С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Иван Иванич: Левски – непознатият предвестник на демокрацията

Иван Иванич: Левски – непознатият предвестник на демокрацията

Иван Иванич за идеите и предначертанията на Васил Левски

Иван Иванич: „Всяко връщане към Васил Левски е едно светотатство. Делото и написаното от Апостола е Библията на българщината”.

„Трябва да се мисли зряло”

Това пише Левски. Поразителна е зрелостта и уравновесеността на неговата личност. Ще се изразя така – при него има класически баланс на чувствата и разума, на възвисеността и реализма, на идеите и делото. И то, при неотразимо богатство на всяко от тия страни на човешката му същност. Революционер, той не е човек на екстремни състояния и на безплодни илюзии. „Според времето трябва да бързаме! Но и твърде умно”... Левски живее с „умно-безстрашливото”. Това, което може най-концентрирано да изрази идейния заряд на Левски, е в словата му: „Днешний век е на свободата.” И в продължението им: „... и в равнопоставеността на сичките народности.” „Нека сяка народност, както и секи човек, очува своята свобода и да се управлява по своята собствена воля.” Свободната воля, определяща се без външно насилие и без диктатура, е в основата на свободата и затова – и на историята. Левски достига до изключително модерното понятие за взаимоотношението между свободната творяща себе си човешка личност и реалността – историческата реалност като времеви процес. „То времето е в нас и ние сме във времето.” След тия думи, взети буквално от Библията (Еклесиаст), добавя: „то нас обръща и ний него обръщаме.” Левски има пълна яснота за човека като творец на съдбата си и на историята в съотнесеност с даденостите. Всеки сънародник може да се възпламени от безпределната и саможертвена любов на Левски към България и нейната свобода. „Ний сме жадни да видим отечеството свободно.” В неговата безкористност и всеотдайната му борба за свобода на отечеството единственият личен залог е смъртта.

Боже, колко сме недостойни за него!

Левски ни завещава съвършени политически, национални, правни и нравствени предначертания на свободна България. Те са свързани преди всичко с демокрацията като политическа система. България трябва да постигне Освобождението си с революция „морална и с оръжие”. В тая свободна България той иска „свобода народна, свобода лична и свобода религиозна.” Турската държавна „деспотско-тиранска система” трябва да се смени с „демократска република”. Нещо повече, ако в нея люде основават партии за установяване на „деспотско-тиранска система”, то те ще се считат за неприятели на Отечеството и ще се наказват със смърт. Изхождайки от европейските дадености, като дълбок реалист и политик-прагматик, той, пламенният привърженик на „чистата и свята република”, в по-късната програма на БРЦК допуска известна условност. Там е записано, че формта на бъдещото управление (става дума за република или монархия), ще се реши, когато освобождението стане дело свършено. Липсата на корона над лъва в изпратения му печат определя като нещо сбъркано. В цялостния комплекс на неговите идеи това не може да се възприеме като идея за монархия. В случая, короната е и идея за величие, сила и власт. Прагматичната интуиция на Левски му подсказва оня допълнителен респект, който му внушава короната в печата на организацията. V lev 4

Предтеча на демокрацията

По отношение на демократичните принципи Левски никога и никъде не допуска никаква условност. Дори в дейността на тайната революционна комитетска организация, която води жестока война, той не отстъпва от прилагането на демократичните принципи. Той винаги е за вземането на решения по демократичен начин – чрез гласуване. Вишегласие, вишегласие – повтаря Левски при всеки случай, когато се налага вземане на решения. Вишегласието е издигнато до императивен принцип. Дори когато вишегласието не одобрява неговото мнение, „тогава турям се да работя с тях заедно със сичките си сили ... и не развалям както и да е по вишегласие. Длъжността ми е да работя и аз с него. Умният войвода трябва да върви по народното вишегласие.” Представям си бунта и възмущението на Васил Левски, ако можеше да види оня цинизъм с демокрацията и изборността, когато „вишегласието” се отчиташе с 99,99%. Левски е за „братство със секиго, без да гледаме за вяра и народност”. В Българско „секи ще си служи по вярата и законно ще се съди, както българинът, така и турчинът”. Българи, турци, гърци, арменци, евреи, „всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласието от сичките народности ще се избере”. При определянето на границите между балканските народи Левски е за прилагането на принципа на самоопределянето. „Самият народ да реши своята съдба” и „да яви” в коя държава иска да живее. „Следователно у нас не можат да бъдат въпроси за границите”.

Васил Левски е решителен и резултатен революционер

Но то не прави революцията залог на мечтателни социални илюзии, които след много кръв и терор винаги са се опровергавали. Левски просто определя „Свобода и всекиму своето”. Това определящо „всекиму своето” се среща в писмата му и в написаните от него програми. Левски мрази, обругава и дори заплашва със смърт ония чорбаджии, които не желаят да отделят от парите си за отечественото дело. Но той не е революционер за класовото озлобление. Пълен шок за нашето съзнание, десетилетия щамповано и по военному обучавано в правилното мислене, е да чете такива слова от Левски: „Каквото такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите! Така са правили народите, така щем и ние... В чорбаджиите, казваме, стои тишината на сичкия народ.” Няма да коментирам. Още повече, че самият Левски не е социален съчинител. Не е склонен към социални теоретизации, предизвестия и заклинания. Вяра и упование, своята и народната сила, Левски намира в Бога. „Надеждата ни е на правосъдния и на нашите мишци”. От комитетските хора изисква клетва „пред Евангелието, т.е. във вярата си и в честта си”. Оня, който прави саможертва за Отечеството си, заслужава „венец от Бога”. Предателят – „той не е българин, не е християнин, не е човек!” Ivanich1Иван Иванич (1934-2012), демократ от град Монтана, приятел на създателя на този сайт, е автор на няколко книги, на множество статии в националния и регионален печат. Източник: Иван Иванич, „Пътешествие вдясно”; Издателство „Абагар”, Велико Търново, 2008 г. Снимки: wikipedia.org;