Интервю с проф. Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (1 част)

Георги Фотев: Всеки въпрос е търсене на смисъл

---

Проф. Георги Фотев е изключителен български социолог. Първата му страст като момче е живописта. Заради неблагонадежден произход не му разрешават години наред да кандидатства в университет. Комунистическият режим го хвърля в безнадеждна ситуация, той търси и намира спасение във философията и социологията, които стават негово призвание. Георги Фотев е автор на многобройни научни публикации, книги и трудове с фундаментален характер. Последните му книги са по-скоро философски.

В момента Георги Фотев работи върху една „безумна” по неговите думи „книга за разума”, която е par excellence философска. Публикуваме едно пространно и задълбочено интервю с проф. Георги Фотев за природата на ценностите, за достойнството, паметта за миналото, човешката несигурност и смисъла на живота. Интервю със знаменателното послание „Да сме зрящи за ценностите”. Разговорът с проф. Георги Фотев за уебсайта „Ценности и общност” води Господин Тонев.

Проф. Фотев, кои са най-важните неща, които придават смисъл на Вашия живот?

Георги Фотев: В „Антигона” Софокъл казва: „Много са чудните неща на този свят, но човекът е пръв сред тях”. От детството въпросът за човека владее ума и сърцето ми. Докато беше жива леля ми Здравка, която виждах все по-рядко, ми казваше и на другите разказваше, че от ранното ми детство съм задавал въпроси, които не били детски и възрастните се удивлявали, а нерядко не знаели как да отговорят.

Всеки въпрос е търсене на смисъл. Намерим ли отговор, сме намерили търсения смисъл. Вероятно това е било свързано по някакъв начин с отсъствието на баща ми, който беше в затвора, заради съпротива на комунистическия режим, а после емигрира в Западна Германия. Може би по рождение съм любопитен и любознателен. Не знам. Но има вечни въпроси, които ни обричат на вечно търсене.

Не съм намерил отговор на въпроса за смисъла на моя живот. Преживявал съм и вдъхновението и меланхолията. Но жаждата ми за познание е неутолима. Думата и нагласата амбициозност смятам за отблъскващи. Ако смирението ни напусне, сме загубени. Търсенето на смисъл ще продължи до последния ми миг. Единственото  сигурно нещо в този живот е неизбежността на смъртта. Но никой не знае кога тя ще настъпи.

Всичко е скрито в чудото. Животът е чудо. Всяко човешко същество е чудо. Чудото е действително събитие, но е необяснимо. Освен въпроса за финалния смисъл на личния живот има естествено и други въпроси, които са в потока на моя живот и на съзнанието ми. Въпроси на ума ми и на сърцето ми. Убеден съм, че човешкият живот има смисъл и не съм допускал мисълта за безсмислие дори в моменти на най-дълбоко отчаяние, каквито съм преживявал.

Коя за Вас е най-висшата ценност?

Благородството. Занимавал ме е въпроса за йерархията на ценностите. Писал съм за нея. През последните години развивам концепцията си за констелацията на ценностите. Отказах се от йерархията или по-точно я оставих на втори план. В различните жизнени ситуации са доминантни различни ценности.

Ако нараства несправедливостта, тогава справедливостта като фундаментална морална, политическа и социална ценност излиза на преден план и става водеща. Ако е заплашена свободата, тя става водеща екзистенциална, политическа и социална ценност.

Това не е релативизъм. Има относителни и абсолютни ценности, но ценностите във всеки случай са релационни. Ценностите се преживяват. Иначе са застинали и празни абстракции.

Кои са онези хора, места и събития от личните Ви преживявания и спомени, допринесли за изграждането Ви като личност?

Отговорът на въпроса е книгата, която съм написал: мемоарите ми. Не съм обаче наясно дали да я публикувам, не съм наясно… След мен да преценяват.

На първо място безусловно е майка ми, която беше необикновена личност. Тежка, много тежка беше съдбата й, но тя вярваше в доброто. Никога не съм получавал някакъв укор от нея. Чувал съм я да казва за мен: „Георги знае най-добре, не се намесвайте”. Чувствах нейната тиха и безмерна обич. Прегърна ме за пръв пък, когато тръгнах за казармата (трудова повинност). Удивителна личност. Виждал съм я да плаче от радост.

Много са добрите хора, които никога не мога да забравя. Забравям лошите. Нямам памет за злините. Враговете не знаят, че противно на техните цели, например, да ме унизят, получават насреща укрепване на достойнството и гордостта, че си избрал почтеността. Вместо да сломят този, когото смятат за свой враг, каляват неговия характер. Разбирате ме какво искам да Ви кажа.

Ох, местата и събитията, които са ми повлияли! Ще спомена част от тях. Нямам чувство за родно място, а селото в Делиормана, където бяхме изселени, е знак на страдание. Самото изселване е ужасна бруталност. След това, когато не ми разрешаваха да продължа образованието, трудова повинност, когато ме принуждаваха да бъда физически работник, а аз от дете ненавиждах физическата работа, когато ме изключваха от университета, когато по този повод дядо ми Георги получи инсулт и почина, ранната кончина на майка ми…


Проф. Георги Фотев пред стаеното величие на Оборище: Всичко е скрито в чудото. Животът е чудо.

Места и събития… Не знам какво да Ви кажа за изграждането на личността ми. Имам, може би, странното чувство, че нищо не се е променило, откогато имам спомен за себе си. Може би  не е така?! Странното чувство се дължи вероятно на това, че не съм имал поврати в живота си. Не знам, не знам. Компромисите в живота са неизбежни, а в тоталитарната система те са неописуемо неизбежни.

По ключови въпроси на живота: да остана верен на себе си, на самоличността си, компромиси не съм правил и през ум не ми е минавала такава мисъл. Моето предимство е било, че съм бил по-умен от тях. Знам какво е това гранична ситуация в смисъла на Карл Ясперс, преди да го бях чел.

Как стигнахте до философията и социологията?

Първата ми страст беше изкуството - живописта. По политически причини, неблагонадежден произход, не ми разрешаваха години наред да кандидатствам в никакъв университет. Между другото, пропуснах да кажа, нямам детство. Детството е да играеш с другите деца. Усамотявах се. Теглеше ме звездното небе. И библиотеките. За мен библиотеката беше повече от храм.

От изкуството избягах, напуснах го, когато комунистическият режим ме хвърли в безнадеждна ситуация. Изпитвах екзистенциален страх. Плашех се изкуството да не ме тласне към смъртта или пък към алкохолизма. Не искам да си спомням. Не ми се говори. Потърсих спасение във философията. Когато бях в живописта, когато не ми разрешаваха да се явявам на кандидатстудентски изпит, в онези мракобесни времена, бяхме близки приятели с Димитър Казаков-Нерон.

По-късно го признаха и днес никой не може да оспори, че той е феноменален художник. Вижте една негова картина и влизате в друга вселена. Нашето приятелство е една, като си мисля, фантастична история. Каквито са картините му, такъв беше Казаков в живота. Уединени, Нерон, както беше прякора му, защото май физически приличаше на историческия Нерон, ми разказваше фантасмагории, които слушах без да го прекъсвам и увлечен приемах всичко от фантасмагориите му за действително. Това мое искрено внимание изглежда го вдъхновяваше.

Той пък обичаше моите строги монолози по естетика и философия. Срещнем някой негов познат и той започваше да повтаря патетично, колко велик съм бил аз. Така и не разбирах дали има някаква тиха лудост или играе, за да е извън всекидневния живот и да си е в картините, които рисуваше.  

Философията стана моето спасение. Милицията ме подгони и ме преследваше на всяка крачка. Житейски обстоятелства и Макс Вебер ме обърнаха в социологията, но никога не съм загърбвал великите философи. Последните ми книги са по-скоро философски. А безумната книга за разума, която сега пиша, си е par excellence философска. Вече съм по средата на 13-а глава и се надявам с Божията помощ да я завърша.

Вие водите лекции по аксиология и социология на ценностите. Искам да Ви попитам за природата на ценностите? Какво е ценност? Как разбирате понятието ценност?

Да. Имах такъв курс лекции в Нов български университет. На тази основа е книгата ми „Сфери на ценностите”. Сами по себе си ценностите са иреални. Каквито са числата. Иреалността на ценностите обърква много от хората. Ценностите и емпиричните факти са хетерогенни. По някакви причини обичайно, когато се каже „ценност”, се разбира позитивна ценност и се забравя или не се знае, че има и негативни ценности.

Освен красивото, справедливостта, доброто, истината, които са очевидно позитивни ценности, са познати негативните ценности: грозното, несправедливостта, злото, лъжата. Нали сте срещали хора, за които несправедливостта и лъжата са по-ценни от всичко друго. По правило на всяка позитивна ценност съответства негативна ценност.

В „Сфери на ценностите” разглеждам виталните, консумативните, икономическите, политическите, етическите (морални, нравствени), естетическите, социалните, религиозните, екзистенциалните ценности. Реализацията на дадена позитивна ценност, която както изтъкнах е сама по себе си иреална, е благо. Реализацията на негативна ценност е ущърб, вреда, лишеност (липса).

Има различни теории за природата на ценностите и Вие не очаквате да се впускам тук в тази обширна тема. Мога да маркирам бегло възгледа, към който се придържам. Иреалното, в случая, ценността сама по себе си като иреална, е факт на човешкото съзнание, което означава, че подобни факти има само там, където има човешко съзнание. Но тук е необходимо проясняване срещу нагазване в дълбоките води на субективизма.

Обективността не е самоочевидна. Въпросът „Що е обективно?” е един от най-трудните и спорни въпроси. Не съществува един-единен и монолитен свят. Съществуват множество светове. Уилям Джеймс допуска, че световете е възможно да са безброй. Множеството светове означава, че са мислими множество реалности.

Този въпрос ме занимава още от „Социална реалност и въображение” и разисквам темата през целия си творчески път. Ценността като такава е надиндивидуална, а това означава, че нейната природа е социална. Социалната реалност е свръхестествена. Бидейки иреални, ценностите са свръхестествени по своята природа (същност).

Следваща, втора част на интервюто с проф. Георги Фотев