Христо Фотев - „Българин и жител на Бургас”: Присъствие в отсъствието
Д-р Георги Чалдъков за поета Христо Фотев
„Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев е роден на 25 март - Благовещение - през 1934 г. в Истанбул. И 68 години след това, на 27 юли - Свети Седмочисленици – през 2002 г. тръгна от София с „асансьора към небето”.
Ако беше жив, а можеше да бъде жив: Но аз съм жив – на гарата съм в девет. ..Приемам възхитителния риск да бъда жив, не някакъв излишен и мъртъв Христо Фотев да съм аз…
Това ми напомня древнокитайското учение Yin-Yang – всяко явление съдържа в себе си и противоположното на него – нощ (Ин) и ден (Ян), тъмно и светло, жена и мъж, луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китайците са вярвали, че представени така, явленията и промените (chаnges) могат лесно (easy) да се възприемат и обясняват. Както и „присъствие в отсъствието”, описано в The Book of Ease, наричана още The book of Changes.
Така тези години със или без Христо Фотев са цикли на явлението Фотев.
В „Поезия на екстаза” професор Светлозар Игов е написал: „Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев – родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите – градовете”.
И така Бургас е градът на Христо Фотев и градът, създаден от Христо Фотев. Както Таити е островът на и островът от Пол Гоген. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му (8 май 1903 г.), таитяните извикали „Гоген е мъртъв. Няма рай.”
И Хорхе Луис Борхес – в разказа си „Тльон, Укбар, Orbis Tertius” – има подобен мотив: „Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му.”
Подобен пример за това е „Духът на един град, който съществувал дотогава, докато в него живял един Поет, и който изчезнал след смъртта му.”
Д-р Георги Чалдъков; Бургас-Варна
Присъствие в отсъствието
Най-страшното
не е смъртта ни, може би ужасното
е, че сме приживе във тъмната й пластика!
Колко си хубава!
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
...Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти...
Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Снимки: rakurs.bg; morskivestnik.com;