Интервю на Йошка Фишер пред списание „Шпигел” - 19 май 2018 г.

Президентът на САЩ унищожава американския световен ред

Публикуваме част от ексклузивното интервю на Йошка Фишер за списание „Шпигел”. Йошка Фишер  е бивш министър на външните работи и вицеканцлер на Федерална република Германия от партията на Зелените в периода 1998-2015 г. Едно интервю на Йошка Фишер за списание „Шпигел” с журналистите Матийо фон Рор и Кристоф Шулт. Въпрос: Г-н Фишер, през 2003 г., като един от първите, Вие проправихте пътя за преговори с Иран – споразумението от 2015 г. в известна степен беше Ваше наследство. В каква степен Ви огорчи оттеглянето на Доналд Тръмп от сделката с Иран? Йошка Фишер: Не приемам това лично, но съм много разтревожен за фаталните последици от решението на Тръмп. Те ще бъдат значително по-драматични, отколкото това се представя в повечето коментари досега. Споразумението се отнасяше до възможността да се предотврати втора катастрофа след войната в Ирак - мащабна сухопътна война в Иран. Още тогава иранците се опитаха да разединят Европа и САЩ, напразно. Едва сега Доналд Тръмп успя да направи това. Опасявате ли се, че сега идва войната срещу Иран? Не мога да си представя, че Тръмп може да иска това. Фрустрацията от тези безкрайни войни, които не могат да бъдат спечелени, доведе до Тръмп. Неговият съветник по сигурността Джон Болтън написа... Престанете да ме занимавате с Болтън! Познавате Болтън още от времето Ви като външен министър. Познавам го много добре. Той е един от отговорните за катастрофата в Ирак. Някога Болтън беше написал: „За да спрем иранската бомба, трябва да бомбардираме Иран”. На всичко Болтън винаги има само този отговор: бомбардираме. Не бих обърнал прекалено голямо внимание на това. Но ако Иран отново започне с усиленото обогатяване на уран, ние сигурно ще имаме много по-опасна ситуация. Че нали конфронтацията с военни средства между Иран и Израел в Сирия вече започна. По онова време казахте на американците, преди инвазията в Ирак: „I am not convinced” („Не съм убеден”). Настоящата криза на трансатлантическите отношения напомня ли Ви на 2003-а година? Положението днес е значително по-драматично. Опасността от военен сблъсък между Израел и Иран в Сирия се изостря още повече от оттеглянето на САЩ от споразумението. Вярно е, че ние дължим днешната криза на първородния грях от инвазията в Ирак. Възходът на Иран в хегемониална сила не би бил възможен без дейната помощ на Джордж У. Буш и американските неоконсерватори. А без разпадането на Ирак не би се стигнало до такъв възход на „ислямска държава” в Сирия. Доколко Тръмп навреди на трансатлантическите отношения? Преживяваме преломно време. Трансатлантическите отношения загубиха своята естественост, вече не са нещо, което се разбира от само себе си. Но би било безразсъдно, ако самите ние сега се откажем от тях. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че вече не можем истински да разчитаме на САЩ. Нещата са дори още по-зле. Американският световен ред съзнателно се унищожава от американския президент. Бях свикнал НАТО да бъда атакуван от лявото крило на Зелените, но не и от американския президент! По отношение на икономическата политика Тръмп поставя под съмнение стопанския модел на Федералната република, който от самото начало е ориентиран към износа. Много хора казват, че не можем да си позволим такова нещо. Намирам тази реакция за разбираема, но и забавна. Какво все пак искаш да направиш? Когато съотношението на силите е такова, каквото е, понякога остава само скърцането със зъби. Публикувахте книга с мрачното заглавие „Упадъкът на Запада”. Западът в своя край ли е? Всичко говори, че така ще стане. Западът беше трансатлантическото пространство, бащите-основатели бяха Великобритания и САЩ. Без тях Западът не може да преодолее изпитанието, камо ли с една слаба, разединена Европа. Ето защо европейците трябва да станат по-силни, много по-силни. Излизането от споразумението с Иран ли е моментът, в който Европа най-накрая трябва да реши да развива самостоятелна външна политика? Лесно е да се каже. Трябва да се направи. Някои трябва да вървят отпред. Германия и Франция играят решаваща роля в Европейския съюз, без Германия това не е възможно. Ако смятаме, че и по-нататък трябва да останем на завет в световната история, европейците няма да бъдат способни да действат. Какво тогава трябва да направи Германия? Навярно Федералната република беше най-големият успех на американската външна политика. От 1949 г., под патронажа на САЩ, възникна една стабилна, процъфтяваща демокрация. След две световни войни германците осъзнаха: не умеем да правим световна политика, това почти изцяло ни унищожи в пламъците си като нация, по отношение на политическата власт и в морално отношение. Америка имаше отговорността за нашата закрила. Ние свикнахме с това. Това каране на завет зад водача беше удобно и исторически разбираемо, но това вече мина. Дали тогава Тръмп е прав, когато настоява германците да изразходват повече средства за армията? Не става дума за Тръмп. Хилари Клинтън като президент би критикувала това по същия начин. Става дума за нас: в продължение на години инвестираме твърде малко в нашата сигурност. Какво чета наскоро в рамките на една седмица? Пилотите на Бундесвера губят лиценза си, защото не могат да извършват достатъчно летателни часове поради недостиг на хеликоптери. Подводници не могат да отплуват, защото липсват резервни части. Имаме само четири боеспособни изтребители „Еврофайтър”. Какво свидетелство за неспособност! Ако ме питате, дали можем да се защитаваме сами, тогава ясният отговор е: не. Мнозинството от германците не иска да се харчат повече пари за въоръжение. Това е проблем, но трябва да го правим. Трябва да имаме един минимум на способност да се отбраняваме, в противен случай страда Европа. Мислите ли, че за мен е привлекателно да кажа, че трябва да правим повече за отбраната? Ние сме твърде големи и твърде важни, за да се измъкнем от отговорността си. В определени кръгове понятието „трансатлантик” се е превърнало в обидна дума. Една част от германците желае сближение с Русия. Това е доловимо. Голямото постижение на Аденауер беше, с оглед на своята собствена биография, на опита от две световни войни, че е стигнал до заключението, че Германия трябва да изостави позицията на вечно люлеещ се стрък в средата на Европа. Той каза: ние принадлежим към Запада. Това е тайната на успеха на Федерална република Германия. Ако се сбогуваме с това, ще се сбогуваме с най-големия напредък, постигнат от Западна Германия след големите национални катастрофи. Фактът, че партия като ХСС (Християнсоциалния съюз) сега започва да се олюлява, е напълно непонятна за мен. Специалното отношение към Русия е стара мечта на германските консерватори, както и на немската левица, само че то никога не е действало. Ако Германия не е готова да изразходва повече пари за отбрана, ако същевременно САЩ се оттеглят – не остава ли тогава само балансирането с Русия? Тоест, вместо способност за отбрана – подчинение? Аз не споделям това разбиране. Че трябва да се стремим към добри отношения с Русия: да. Но не на колене. Това няма да впечатли никого в Москва. Същността на конфликта за Украйна е в следното: готови ли сме да приемем, че Русия получава своя статут на велика сила чрез зони на влияние? Ако националистите в Европа отново дефинират зони на влияние, ние ще се озовем в кухнята с кошмарите. Това ще бъде краят на Европейския съюз. Източник: списание „Шпигел”; spiegel.de; със съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: spiegel.de; express.co.uk;