Христо Запрянов: На идващите след нас тази истина е нужна

Христо Запрянов „Младост по затвори и лагери”

Искам да разкажа за моята младост. Не повече. А то бе време на най-бесния комунизъм. На идващите след нас тази истина е нужна.

Друга цел нямам, не искам да се правя на герой. В тази посока признавам, че моите години по затвори и лагери не са с нищо повече или по-важни от затворите и лагерите на хилядите млади и възрастни българи със същата съдба...

...През май 1948 година в пловдивския затвор докараха хората от Асеновградската конспирация, в която подсъдимите бяха над 100 души. Това беше голяма група и голям процес, заслужава специално внимание. Не зная досега някой сторил ли го е! Според мен този процес има място в националната ни история и дано един ден това бъде сторено. Единадесет от тях осъдиха на смърт, не помня точно колко бяха доживотните. Процес с изключително тежки присъди...

Не мога да забравя нощта, в която изпълниха смъртните присъди. В един следобед, при извеждане на каре, видяхме издигната бесилка. Бяхме потресени и вечерта в килиите останахме в очакване. Към един часа започнаха да извеждат осъдените. Чувахме дрънкане на вериги и викове, от които нищо не се разбираше. Ние също викахме и биехме с налъми по вратите. Не пожелавам на никого да изпита подобна вечер – тя беше покъртителна...

Битовите условия в лагера Белене

...Битови условия в лагера Белене липсваха: бяхме натъпкани в три помещения по 120-130 човека. Стените – плетеница, измазана с кал; покривът от папур; няколко малки прозорчета; два реда по на два етажа нарове.

През зимата горните нарове се навяваха със сняг, а по време на пролетното прииждане на Дунава помещенията се заливаха с вода. На този обект бяхме около 350 лагеристи, предимно николапетковисти. Сред останалите имаше легионери, безпартийни, неудобни на партийни секретари и една група от турци и помаци.

Имаше четири вкопани в земята карцера. Помещенията гъмжаха от комари и дървеници. Спяхме на сламени дюшеци, носехме стари войнишки дрехи. Даваха ни по 400 грама хляб, а храната бе предимно чай, чорба от спанак, зеле, грах, леща, фасул, празова чорба, само два-три пъти в месеца месо и то от оглозгани кокали.

Колети позволяваха на три месеца и за същото време по едно писмо, не по-дълго от страница. Никакви свиждания. Тук искам да направя сравнение между затвора и лагера. В затвора все пак имаше някакъв ред, докато в лагера – никакъв. Дори не си знаехме присъдите...

Разпити и безчовечни методи

...Започна привикване на разпити с цел да подпишем декларация, че се отказваме от досегашната си политическа дейност. Повтаряха, че от лагера се излиза само с декларация, друг път няма. А целта им по-скоро беше да те вържат като доносник. Използваха всевъзможни безчовечни методи. Пускаха приказка, че приятел говори против теб, освобождаваха лагерници по други причини и пускаха веднага слуховете, че са подписали декларация – да ни настроят против освободените. Със семейните се разправяха като пускаха всякакви мръсотии за съпругите и децата им. Пращаха писма от съпругите или до тях, в които използваха лъжи, дето умът ти не може да побере, камо ли да роди!

След тези разпити и шантажи някои лагеристи се огънаха и изплашиха, други може и да повярваха, щом подписаха декларации. Първата група освободиха преди да навършим година, освободиха и втора група при навършване на втората година. Те бяха малко, колкото за подвеждане на останалите.

На всички други прочетоха писмен документ, че удължават присъдата с още една година. От тоя ден режима силно се затегна.

Жестоките наказания и страхът от терора

Наказанията бяха жестоки, дори и за дребни неща, нормата се увеличи на 10 кубика на лагерник – неизпълнима за човешките сили. Мнозина продължаваха работа и вечер, а тогава ги поемаше милиционера Мечо, човек, роден да измъчва всеки, който му попадне, невероятен изрод. Не знам как точно такива ги намираха комунистите...

По-късно Мечо се гръмна с пистолет и по чудо оживя, но вече ням. Има възмездие! Мога да изброя редица примери, като понякога възмездието отива върху плещите на техните внуци и деца...

...Сега е време да си кажем: страхът от комунистическия терор бе невероятен – мои приятели криеха от децата си, че са били по лагери и затвори. Бяхме белязани хора. Разбира се, аз нищо не бях скрил от децата си. Напротив – раснаха с моите тревоги и трудности и това ги кали и ориентира рано...

...Моят живот не се различава особено от живота на хилядите непривилегировани българи. Затвора и лагерите ме научиха на много неща: на първо място да мразя подлостта и доносничеството, умилкването към силния на деня. Обратните ми примери са не по-малко, те са нещо като мои учители...

...Наред с многото страдания и лишения, лагерите и затворите ме срещнаха с дълъг списък от достойни българи, които с личния си пример и поведение, с голямата си култура и прозрения за развитието на политическия живот в страната ни, помогнаха както за моето, така и за израстването на хиляди други младежи.

Източник: „Младост по затвори и лагери”, автор Христо Запрянов,

Издателска къща „Балзена”, 1999 г.

Снимка: durchblick-filme.de