Иван Митев - икономист: „Капанът на парите” като жизнена среда на кризите

Икономистът Иван Митев - моделът за премахване на кризи

За първи път в света през 1716 г. във Франция, при начинание на Джон Лоу, е приложена държавна управленска неразвитост при ползване на „Незлатни пари”. При съществуване на тази финансова непълноценност участниците в съответното стопанство живеят в „Капан на парите”.

„Капан на парите” означава: капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”, защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.

„Капанът на парите” е развой на „Грешката на Джон Лоу” в съответното стопанство.

„Грешка на Джон Лоу” означава: по инициатива на Джон Лоу е създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

В продължение на 295 години „Капанът на парите” съхранява своята тайна за създаване на „Безпределна субсидия”.

„Безпределна субсидия” означава: в „Капана на парите” държавните власти реално предоставят парична субсидия за определени бенефициенти. Същата се разпределя между тях на пазарен принцип.

Характеристиката на „Капана на парите” е известна:

1. Причината за съществуване на „Капан на парите” е наличие на държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”. „Грешката на Джон Лоу” продължава през XXI век. Тя е източник за „Безпределна субсидия” и е особено важна причина за криза. „Безпределната субсидия” осъществява реална издръжка от държавни власти за конкретни стопански бенефициенти, също поражда и уголемява стопанските диспропорции. „Безпределната субсидия” е „детска болест на пазара”.

2. „Безпределната субсидия” подсигурява развитието на „Противоречието на Джон Лоу”.

„Противоречие на Джон Лоу” означава - В „Капана на парите” съществува противоречие - съответните държавни власти са с ограничени парични ресурси за плащане на възможно неограничени разходи за закрила на потребителни качества на ползвани „Незлатни пари”.

3. „Безпределната субсидия” подпомага растеж на съпътстващи икономически, социални и други диспропорции, в т. ч. уголемяване на съвкупността от държавни и държавно гарантирани дългове и затруднява икономическите равновесия.

4. При достатъчно време, при критично състояние на „Противоречието на Джон Лоу” настъпва момент на негова трудна разрешимост, което в практиката е прието за „криза”. Тогава (по един или друг начин) се реализират форми на болезнена разрешимост на „Противоречие на Джон Лоу”, за достигане до съответстващо на парични ресурси на правителство икономическо равновесие.

5. Съответните държавни власти влизат в „Капана на парите”, заради примамка „Завишена полезност на Незлатни, спрямо Златни пари”.

6. Присъствието в „Капана на парите” за „малко време” е потенциално „лекарство”, тъй като е възможно ползване на по-голяма полезност на „Незлатни”, спрямо „Златни пари”.

7. Правителството на съответна страна е с ненужно завишени държавни разходи и ограничени бюджетни приходи.

8. Подсигурява се в съответното стопанство развитие на икономически, социални и други диспропорции и криза.

9. Важен обществен проблем е настъпване на момент на болезнена разрешимост на „Противоречие на Джон Лоу”, който се съпътства с множество щети за хората и обезценяване на икономическите ценности.

10. Дори всички гласоподаватели да подкрепят съответно правителство, същото (за достатъчно време) се проваля, тъй като е налично „Противоречие на Джон Лоу”.

11. Правителството, колкото повече работи – толкова по-лоши управленски резултати постига, защото при завишена дейност се уголемява „Безпределна субсидия”.



12. Колкото повече гласоподаватели подкрепят съответно правителство – толкова по-сигурно това правителство ще постигне свой завишен провал, понеже процесът подпомага развитие на диспропорции и криза.

13. При продължаване на „Грешката на Джон Лоу”, съответните държавни власти нямат полезна възможност да прекратят регресивните икономически прояви.

14. Нивото на развитие на стопански диспропорции и икономическа и/или финансова криза не зависи от способности на министри и техни експерти, а от влияние на „Безпределна субсидия”.

15. В „Капана на парите”, правителството е обречено на политически провал.

16. Участниците в стопанския живот, в т. ч. държавни служители, експерти в правителство, инвеститори, предприемачи, министри, депозанти на пари, банки и банкери са жертви в „Капана на парите”.

17. Животът в „Капана на парите” след „достатъчно  време” е сигурна „отрова”, защото се понасят болезнени щети от развитие на диспропорции и криза.

18. Наличието на тази клопка е поради липса на съответстващо на качествата на „Незлатни пари” държавно финансово управление.

19. Правителството е с непълноценно финансово управление, заради което се развиват стопански диспропорции и криза.

20. За прекратяване развитието на криза е необходимо да се премахне „Грешка на Джон Лоу” и нейната производна „Капан на парите”.

21. Ликвидирането на „Грешката на Джон Лоу” и неутрализирането на „Капана на парите” е възможно чрез ползване на (съответстващо на качества на „Незлатни пари”) подобрено с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.

„Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на държавно финансово управление, чрез употреба на знания за „Обществен закон за Ресурс М”.

22. Първичният ефект от унищожаване на „Грешката на Джон Лоу” е намаление на ненужни държавни разходи и наличие на нови пазарни бюджетни приходи.

23. Съпътстващият ефект е премахване на известната особено важна причина за криза през 2011 г. и подсигуряване на полезни пазарни условия за развитие на стопанските процеси.

24. Разкриването на „Капана на парите” е световна новост от месец декември 2010 година.

Много специалисти вярват на свои учители  ( в т. ч. Джон Мейнард Кейнс, Джон Кенет Гълбрайт, Милтън Фридман, Йозеф Стиглиц, Пол Робин Кругман, проф. Нуриел Рубини, експерти и ръководители на МВФ, СБ, ЕЦБ и други), без да отчитат тяхната кардинална слабост да не правят разграничение при държавно финансово управление, в зависимост от ползвани „Златни” или „Незлатни пари”, в т. ч. допускат „Грешката на Джон Лоу” и попадат в „Капана на парите”.

Мнозина не знаят за „Капана на парите” или след като научат за него, не осъзнават значителните болезнени щети, които принася. Полезно е всеки специалист да разбере за катастрофалното тайно влияние на „Капана на парите” в живота и да прецени своето отношение към поведението на Джон Лоу през 1716 година.

Сега се спори: „Съществува ли или няма „Капан на парите”? Верният отговор е: „В началото на XXI век продължава да е наличен „Капан на парите”, който е жизнена среда за развитие на стопански диспропорции и криза. Същият следва да се неутрализира, за да се премахне кризата.”

Започна дискусия: „Да се ползва ли или да не се употребява подобрено с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление?” Точният отговор е: за да се премахне сегашната криза е необходима употреба на (съответстващо на качества на „Незлатни пари”) усъвършенствано с „Модел Ресурси М” държавно финансово управление.

В защита на своите и на обществените интереси - полезно е вземане на отношение по наличие на „Капан на парите” и с принос за пълноценно обществено управление да се съдейства за премахване на сегашната особено важна причина за кризи.

Текстът е публикуван в www.ivanmitev.blogspot.com;

Снимки: facebook.com;