излиза и първият албум на групата. Днес Карлос Сантана има над 100 милиона продадени копия по цял свят, изнесъл е концерти пред близо 100 милиона публика. Въведен е в „Рокендрол Залата на славата”  и е притежател на 10 награди Грами, от които 9 са за албума „Supernatural” от 1999 година.

Дали си Сантана или Смит, мексиканец или еврей, католик или будист, на Бог не му пука за това.

Моят баща беше потресаващ човек, но като всички мексиканци, той беше мачо и трябваше да извърви много дълъг път, за да научи какво е интуиция, състрадание и нежност.

Музиката е баланс между мъжкото и женското начало. Жената е мелодията, мъжът – е ритъмът. Моята задача е да ги изпратя в леглото, където това, с което те ще се занимават, ще бъде естествено и нормално.

Когато преди няколко години умря моят баща, аз не включвах никаква музика четири дни. За мен това е твърде много.


Гледайки хората, ангелите плачат, защото за тях е недостъпно онова, което е достъпно за нас – усещането за момента. Ангелите съществуват в безкрайността и не знаят какво е това – да отвориш сутринта новия вестник, а после да забележиш, че по пръстите ти е останало печатарско мастило или да си свалиш обувките под масата и да размърдаш пръстите си.

Човекът, комуто с раждането е дадена свободна воля, е много по-силен от демоните и ангелите, защото демоните могат само да се бунтуват, а ангелите – да се подчиняват.

Не е задължително да побеждаваш всичките си демони. Важното е да се бориш с тях.

Твоите бръчки могат да означават, че си много зъл, много капризен, много стар или че просто се усмихваш много.

Да си щастлив това не е цел и не е придобито благо. Това е решение.

Повечето хора прекарват живота си в плен, защото живеят само с бъдещето или с миналото. Те отричат настоящето, макар че настоящето е това, с което започва всичко.

Животът – това очакване. Ти си жив, докато очакваш нещо. Ако имах собствен телевизионен канал, първото, което бих показал, това е раждането на дете.

Микрофон, китара, молив е всичко, което имам, използвам ги, за да накарам хората да повярват в това, че божествена светлина има дори в ДНК.



Духовността - това е вода, в която няма никакви примеси, а религиите – това е пепси-кола, кока-кола, вино или просто бира.

Религията няма да ти помогне в пустинята.

Постоянно имам проблеми с пресата и телевизията. Особено когато казвам, че искам да живея без трите „П” – политици, проститутки и папата.

Бира, камиони и религия днес се продават в света по една и съща схема.

Аз не знам какво е това да си подложиш и другата буза. Аз не вярвам в насилието, но вярвам в ответното действие.

Никога не настъпва мир от падащи бомби.

Понякога ми се струва, че за да почувства човечеството своето единство, трябва да ни завладеят извънземни.

Хубавата музика е като татуировка, нанесена направо върху мозъка. След като си я чул, вече не можеш да се избавиш от нея.

Съвършенството е постижимо. Погледнете Щефи Граф. Тя печелила 22 пъти турнири от Големия шлем, а всички останали – не повече от осем.

Ако си докоснал сърцата в Африка или Япония, ти вече никога няма да бъдеш в тези страни като обикновен турист.

Сърцето може да бъде разбрано само със сърце.

Музиката реже по-дълбоко, отколкото ножът.

Източник: margaritta.dir.bg;  

Снимки: billboard.com; parade.com; thehindu.com;