Хорст-Еберхард Рихтер за тревогите на човека и кризата на модерния капитализъм

Интервю с психоаналитика Хорст-Еберхард Рихтер

Хорст-Еберхард Рихтер (1923-2011 г.) е един от най-видните психоаналитици и социални философи на нашето време. Той е пионер в психоаналитичното изследване на семейството. Публикуваме интересно интервю на професор Хорст-Еберхард Рихтер пред списание „Шпигел” за болестта на модерния капитализъм, за тревогите на човека във времето на криза и за надеждите, свързани с ролята на жените.

Въпрос: Проф. Рихтер, психотерапевтите имат ли повече пациенти по време на кризата, отколкото преди?

Хорст Еберхард Рихтер: Погледнато статистически броят на психично болните всъщност са е увеличил. Мнозина гледат песимистично в бъдещето. Междувременно това е твърде разпространено, почти като колективна депресия. Клиентите идват с главоболие или смущения в съня. Тези оплаквания са свързани с вътрешни напрежения и тревоги. Кризата засили това състояние още повече. Но често хората не искат да говорят много за това, а искат да се изправят бързо на краката си. Особено тези, които се страхуват да загубят работата си.

Като млад мъж сте бил свидетел на Голямата депресия през 1929 година. Виждате ли паралели с днешната криза?

И тогава беше катастрофа. Това, което успях да разбера, беше публичният образ на бедност и просия, една голяма покруса. А този път несигурността на хората достига по-дълбоко, отколкото изглежда повърхностно. Има повече скрит песимизъм, отколкото се признава.

Откъде идва това скрито, депресивно жизнено чувство?

Това е страхът от безработица и социален провал. Загриженост предизвиква също и огромният държавен дълг с ефекти, които ще се проявят по-късно. Никой не се опасява, че настоящата икономическа криза ще породи психическа дестабилизация, която тогава създаде хранителна среда за разпадането на демокрацията с националистическа враждебност и расови преследвания. Днес се разраства само възмущението от банковия бранш. Но това възмущение трудно може да се изрази, тъй като в голяма степен банките само са си свършили работата, най-често без да нарушават законите.

Обществото ли промени капитализма или капитализмът промени обществото?

Обществото промени капитализма. Социалното пазарно стопанство действа само тогава, когато обществото го възприема като социално и справедливо. Всичко това трябва да идва отвътре. Когато хората одобряват хитростта, алчността и безогледността като подтик за успех, възниква хищническият капитализъм. Икономическата система отразява степента на зрялост на обществото. Тогава една пазарна икономика се нарича социална, но това е само един етикет.

Тоест чрез по-строги правила не може да се създаде по-добра икономическа система?

По-строгите правила и техният контрол са необходими. Но културата на честността и човечността възниква едва тогава, когато се промени духът. Едва тогава пазарната икономика печели доверие.

Кога обществото допусна възникването на хищнически капитализъм?

Когато в края на осемдесетте години социализмът се срути, изглеждаше, че това е окончателната победа на капитализма. Никой вече не подлагаше на съмнение тази система. Неограничеността на свободата беше голямата надежда. Това обаче беше нахлуването на необузданост и алчност.

Не е ли естествено, че човекът е алчен?

Когато някой като мен повече от половин век е изслушвал хората и е наблюдавал политиката, ще забележи, че хората са се променили. Когато Адам Смит в средата на 18 век откри либералната пазарна икономика, той едновременно с това написа една дебела книга за „Теорията на моралните чувства”. Той бе на мнение, че егоистичните мотиви могат да бъдат предпазени от необузданост чрез уравновесяващата противотежест на социалните чувства. Но днес това вече не работи. Изчезването на чувството за социална отговорност е болестта на модерния капитализъм.

Възможен ли е изобщо този вид свободна пазарна икономика, който си е представял Адам Смит?

Днес възлагам големи надежди на непрекъснатото засилване на жените във всички професии. Твърдя следното: финансовата криза нямаше да изпадне в катастрофално положение, ако жените в този бранш заемаха значително повече водещи позиции.

Кои неща жените правят по различно?

Ценностният свят на жените е формиран от отзивчивост и споделяне с други хора по-силно, отколкото при мъжете. Това показват сравнителните проучвания. Равностойното включване на жените на водещи позиции става сравнително бавно и вероятно ще се ускори повече.

Но мъжете на ръководни позиции няма ли да правят опити да възпрепятстват жените да оспорват техните позиции?

Разбира се, съпротива има. Мъжете се страхуват да загубят своето доминиращо положение и потискат многократно собствената си морална чувствителност, за да не се показват като мекушави добряци. Хитростта, алчността и егоизмът се разглеждат в нашето общество като фактори за успех. Добротата, щедростта, честността означават провал. Ако имаме повече жени на водещи позиции във финансовата индустрия, то това ще се промени. Тогава необходимите финансови пазарни правила в бъдеще няма да са само на хартия, а и ще се спазват. Тогава визията на Адам Смит за пазарната икономика може да стане реалност.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Шпигел”;

Снимки: www.thekla-ehling.de; publik-forum.de;