Икономика, пазар и морал, конкуренция, собственост, средно съсловие

Икономика

Икономиката служи на човека, а не обратното. В действителност пазарната икономика може да се развива само като част от един общ граждански ред. Вилхелм Рьопке (1899-1966), немски икономист и социален философ

Наистина, класическата икономика приписва на човека да действа напълно рационално и себично. Въпреки това емоциите винаги са играли индиректно важна роля в нея.

Собственият интерес, собствената изгода е много важен мотив. Но ние трябваше най-напред да приведем доказателството за това, каква грешка се прави, когато заедно със собствения интерес под масата просто се замитат подбуди като чувство за справедливост и алтруизъм. Ернст Фер, роден през 1956 г., професор по микроикономика в Цюрихския университет

За темата, отнасяща се до йерархията на ценностите, огромно и фатално значение е имало признаването на икономиката за предпоставка на целия човешки живот. Икономиката е само необходимо условие и средство за човешкия живот, но не и негова цел, нито върховна ценност или определяща причина.

Най-малко икономиката може да създаде новия човек. Икономиката спада към средствата, а не към целите на живота. И когато я превърнат в цел на живота, тогава човекът деградира. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Митът на 21 век: митът за икономиката, която е всичко, която знае всичко и която прави всичко; митът за абсолютната доминираща роля на икономиката върху нашето съществуване, представляваща ексклузивна матрица на всички знания и всички ценности, доказа своята несъстоятелност. Джулио Тремонти, роден през 1947 г., бивш италиански министър на икономиката и финансите

Икономическата система отразява степента на зрялост на обществото. По-строгите правила и техният контрол са необходими. Но културата на честността и човечността възниква едва тогава, когато се промени духът. Едва тогава пазарната икономика печели доверие. Хорст-Еберхард Рихтер (1923-2011), психоаналитик и социален философ

Проникването на нравствените принципи в сферата на икономиката оказва най-благотворно влияние върху целия живот на обществото. То създава справедливост и солидарност, тъй като в закона за любовта се съдържа цялата възродителна сила на живота, а от неговата антитеза – егоизма и индивидуалистичното утвърждаване на собствения интерес, се поражда силата на разрушението, безредието и упадъка.

Именно затова нравственият закон трябва да осмисля с по-висши цели всички дейности и творчески прояви на човека, да ги свързва и обединява в една върховна цел. Патриарх Кирил (1901-1971), български духовник и историк

Ако икономиката се движи, обложи я с данък. Ако продължава да се движи, регулирай я. И ако тя спре да се движи - субсидирай я. Когато една компания или един човек харчи повече, отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката. Роналд Рейгън (1911-2004), президент на САЩ
 

Пазар, морал и конкуренция
 

Пазарът, конкуренцията и играта на търсене и предлагане не създават онези нравствени запаси. Те ги приемат като даденост и ги употребяват. Вилхелм Рьопке (1899-1966), немски икономист и социален философ

Пазарът не е пространство, лишено от всякакъв морал. Видяхме това в самата криза. Не е достатъчно нещата да съответстват на законите. Единствено моралното действие носи дългосрочен икономически успех. Нещата не са само „взимай парите и бягай”, отговорните хора трябва да разберат това.

Главният проблем в тази криза е всъщност краткосрочността на мисленето. Нещата се свеждат до бърза печалба. По този начин не може да се изгради никаква икономика. Райнхард Маркс, роден през 1953 г., немски кардинал, епископ на Мюнхен и Фрайзинг

Трябва да обърнем внимание и на един аспект на пазара, който обикновено теоретиците пренебрегват: пазарът измъква индивидите от изолация и ги въвлича в обмислен, цивилизован и доброволен обмен с техните себеподобни.

Неслучайно Макс Вебер често отбелязва в своите исторически изследвания, че „градският въздух дава свобода”, на пазарите „цари оживление”, че пазарното поведение служи като значим преносител на ново знание, нови умения и стимулира контакти с по-широки социални сфери.

Освен това пазарът притежава центростремителна сила, вътрешната му динамика е насочена към обмислени и културни споразумения. Той не тласка хората към взаимно отчуждение. Напротив, тласка ги към по-тесни връзки помежду им, макар да се намират на срещуположните краища на света. Пазарът е изключителна социална институция, богата на негласни споразумения, традиции, конвенции и знания. Отворен е към света и заедно с това свързва хората чрез хилядите видими и невидими нишки на свободния избор.

Той е едно от великите творения на човешката мисъл, толкова по-забележителен поради факта, че не е плод на отделен индивидуален разум, не е прозрачен за отделния индивид или група индивиди и затова не може да бъде контролиран от тях. Пазарът е никога несвършващо предизвикателство към рационалистичното самодоволство, понеже то отрича всичко, което разумът не може да овладее „Отгоре надолу”. Майкъл Новак, роден през 1933 г., американски философ, икономист и теолог
 

Собственост

В основния закон гражданинът е описан като същество, което има право на собственост. Съществува и правов ред, който закриля собствеността. Човекът има потребност от собственост. Представата, че индивидът може да бъде колективизиран така, че да няма потребност от собственост, за мен е погрешна.

Човекът също е и „его”, а към това „его” спада и желанието да разполагаш с пространство, което е само твое. И това желание трябва да се постави в отношение към правата на другите, в което е и смисълът на западноевропейското мислене. Не трябва да се страхуваме от собствеността. Но същевременно не трябва да изпускаме от погледа си, че притежаващият собственост носи и отговорност. Йоахим Гаук, роден през 1940 г., президент на Федерална република Германия

Умерената собственост за възможно повече хора е съществена гаранция за една демократична държава. Затова придобиването на скромна собственост чрез честен труд трябва да се поощрява. Това се отнася най-вече за придобиването на собствен дом.

Всички почтено работещи трябва да имат известна собственост, всеки трябва да може да придобие собственост и никой прекалено много. Конрад Аденауер (1876-1967), бивш канцлер на Федерална република Германия

Както свободата на духа, така и господството над материалните блага озна­чава не отказване от тях, а преди всичко поемане на отго­ворност за тяхното съхраняване и използването им за по-висши цели. И понеже човекът не е само потребител, но и творец на блага, това именно негово високо качество опре­деля и нравствената стойност на собствеността като еднак­во необходимо за всички хора благо. Проф. Ганчо Пашев (1885-1962), български православен богослов
 

Средно съсловие

Значението на средното съсловие в държавно, политическо и икономическо отношение виждам в това, че то запазва индивидуалността и така придава на целия ни икономически и политически живот една особена форма. Според мен средното съсловие е най-добрата защитна стена срещу превръщането на нашия народ в маса. Конрад Аденауер (1876-1967), бивш канцлер на Федерална република Германия

При всичките различия средната класа остава една важна обществена сила, най-малкото, защото без нея не би имало размяна между „долу” и „горе”. Освен това икономически, както и политически, средното съсловие е една относително динамична част, която сама се променя и същевременно тласка напред и промените в обществото.

Средната класа е срещу крайностите във всяка посока. Тя проявява определен егоизъм, но също така изпитва и отговорност за другите. Тя се ангажира. И е убедена, че съвместният живот на хората предполага правила, които най-добре е да се спазват доброволно. Волфганг Шойбле, роден през 1942 г., политик от Християндемократическия съюз

Снимки: stattreisen-muenster.de; michaelnovak.net;