Емилиян Станев - изповед и размисли пред Георги Чаталбашев

Емилиян Станев: Тъмното робство отвърна погледа ни от духовното

Интересът към изтъкнатите представители на обществото никога не секва. Обикновено големите умове не морализаторстват, не хулят, не раздават щедро съвети и препоръки. Допирът с тяхното виждане за ценностните представи е благодатен извор за смислено общуване. Предлагаме изповед на писателя Емилиян Станев (1907-1979 г.), записана от журналиста Георги Чаталбашев в края на 70-те години, както и негови размисли:

„Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен... Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.

Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите.

Смятате ли, че литературата е помогнала с нещо светът да стане по-добър? – Не от желание да зачудвам, а защото все повече се убеждавам – изкуството не по-малко е развращавало човека, отколкото го е издигало.

Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.

Едва ли има народ с орис като нашата… Приличам на мономан, все същите горчиви мисли за българската съдба и все същите безплодни, а може би и погрешни разсъждения за българската душа не ми дават спокойствие.

Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа.

Какво е историята освен история на човешкото безумие и човешката тайна.”

Ето и изповедта на Емилиян Станев, записана от журналиста Георги Чаталбашев:

Коя според Вас е най-ценната човешка добродетел?

Чистосърдечността.

Недостатък, който сте склонни най-лесно да извините?

Глупостта.

Недостатък, който Ви внушава най-голямо отвращение?

Подлизурството на мазниците.

Кое е Вашето любимо занятие?

Ловът и съзерцанието.

Кое развлечение Ви е най-приятно?

Пак ловът и играта с моите ловни оръжие.

Вашата представа за нещастието?

Техническият напредък.

Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?

На хитреца, който от хитрост си откъсва главата сам и на полуучения – всезнайко.

Кой е бил най-хубавият момент в живота Ви?

Много са, не мога да кажа кой е най-хубав.

А най-печалният?

Когато късно съм разбрал истината. И тия моменти са доста, за съжаление.

Коя е Вашата най-голяма надежда?

Че няма да умра никога, макар и да съм човек, следователно - смъртен.

Вярвате ли в приятелството?

Понякога.

Вашият любим литературен герой?

Бай Ганьо.

Вашият любим поет?

Иван Вазов.

Вашият любим прозаик?

Йордан Йовков.

Вашият любим композитор?

Моцарт.

Вашият любим художник?

Оня, който е нарисувал Десислава в Боянската черква.

Какво е мнението Ви за най-младата литературна смяна у нас?

Мнозина са позовани, малко са призвани.

Кое според Вас е шедьовърът на природата?

Във всеки случай не е човекът, може би цветето.

Посочете някои от отличителните черти на нашата епоха.

Съпротивата, съзиданието, но и пресищането, отчуждението.

Кои качества у българина цените най-много?

Твърдоглавието му.

Напишете една от Вашите мисли или цитат, който Ви е приятно да си спомните.

Ех, мои грехове, скрити от хорските очи, вие ме карате да върша добро!

Вашият девиз?

Колкото по-сложно, толкова по-неразрешимо и следователно по-весело, по-умно!

Как виждате бъдещето на човечеството?

Да се пресели и на други планети, понеже богатствата на земята няма да му стигнат!

Размисли от книгата „Неутолимият”, Стоян Каролев, Български писател, София 1982 година; изповедта е записана от Георги Чаталбашев

Снимки: photoarhiv-todorslavchev.com; www.bulgarianhistory.org ;