Карл Шмит: „Тиранията на ценностите”

Карл Шмит за същността и тиранията на ценностите

Карл Шмит (1888-1985) е германски юрист-конституционалист и консервативен мислител, считан за „главния юрист” на Третия Райх. Карл Шмит е представител на философския консерватизъм, критикува парламентарната демокрация и Ваймарската република, след 1933 г. се ангажира с националсоциализма. Карл Шмит се възприема и като политически философ, a заради връзките му с националсоциализма след Втората световна война неговите трудове са компрометирани.

Публикуваме откъси от размислите на юриста Карл Шмит като част от дискусия за добродетелите и ценностите в учението за държавата. Дискусията се провежда през 1959 г., Карл Шмит изразява позиция като юрист, по-късно размислите му са публикувани като отделен текст в самостоятелна книга. Главна насока на критиката на Карл Шмит е разпространеното по онова време тълкуване на Основния закон като ценностна система.

Произход и положение на философията на ценностите

... Нека разгледаме философията на ценностите като философско-исторически феномен. Философията на ценностите е възникнала като отговор на един застрашителен  въпрос, който се е проявил като кризата на нихилизма на 19-и век. Независимо от това, дали се възприема или отхвърля която и да е форма на екзистенциалната философия или се одобрява или отрича екзистенциализма, във философско-исторически план остава вярно това, което Мартин Хайдегер казва за произхода на философията на ценностите и което ние цитираме in extensor (изцяло) поради неговата изчерпателна и завършена истинност:

„През 19-и век се говори често за ценности и мисленето според ценности става обичайно. Но едва следствие разпространяването на съчиненията на Ницше говоренето за ценности става популярно. Говори се за житейски ценности, за културни ценности, за вечни ценности, за йерархия на ценностите, за духовни ценности, като се вярва те да се открият например в античността.

При научното занимание с философия и при реконструкцията на неокантианството се стига до философията на ценностите. Изграждат се системи от ценности и в етиката се проследява подреждането на ценностите.

Дори в християнската теология Бог се определя като най-висшата ценност. Науката се счита за свободна от ценности и оценяването се прехвърля на страната на различните светогледи. Ценността и ценностното стават позитивистки заместител за метафизичното.” С тези изречения на Мартин Хайдегер произходът и философско-историческото положение на философията на ценностите са определени сполучливо и поставени на правилното място.

... Валидността на ценностите почива върху поставянето и установяването на норми. Кой сега е този, който поставя и установява ценностите? При Макс Вебер намираме най-ясните и донякъде и най-честните отговори на този въпрос.

Според Макс Вебер човешкият индивид е този, който в пълна, изцяло субективна свобода на взимане на решение поставя ценностите. По този начин той се измъква от абсолютната свобода от ценности на научния позитивизъм и му противопоставя своя свободен, това ще рече, субективен светоглед. Чисто субективната свобода на поставянето на ценностите обаче води до вечна битка на ценностите и на светогледите, една битка на всички с всички.

Винаги ценностите са тези, които подклаждат битката и поддържат жива враждебността. Това, че старите богове са размагьосани и са се превърнали просто в общоприети ценности, прави битката призрачна и бойците отчаяно деспотични.  Това е кошмарната представа, която оставя описанието на Макс Вебер.

... Видни философи като Макс Шелер и Николай Хартман са направили опит да избягат от субективизма на оценяването и да открият обективна  и материална философия на ценностите. Макс Шелер създаде йерархия на ценностите, която върви отдолу нагоре, от полезното към свещеното.

Николай Хартман конструира система на обективните връзки на един реален свят в пластове, чийто най-долен пласт трябва да бъде неорганичното, а най-високия – духовното.


Писателят Ернст Юнгер и Карл Шмит в парка на замъка Рамбуйе, близо до Париж, октомври 1941

... Един философ на обективните ценности, за когото има по-висши ценности от физическото съществуване на хората, е готов да приложи средствата за унищожение на модерната наука и техника, за да наложи тези по-висши ценности. А друг философ на обективните ценности счита за престъпление да се унищожава човешки живот заради така наречените по-висши ценности. Това може да се види в дискусията за употребата на атомни оръжия.

Тиранията на ценностите

Как по друг начин би трябвало да завърши битката на субективните или дори на обективните ценности? По-висшата ценност има правото и дълга да подчини по-нисшата ценност, а ценността като такава унищожава с право незначителното в ценностно отношение. Това е ясно и се основава в характерността на оценяването. Тъкмо в това се състои постепенно проникващата в съзнанието ни „тирания на ценностите”. Думите „тиранията на ценностите”

не са измислени от мен; те се появяват при големия философ на обективното учение за ценностите Николай Хартман и е от такова голямо значение за нашия контекст да ги цитираме изрично и точно. Николай Хартман казва:

„Всяка ценност - когато някога е спечелила власт над една личност - има тенденцията да се провъзгласи за единствения тиранин на целия човешки етос и то за сметка на другите ценности, така също и на тези, които не са й диаметрално противоположни. Тенденцията наистина не е присъща на ценностите в тяхната идеална сфера на съществуване, но изглежда като определяща сила в човешкото чувство за ценност.

Такава тирания на ценностите се проявява ясно в едностранчивите образи на общоприетия морал, в познатата нетърпимост към необичайния морал. Още повече в индивидуалната обсебеност на едно лице от една единствена ценност. Съществува един фанатизъм на справедливостта (fiat justitia pereat mundus – нека има правосъдие, дори светът да загине), който е в ярко противоречие не само с любовта, камо ли с любовта към ближния, а чисто и просто с всички по-висши ценности.”

За практическия резултат, който се отнася към нас като юристи, няма никаква разлика, дали тиранията на ценностите е неизбежна - само психологически или в самата си същност, дали тя навлиза по пътя на субективното човешко чувство за ценност, както мисли Хартман, или дали тя, както това съответства на нашия опит, вече е вложена в структурата на ценностното мислене.

Правилно разбрани, думите за тиранията на ценностите могат да предоставят ключа за познанието, че цялото учение за ценностите само подклажда и усилва старата, непрестанна битка на убежденията и интересите.

... По-рано, когато достойнството още не беше ценност, а нещо съществено различно, целта не можеше да освещава средствата. Това, че целта може да освещава средствата, се считаше за недопустима максима. В противовес на това при йерархията на ценностите са валидни други отношения, които оправдават факта, че ценността унищожава това, което е незначително в ценностно отношение и по-висшата ценност третира по-нисшата ценност като нищожна.

Макс Шелер, големият майстор на обективното учение за ценностите, беше казал: „Отричането на една негативна ценност е положителна ценност”. Това изречение на Шелер позволява на злото да се отвръща със зло и по този начин да превърнем нашата земя в ад, а адът - в рай на ценностите.

... В обсъждането на въпроса за справедливата война учението за ценностите празнува своя истински триумф. Това лежи в природата на нещата. Всяко съобразяване с противника отпада, когато битката срещу този противник е битка за най-висшите ценности.

... В една oбщност, чиято конституция предвижда законодател и закони, е работа на законодателя и на създадените от него закони и предвидими и изпълними правила, да осуети терора на непосредственото и автоматично изпълнение, основано на ценности. Това е трудна задача, с оглед на която може да се разбере, че големите законодатели в световната история от Ликург и Солон до Наполеон са станали митични фигури.

Юрист, който се впуска да стане непосредствен извършител на ценности, трябва да знае, какво върши. Той би трябвало да обмисли произхода и структурата на ценностите и да не се отнася лекомислено към проблема с тиранията на ценностите и с непосредственото изпълнение, основано на ценности.

Източник: Carl Schmitt, „Die Tyrannei der Werte”, Duncker&Humblot, Berlin, 2011
Превод: Господин Тонев; със съкращения;
Снимки:  plettenberg-lexikon.de; dandy-club.com;