Кандидат за президент на Република България в изборите на 6. 11. 2016 г., издигнат от Българска демократична общност

Господин Тонев – личностни

Господин Тончев Тонев е роден на 29 ноември 1955 г. в Димитровград.

Преподавател, преводач и лектор на семинари за Социалното пазарно стопанство и за ценностните основи на политиката.

Основател, собственик и редактор на уебсайта „Ценности и общност (http://www.cao.bg/)” – сайт за споделяне на ценностни представи и на различни възгледи за смисъла на общността.

Народен представител от парламентарната група на ОДС в 38-то Народно събрание, в периода 1997- 2001 г.

Член на националното ръководство на Съюза на демократичните сили в периода 2002-2003 и 2005- 2008 г.

Председател на Българска демократична общност. Женен с две големи деца

 

Образование

Завърших германистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски”, специалност немска литература.

Темата на дипломната ми работа е свързана с поета Фридрих Хьолдерлин и концепцията за образа на човека в романа на немския писател Петер Хертлинг „Хьолдерлин”.

Най-важните книги в моя живот, които са ми помогнали в различни житейски периоди за осмисляне на съществуването:

„Игра на стъклени перли” – Херман Хесе

„Мисли” – Блез Паскал

„Моят път към истината” – Махатма Ганди „

Война и мир” – Лев Толстой

„Провинцията на човека” – Елиас Канети

„Братя Карамазови” – Фьодор Достоевски

Поезията на Пейо Яворов и Фридрих Хьолдерлин

„По пътя” – Джак Керуак

„100 години самота” – Габриел Гарсия Маркес

„Човешко, твърде човешко” – Фридрих Ницше

„Записки по българските въстания” – Захарий Стоянов

„Белене – Сказание за концлагерна България” – Стефан Бочев

„ Архипелаг ГУЛАГ” – Александър Солженицин

Библия
 

Политици – вдъхновение и споделеност

 

Константин Стоилов

Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация и тогава гласът им се слуша в международния свят…

Тогава тая малка държавица, със силата на своята вътрешна политика, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава.

Ако се намериха хора, които излязоха да ме обвинят, че със своето пътуване съм упражнил някакво нравствено влияние, то няма да крия това, защото то е влияние, което не се опира на щикове, на лъжа, шарлатания или демагогства, то е влияние на честните хора, на честния характер, на чистото чело и на нравствените начала. Моята сила е нравственото влияние… и аз мисля със силата на своите идеи и убеждения да управлявам народа.

Ако има хора, които да повярват в моите думи и моя характер, ще ме последват и аз ще управлявам, за благото на отечеството. Ако не, то ще се оттегля… Не съм от еснафа на онези политически пълководци, които мислят, че провидението ги е създало само те да управляват България… Аз съм на това място в изпълнение на една длъжност и ще я изпълня добросъвестно, докато имам доверието и като видя, че общественото течение взима друг път, ще се постарая със силата на своя характер да му окажа, дали пътят е тъмен или не, и ако не мога да го убедя, ще отстъпя.
 

Конрад Аденауер

Един политик би постъпил погрешно, ако не направи едно добро нещо,защото по-доброто все още не може да бъде постигнато. Или пък не предприема крачката, която е възможна днес,защото вярва, че утре ще направи по-голяма крачка.

По случай своя 80-ти рожден ден Аденауер казва: „Човек мисли, премисля, а друга сила го сграбчва и води. Вярвам, че най-доброто, което човек може да направи, е да се остави на водителството й, за да изпълни задачите – големи или малки, – които са му поставени. Това е същественото за човека. Това е същественото и за християнина. Това е същественото и за политика, макар според моя опит политиците да са лоши християни. В това число и аз и без да правя изключение за когото и да било от нас!”

Съставителство на книги за началата и ценностите на християндемокрацията

Господин Тонев представя сборника „Какво ще спаси икономиката” – Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето. Заедно с Андреас фон Белов, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” в България, проф. Юрген Матез от Института на германската икономика в Кьолн и експерта Димитър Бъчваров (на снимката)

Стопанско-етични принципи на Лудвиг Ерхард: „Какво ще спаси икономиката” – Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето. Господин Тонев, съставител и преводач на сборника, съвместно с фондация „Конрад Аденауер”, 2010 година. Сборникът предлага текстове на личности от различни сфери на немския обществен живот за същността и духовните основи на Социалното пазарно стопанство,за убежденията и политическата дейност на Лудвиг Ерхард.

Художникът Оскар Кокошка, който рисува портрет на Лудвиг Ерхард, казва следното: „В разрушена Германия той възстанови загубеното достойнство на презрените германци”. Със своите стопанскополитически прозрения и принципи на устройствената политика Ерхард наистина е един голям несвоевременен човек, един от най-успешните и упорити поборници за общото благо. Лудвиг Ерхард предлага стопанско-етични принципи, които събуждат съзнанието на човека за ценността на свободата!

Политическите ценности и убеждения на Ангела Меркел: „Толерантността е душата на Европа” – сборник с речи, статии и интервюта на федералния канцлер Ангела Меркел, съставителство и превод Господин Тонев, съвместно издание с фондация „Конрад Аденауер”, 2009 година. Сборникът предлага текстове за политическия възход на Ангела Меркел и откъси от нейни публични изказвания, в които тя излага убежденията си и ценностния фундамент на своята дейност като канцлер и председател на немския Християндемократически съюз.

„Колебливостта и малодушието да определим ясно своето място е нашата най-голяма слабост. Длъжни сме да се застъпваме за собствените убеждения, да убеждаваме други, да се сражаваме за тях”… „Днес ние се застъпваме изцяло за нашата страна,за нашия език,за нашата култура и за нашата конституция. Изведнъж усещаме живия, увличащ дух на нашите свободолюбиви ценности. Ние сме германци и обичаме страната си без каквато и да е надменност, весели, гостоприемни и любопитни. Това е патриотизъм в най-добрия смисъл”.