Интервю с кардинал Кристоф Шьонбoрн, архиепископ на Виена

Kардинал Кристоф Шьонбoрн: За добър съвместен живот между вярващите и останалите хора с добра воля

Kардинал Кристоф Шьонбoрн, роден през 1945 година, австрийски теолог, от 1995 г. архиепископ на Виена, в интервю пред руския вестник „Труд”. Кардинал Шьонборн говори за ценността на всеки човешки живот, за отстояването на справедливостта, за нуждата от опознаване на доброто и злото и за уважението на човешкото достойнство.

Въпрос на вестник „Труд”: Според Вас в кои сфери е особено важно сътрудничеството между Католическата и Православната Църква?

 Кардинал Шьонборн: Преди всичко става дума за всички големи обществени въпроси, в които християните трябва, доколкото е възможно, да говорят в един глас. Централна точка днес според мен, ако може така да се каже, е „културата на живота”, или защитата правото на живот - от зачатието до естествената смърт. Това право днес често се поставя под въпрос от такива факти като абортите, изследванията на ембриони и евтаназията. В тази връзка, по мое мнение, общата задача на нашите Църкви е формирането на съвест у хората, така че те точно да слушат Божия глас и да действат по отношение на тези проблеми както трябва.

Друга важна сфера на сътрудничество – това е отстояването на справедливостта както вътре в отделните общества, така и в световен мащаб. Ежедневната политика – това, разбира се, не е дело на Църквата, но ние сме длъжни (и това ни задължава Евангелието) непрестанно да излагаме необходимите, спасителни принципи на човешкото съжителстване. В основни линии става дума за реализацията на „златното правило”, както то е изложено в Евангелието от Матей (7,12): „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие на тях; защото това е законът и пророците.”

Според Вас кое е онова, което разделя в по-голяма степен католици и православни: богословието, историята или политиката?

Навярно историческото бреме повече от всякога разделя нашите Църкви. От протеклите през последните десетилетия множество богословски беседи между богослови от нашите Църкви стана ясно, че Православната и Католическата Църква постигнаха общо мнение почти по всички богословски проблеми. Най-важното, в което ние се разминаваме, е въпросът за службата на Апостол Петър.

В своята енциклика „Ut unum sint” Йоан-Павел ІІ приканва християните към съвместно размишление върху формата на осъществяване службата на Петър. Тогавашната покана е в сила и днес. По този повод нееднократно се е изказвал и Папа Бенедикт ХVІ. (Става дума за мястото на Римския Папа в християнската йерархия, когото католиците смятат за пряк наследник на Апостол Петър, основател на християнската Църква ).

Как се отнасяте към това, че днешният свят все по-често бива наричан „постхристиянски”?

Има едно изказване на неаполитанския философ Бенедето Кроче (на снимката), което той прави през мрачната 1942 година. Тогава самият Бенедето Кроче, който беше агностик, заяви, че християнството – това „е най-голямата революция на човечеството”. Всъщност оказва се, че това наистина е било така. Без вяра в Бога за надигащия се човек всичко в нашия свят е, да го кажем така, съмнително. Да видим главната предпоставка за уважението на човешкото достойнство – това е вярата в Бог. И в тази връзка постхристиянският възглед за мен представлява нещо още по-съмнително. Според Вас кое е по-актуално днес – борбата между самите религии или борбата на вярата с неверието?

Борбата между религиите е точно такава идеологическа фантазия, каквато е и борбата на вярата с неверието. За мен, бидейки християнин, става дума за необходимост от добър съвместен живот между вярващите, които се придържат към Бога и останалите хора с добра воля. От тази гледна точка, нито борбата между религиите помежду им, нито борбата на вярата с неверието, са актуални. За вярващия животът на всеки човек е безкрайно ценен. Той е дар от Бога и никой не може да извършва покушение над него.

Как се отнасяте към глобализма?

Глобализмът е многообразен феномен. От една страна, трябва да се каже, че Църквата, за съжаление, е най-старото глобализирано учреждение въобще. Тя е разпространена по целия свят. От друга страна, Църквата е длъжна да каже категорично „не” на това явление, ако глобализмът означава преди всичко максимизиране на богатството. Може ли Църквата да смекчи своето отношение към едни или други грехове, за да се впише в условията на либерално-демократичното общество?

Такава промяна в отношението на Църквата, извинете, е изключено. Винаги ще бъде нужно да се помага на християните да опознават доброто и злото. Така че не могат да бъдат направени никакви компромиси.

Във Вашия живот случвали ли са се чудеса?

За мен най-голямото чудо – това е Сътворението на живота. Навсякъде се вижда Божието присъствие – както на естествено ниво – в живота, така и в свръхестественото измерение – това на милостта. Той винаги е близо, където и в какъвто образ дори не си го представяме!

Източник: katolik.ru; www.radiotaubg.eu;

Снимки: freud-museum.at; coronahotel.it;