Илия Минев – непримиримият, българският Нелсън Мандела

Д-р Иван Гаджев, политически емигрант в САЩ, за Илия Минев

Дълго съм си мислил защо признатият борец за човешки права Илия Минев съзнателно не бе допуснат сред онези, които трябваше да осъществят демократичните промени. Наистина той беше антикомунист, бивш легионер. Още не беше отзвучало ехото на злобната дирижирана кампания на оплюване в пресата от началото на 1989 година, която трябваше да покаже на света „истинския лик” на този родоотстъпник.

По подобна схема 20 години след като убиха баща ми на 5 октомври 1994 година без съд и присъда, за успокоение на гузната си съвест екзекуторите му измислиха някакво невъзможно и нелогично участие в погроми в Котел, където кракът му никога не е стъпвал. На всички ни са ясни методите, заимствани от „кухнята” на КГБ!

Защо трябваше обаче личностите, които щяха да чертаят насоките на прехода, послушни, единодушно да се превърнат в жив щит пред най-заслужилия български дисидент, за да не произнесе най-важната реч в страдалческия си живот? Мисля, че това го е съкрушило. Нещо, което дори перфектната безотказна машина на болшевишкия терор не успя да стори за близо три десетилетия, които е прекарал зад решетките.

Илия Минев и новите демократи

Можем да предположим, че новите демократи, част от които се появиха в голямата политика незнайно как, от нищото, устремили жадни погледи към освобождаващите се уютни, престижни местенца на властта, биха правили всичко възможно, за да загърбят и елиминират съперниците си – личности с безспорно достойно политическо минало и доказан принос за идването на новото време.

Дългите години, прекарани зад решетките в единични килии и карцери, бяха направили Илия Минев жаден да общува с надарени, културни хора, притежаващи дар – слово. Неизкусен и непознаващ скритите традиции на политическата интрига, той ми е признавал: „А бе, усещам, че ме лъже, но пуста душа – като чуе красива дума, и се разтапя, забравя!”

Илия Минев - доверчив, чист и неподкупен човек

Именно затова този доверчив, чист, неподкупен човек често бе мамен и заблуждаван, използван като параван за осъществяване на нечисти намерения.

Бай Илия беше странен човек. Дългите години затвор, пет от които всъщност е прекарал в ада на карцерите, мъченията, униженията и несправедливостите не можаха да го озлобят. Той си остана дълбоко религиозен, доверчив.

Но разочарованието и озадачеността от незаслуженото пренебрежително отношение на демократите от новото време, от игрите около Независимото дружество за защита правата на човека дадоха своето отражение върху характера му и взиманите решения.

Илия Минев - надживяване на забравата

Вменяваха, че не бил склонен на компромиси, че не подкрепил нечие намерение да се търси съвет и помощ от руските братя по въпроса с правата на турците у нас. Не одобрявал факта, че признатият иначе от него дисидент Сахаров, със създадената водородна бомба всъщност повдигал самочувствието на съветските ръководители и ги накарал да са по-неотстъпчиви по отношение на хуманните промени.

Но макар че умря в забрава, той ще си остане българският Нелсън Мандела, пионерът на нашето дисидентство, политическият затворник с най-дълъг стаж в комунистическите затвори. Ние вече забравихме, заслужено или не, имената на редица от онези, които участваха най-активно в демократичните промени.

Времето доказа, че той ги надживя!

Иван Гаджев, „Непримиримият”, Илия Минев;

Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев”;

Издателска къща „Гутенберг”, 2003 г.;

Снимки: bulgaria1989.wordpress.com; www.omda.bg;