Игор Бунич за операция „Перестройка” - „Юмрукът на Партията”

 Бунич: Горбачов превърна КПСС в член на световния бизнесклуб

Можеше да се осъществят думите на Ленин: „Ако се наложи да си отидем, ние така ще хлопнем вратата, че целият свят ще изтръпне!” Да, така щеше да изтръпне, както Илич не е мечтал! Но си отидоха, забравили съветите на вожда на световния пролетариат, а светът изтръпна от шока, макар и краткотраен...

Повече от седемдесет години ни караха да свикваме с мисълта, че столицата на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) е Москва. Но не е така. Столицата на КПСС е съвсем на друго място, а Москва представляваше нещо като полеви щаб на огромен полигон, където на практика се разработваха налудничавите идеи на Владимир Илич Ленин. Който не е съгласен с мен, нека чете Ленин. Но нищо не може да трае вечно. Операцията по трансформирането на КПСС в качествено нов вид беше дело на КПСС. Тази операция бе наречена „Перестройка”. Горбачов я извърши блестящо.

Той изведе своята партия като Горкиевия Данко до онова светло бъдеще, с което толкова дълги години ни баламосваха. С тази единствена разлика, че за осветяването на пътя не изтръгна собственото си сърце, а сърцето на страната. Но страната е последното, което някога е интересувало болшевиките. „Болшевиките нямат отечество” – неведнъж отбелязва Ленин. Но едва ли някой помни тази мисъл. След като превърна КПСС в почетен член на световния бизнесклуб и така приключи своята мисия, Горбачов замина за вилата си във Форос, за да оправя собствените си неща.

Всичко щеше да бъде както трябва, ако на 19 август 1991 година групата, известна като ГКПЧ (Държавен комитет по извънредното положение), не се събра и, кой знае защо, реши, че е измамена и политически, и най-вече – материално. Тези хора не протестираха против отстраняването им от политическата сцена. Те не искаха да се разделят със сладката държавна ясла.

Те се смятаха за сила и забравяха, че всичко вече е решено без тях. Те дори не подозираха, че са подбирани внимателно и според един критерий – никой да не съжалява за тях, когато ги тикнат в затвора заради болезненото им славолюбие и корист. Антипартийната група на Янаев, Крючков и сие, кой знае защо, бе решила, че е в правото си да не се подчинява на решението на Партията. И беше наказана.

Партийната дисциплина, както нееднократно подчертава Ленин, е основа на основите за партийното строителство. А то не само издига към върха, но и сгромолясва на дъното. Групата беше забравила и това. Но ние не бива да го забравяме. Защото ПЕРЕСТРОЙКАТА продължава.

Игор Бунич, „Юмрукът на Партията”

ИК „Прозорец”;

Снимка: www.day.kiev.ua;