Интервю с живеещия във Франция писател Божидар Чеков

Божидар Чеков: Чужденецът трябва да работи повече от другите

Въпрос: Живееш в една от страните на Европейския съюз. Какво трябва да очакваме от приемането ни в него?

Божидар Чеков: Не съм оптимист за пенсионерите, след като България влезе в Европа, но когато човек е болен, трябва да му се каже диагнозата, да не се залъгва, което много политици правят. В Америка, Франция, Германия най-качествените хора се качват най-горе. Аз не съм бил никога политически бежанец, не съм имал някаква стипендия.

Това, за което съм благодарен на Франция, е, че тя ми даде възможността да се състезавам с другите французи. Приех да тичам по-бързо от тях, за да получавам същата заплата като тях. Това се казва конкуренция. За да се подобри положението на пенсионерите и на другите, за да бъдат нивите в много по-добро състояние, отколкото са, трябва най-добрите да поведат. Начинът на качествен подбор тук още не съществува.

Затова казвам, че всеки от вас трябва да се приготви за една истинска борба, защото Европа няма да приеме българската система, в която начинът на печелене на пари не е европейски. Не е достатъчно да носим костюми като европейците, а трябва начинът на печелене на пари и разпределянето им да е европейско. Вкарването на България в Европа ще причини доста проблеми на хората, които са социално слаби. Но няма друг начин.

Струва ми се, че някои от европейците не са в особен възторг от това, че ще се присъединим към тяхното семейство.

България има преграда спрямо Европа - преградата на мизерията. А не защото сме българи. Европа не иска мизерията. Ако България забогатее, тя лесно ще влезе в европейските структури. Интеграцията е богатство. За съжаление, земята ни е затрита, затрито ни е и самочувствието. Ето например, българското вино прониква на френския пазар - англичаните го продават на французите, не българите. Спомняш ли си какво пожелах на българите преди години? Аз добре помня - да опитат вкуса на свободата чрез добиване на собственост. Оставете синьо-червените истории, говорете за собствеността.

Няма свобода без собствеността. Не може десет души да решават съдбата на милиони, както е днес в България. Българинът все търси някаква личност. Аз не вярвам в личността, а в системата. Тук няма система. Говори се: „Западът не ни иска”. Западът не ме е искал, аз отидох. В една републиканска демокрация се съди за хората по това, което вършат, у нас - по произхода. Тоест избираме „нашия” човек, вместо способния. А това е отказ от конкуренцията.

Намираш ли промяна в младите хора?

Намирам - хем любопитство, хем невежество.

И какъв е твоят съвет?

Информация, истинска информация. Затова печатам книги, защото медиите тук продължават да пълнят главите на хората с неистини. Сега повече от всякога информацията е необходима на тези бъдещи европейци. Всеки трябва да поеме отговорност спрямо нещата, които стават. Като се бръсне сутрин, като се гледа в огледалото да мисли за България и да вземе позиция.

Коя според теб е драмата на българина днес?

Неговата наивност, неговата добрина и доброта, неговата сляпа вяра в доброто. В някакво добро, което го няма. Не отричам материалните трудности. Възрастни хора ме спират и ми казват - знаеш ли колко е моята пенсия? Моят отговор е - не е важно каква е вашата пенсия, най-важното, е че сте живи. Човек трябва да степенува трудностите. Всеки един от нас трябва да си зададе въпроса - какво да прави с живота си. Само така в цялото общество могат да настъпят промени.

Всички тукашни „бизнесмени” работят само с чужденци. Резултатът е опустошаването на страната. Никой не може да милее за България така, както българите, независимо дали са в чужбина или тук. На всяка цена трябва да намерим начин да си подадем ръка.

Казваш, че в България има големи богатства, къде се крият те?

Те са в уникалната земя на страната. Пътувал съм много - до Акапулко и обратно, но никъде не съм виждал такъв чернозем като у нас. И знаеш ли защо се търси българското сирене на френския пазар? Не защото е по-скъпо или по-евтино, по-вкусно или не, а защото е различно на вкус. И разликата на вкуса е богатството на България. Това трябва да се развива, а не масовото. От това трябва да се печели, а печалбата е моторът, който ще накара хората да запретнат ръкави.

Не мога да подмина въпроса за отварянето на досиетата, което отново нашумя напоследък.

Отдавна съм написал своето мнение за доносите. Те са в основата на гнилостта на това общество. Знаеш ли, за да си купиш стара къща във Франция, е необходимо продавачът да даде документ, че всички греди са здрави и не са проядени от дървояди. Без този документ къщата не може да бъде продадена. А къщата България съдържа дървояди. Заради тях стотици хиляди българи живеят на Запад. Не е нормално, днес, 17 години след освобождаването на България, тези почти милион сънародници да отсъстват от това, което става тук. В нашето общество се настаниха едни метастази, които се наричат съмнения, подозрения, недоверие. Докато не се махнат те, не можем да се обединим.

Какво би казал на някой, който има намерение днес да замине на Запад?

Преди ти да отидеш на запад, там има хиляди български дипломирани младежи, които се чудят какво да правят. Българското общество не ги приема, а България има нужда от кадри. Всеки ден се пише. Много бих искал да знаеш какво е Запада, преди да искаш да отидеш там.

Когато ти пристигна във Франция, кой беше първият ти проблем зад граница?

Най-големият шок бе самотата. Когато човек не знае езика на страната, в която е, се чувства като риба в аквариум. Наблюдава хората, които минават около него, и не разбира какво говорят. Започнах да се боря със самотата с помощта на българския фолклор, защото сън не ме ловеше. Вечер не успявах да заспя от мъка, от липсата на приятели. В България сме свикнали да бъдем всички заедно, а там всеки живее неговия си живот, събират се само с покани.

Успя ли да се адаптираш към този начин на живот?

Да, мога да кажа, че вече свикнах с този начин на живот, но се връщам в България често и с удоволствие, защото духовността тук е на друго равнище. Тя е нещо, което ви спасява. Тъй като не успявах да заспя, пеех нашите възрожденски, македонски и стари градски песни, докато се изморя. Ставаше ми все по-мъчно и по-мъчно и накрая започвах да плача, пеейки. Знаех, че съм в един труден свят, че съм избрал свободата и трябва да се откажа от всякаква носталгия и сантименталност. Борех се сам със себе си и пеех през сълзи.

Живеех в една от стаичките на таван, населен от испански слугини, френски баби и моми. Една сутрин намерих бележка под вратата си. Някоя от съседките ме молеше да пускам радиото си по-тихо. Избухнах в смях и никога повече не пях през нощта.

Значи пееш хубаво щом са те сбъркали с радиото...

Когато човек пристигне в една западна страна, в която релсите на обществото са поставени от векове, а той е чужденец, първият проблем е прехраната. Станах студент и започнах да уча във Висшето печатарско училище „Естиен”, работех всяка ваканция. Първата беше коледната и в едно бюро за студентски труд открих, че единственото, което може да ми се предложи, беше хамалската работа.

Когато все още не знаеш езика, това наистина е единствената възможност. Продавах елхи на тротоара и спечелих луди пари. И тогава разбрах, че за да успее един чужденец, трябва да тича по-бързо от французите и да работи повече от тях. Това е ключът на успеха там, цената на билета за влизане в обществото им.

Покойната ти съпруга беше италианка. Говорят ли дъщерите ти български?

Да, говорят малко български и се надявам, че ще го научат още повече. Покръстени са в черквата „Свети Александър Невски” в Париж. Знаят, че са православни. Интересуват се какво става в България.

Божидар Чеков е роден през 1946 година в град Лом. През август 1968 година войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и слагат край на много илюзии. През септември същата година Божидар бяга през границата и след двадесетдневни премеждия стига до Париж. Там той живее, учи и работи; същевременно сътрудничи на Българското освободително движение със седалище в Париж и публикува редовно в месечния му орган - списание „Бъдеще”, под редакцията на Ценко Барев.

Интернет Медия БИГ.БГ ;

Снимки: facebook.com; sbj-bg.eu;