Шимон Перес, президент на Израел: Вярвам в добрата воля и образованието

Интервю с бившия президент на Израел Шимон Перес

На 14 май 1948 г. се ражда съвременната държава Израел. Публикуваме интервю с един от видните политици на Израел, бившия президент Шимон Перес (1923-2016), дадено преди години пред германския вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг. Въпрос: Г-н президент, в каква степен миналото формира германо-израелските отношения? Ще говорите пред Бундестага, във възпоменателния ден на Холокоста в Германия. Шимон Перес, президент на Израел: Който иска да изгради ново бъдеще, не трябва да забравя миналото. Те не могат да бъдат разделени едно от друго. Бях до Давид Бен Гурион, докато в Израел обсъждахме дали наистина има нова Германия. Бен Гурион каза: „Миналото е преминало.” Миналото вече не може да бъде променено, а бъдещето. Германците също усвоиха това разбиране. Какво означава лично за Вас появяването и речта Ви пред Бундестага? Родом съм от малък град в Беларус, където дядо ми живееше със семейството си. Част от семейството емигрира в Израел. Но баба и дядо ми бяха твърде стари, за да се преместят в друга страна. Един от синовете им също остана да се грижи за тях и за един от своите братя, който почина от рак. Те били натикани в дървената синагога, която след това била подпалена. Изгорели живи. Можете ли да си представите, че такова нещо някога ще бъде забравено? Самият аз по-късно работих с Германия. Германия подпомагаше Израел с цивилна помощ, но също и с доставки на оръжие. Разбирах се добре с тогавашния министър на отбраната на Федерална република Германия Франц Йозеф Щраус. Не се срамувам от това. Горд съм, че консервативните партии в Германия взеха наша страна и ни помогнаха, за да можем сами да се защитаваме. За мен се затваря един кръг, който се простира от детството ми до наши дни. Това ме докосва дълбоко. Когато канцлерът Меркел и федералният президент Кьолер говореха пред Кнесета в Ерусалим, някои депутати напуснаха парламентарната зала. Има ли в Израел предубеждения по отношение на речта Ви в Бундестага в Деня на възпоменанието на Холокоста? Мен не ме интересува „пиарът”. Ще се опитам уравновесено да кажа истината. Целта ми не е, с думите си да доставя радост на някого си. В Германия и в Израел се извършва смяна на поколенията. Поколението, което постави основите на тези близки отношения, дава място на млади германци и израелци, които знаят за Холокоста само от разкази или исторически книги. Безпокои ли Ви това? Младите израелци знаят, че има нова Германия. Дебатите свършиха. При младите германци не съм толкова сигурен. Наскоро видях проучвания на общественото мнение, които ме изненадаха: според тях някои германци смятат Израел за по-опасен от Иран. Отговорните хора в Германия, обаче, са наясно с моралната дълбочина на нашите отношения след споразумението между Бен Гурион и Аденауер. Не можем да се откажем от това. Заедно се опитваме да изградим благополучно бъдеще върху тези все още болезнени спомени. [caption id="attachment_12512" align="alignnone" width="580"] Голямото трио: (от ляво надясно) Давид Бен-Гурион, ген. Моше Даян и Шимон Перес в Кнесета[/caption] Каква е същността на особените отношения между Германия и Израел? Какво ще бъде нейното съдържание в бъдеще? Има две страни: трябва да се борим срещу всяка проява на расизъм, антисемитизъм, насилие и незачитане на човешките права по целия свят. Където и да се случи това, трябва незабавно да се изправим срещу него и да не повтаряме грешките на миналото. В същото време, обаче, Израел все още е изложен на опасност. Това младите германци не го разбират. Германия има една особена отговорност да стои на страната на Израел в опасностите и трудностите, пред които той е изправен. Един от Вашите предшественици на президентската длъжност, Езер Вайцман, по време на посещение в Германия призова евреите да идват в Израел. Най-доброто място за евреите е Израел, то е по-добро от всяко друго място; това важи и за Германия. В Израел евреите могат сами да изразят себе си, да продължат своята традиция и да се позовават на своето минало. В Израел те имат своя собствена държава, която кани евреите да идват. По-рано хората бягаха тук, защото бяха потискани. Днес те са поканени да станат част от една страна, която предлага много неща: тя е модерна, демократична, жива държава. Защо да изберат по-скоро тъмната страна, когато слънчевата страна стои отворена? Бяхте на подписването на първото споразумение от Осло в градината с розите на Белия дом през 1993 година. По-късно бяхте отличен заедно с ръководителя на ООП Арафат и министър-председателя Рабин с Нобеловата награда за мир. Защо все още няма мир? Какво се обърка от 1993 г. насам?  Без Арафат нямаше да има начало на преговорите, но с него не можехме да ги доведем до успешен край. Очаквах, че Арафат ще въведе ред в лагера си с многобройните въоръжени групировки. Той не съумя да постигне същото като Бен Гурион, който създаде една единствена армия и едно правителство. Вместо това вътрешният конфликт при палестинците продължава и до днес. Дори когато вече бяхме подписали споразумение, терорът продължи. Заради това загубих много избори. Арафат не притежаваше контрола в своя лагер. Седях с него в продължение на часове и му казвах: ако не обединиш лагера си, сам ще станеш жертва. Случи се точно това. В Израел ме питаха, как мога да имам доверие на такъв човек и че мога да стана зависим от него. Можете да имате много партии, но само една пушка. Ако имате повече пушки, създавате проблеми за себе си и за другите. Министър-председателят Шарон също взе смело решение, когато изтегли всички заселници от ивицата Газа. Не беше лесно и имаше много спорове. Бяхме ангажирали 45 000 полицаи, цялото това нещо ни струваше повече от два милиарда долара. Още щом напуснахме Газа, започнаха да стрелят по нас. До днес палестинците са разделени. [caption id="attachment_12513" align="alignnone" width="580"] 13 септември 1993 г. - Шимон Перес подписва мирното споразумение като външен министър; (прави, от ляво надясно) израелският премиер Ицхак Рабин, Бил Клинтън, председателят на ООП Ясер Арафат[/caption] Израел сякаш губи престиж почти навсякъде, извън американската подкрепа, поне що се отнася до общественото мнение. Доколко сте загрижен за тази загуба? Това не е вярно, напротив: Израел е най-обичаната страна по света. Просто трябва да преброите повторно. Никога не е имало по-добри отношения с католическата църква; евангелистите са най-големите ционисти, които са съществували някога. Това са най-малко 1,3 милиарда души. Други 1,3 милиарда живеят в Индия, която, както и Израел, страда от тероризъм. Поддържаме отлични отношения с Китай, особено по отношение на селското стопанство и технологиите. Така стават почти четири милиарда. Освен това подобрихме и отношенията си с Русия. Да добавим към това и фактът, че 63% от американците ни подкрепят. Имаме затруднения със Швеция и ... ... в Европа, Израел определено загуби симпатии. С някои страни имаме проблеми, с други - не. Но, кажете ми една страна, която в целия свят има толкова много подкрепа, колкото Израел. Своеобразното за Европа е следното: нашите отношения с арабите се подобриха значително, защото и те се страхуват от иранската ядрена програма. Същевременно отношенията ни с Европа се влошиха - заради арабите. Това е парадоксално. Къде виждате Израел и Близкия изток след, да речем, двадесет години? „Новият Близък изток” ли ще бъде това, за което Вие говорите от много години насам? Ако не се случи нещо фундаментално, това ще бъде една ужасна част на света. През 1989 г. в Близкия и Средния изток живееха 150 милиона араби. Днес те са повече от 400 милиона. Това е утрояване на населението за тридесет години. Има глад, бедност, безработица. Ето защо целият свят трябва да направи усилия да произвежда храна за мир, за да има друго бъдеще. Защото, дори ако тук сключим споразумение с палестинците, но се провалим икономически, това ще има политически последици. Вече не забелязвате никакви наченки на надежда? Не виждам сблъсък на цивилизациите, а сблъсък на поколенията. Много млади хора следват в университети и разбират, че светът се е променил. В Израел 1,5 милиона араби живеят сред общо 7,5 милиона граждани на страната. Сред арабите има 60 000 души, завършили висше образование. Повечето от тях работят като лекари в нашите болници. Няма нито една единствена клиника, в която да няма арабски лекари и пациенти. Не мога да разбера следното: вече имаме „Нов Близък Изток”, когато отиваме в болницата, но не и когато я напускаме. Възпитанието и обучението са важни. Аз разчитам на новото поколение. Колкото по-добре са арабите, толкова по-добре ще бъде за нас. Не вярвам във властта и насилието, а в добрата воля и образованието. С израелския президент Шимон Перес разговаряха Клаус-Дитер Франкенбергер и Ханс-Кристиан Рьослер. Източник: faz.net; със съкращения; превод: Господин Тонев; Снимки: independent.co.uk; menorahnet.com.br; politico.com;