Херман Хесе: Веселостта не е суета, нито самолюбие, а върховно познание и любов

Откъси от романа „Игра на стъклени перли” – Херман Хесе
Публикуваме откъси от романа „Игра на стъклени перли” (издаден през 1943 г.) на немския писател Херман Хесе, опит за животопис на Magister Ludi Йозеф Кнехт . За романа си „Игра на стъклени перли” и цялостното творчество през 1946 г. Херман Хесе получава Нобеловата награда за литература: ... „Но е така, Йозеф, колкото повече изискваме от себе си или колкото повече изисква от нас някоя временна задача, толкова повече трябва да разчитаме на извора на сили, който ни открива медитацията, на непрестанно възобновяваното примирение между дух и душа, зная още няколко примера за това: колкото по-интензивно ни поглъща една задача и ту ни възбужда и насърчава, ту ни уморява и потиска, толкова по-лесно може да се случи да занемарим този извор, така както при упорита умствена работа лесно сме склонни да изоставим тялото и грижите за него. Всички истински велики мъже от световната история или са владеели медитацията, или поне несъзнателно са намирали пътя натам, накъдето ни води тя. Другите - най-надарените и най-силните - накрая всички са търпели крушение, бивали сразени, защото задачата или честолюбивата им мечта така ги завладявала, че ставали като обсебени от зъл дух, загубвали способността винаги да се откъсват и разграничават от текущото. Е да, ти знаеш това, нали то се научава още при първите упражнения. Неумолима истина е. Колко неумолима е, се вижда едва когато човек загуби пътя. ... „Ако върховната колегия те призове за една длъжност, то знай: всяко изкачване по стъпалата на службите не е крачка към свободата, а към обвързването. Колкото по-висока е длъжността, толкова по-дълбоко е обвързването. Колкото по-голяма е властта на една длъжност, толкова по-строга е службата. Колкото по-силна е една личност, толкова по-недопустимо е своеволието.“ ... Той видя в цялата му яснота феномена на християнството, което в течение на векове толкова пъти бивало немодерно и пренебрегвано, прастаро и сковано, но все отново осмисляло своите извори и се обосновавало чрез тях и пак оставяло зад себе си модерното и побеждаващото от вчера. ... Едно преминаване към друго вероизповедание той би могъл да разглежда само като не съвсем достойна форма на бягство. Така на времето си уважаваният Йохан Албрехт Бенгел служи на малка и преходна църква, без при това да пропусне нещо от службата на вечното. Благочестие, това значи вярна служба и вярност до жертване на живота, то е възможно при всяко верую и всяка степен, и единствената валидна проверка за искреността и стойността на всяко лично благоденствие са тази служба и тази вярност. ... Духът на нашата провинция и на нашия орден се крепи на два принципа: изследване върху основата на обективност и любов към истината и грижа за съзерцателната мъдрост и хармонията. Да се поддържат в равновесие двата принципа, за нас значи да бъдем мъдри и достойни за ордена. Обичаме науките, всеки своята, и знаем, че отдаването на една наука не предпазва безусловно човека от егоизъм, порок и комичност, историята е пълна с примери. Образът на доктор Фауст е литературна популяризация на тази опасност. Други столетия търсят закрила в обединяването на дух и религия, на изследване и аскетизъм, в тяхната Universitas Litterarum управлява теологията. При нас медитацията и практикуването на многостепенната йога са средствата, чрез които се опитваме да обуздаем животното в себе си и вселения във всяка наука Diabolus (Дявол, сатана – лат.). Е, вие знаете толкова добре, колкото и аз, че и в играта на стъклени перли се крие нейният дявол, че той може да поведе към празна виртуозност, към самонаслаждение на художническата суетност, към кариеризъм, към завоюване на власт над другите, а оттам и към злоупотреба с тази власт. Затова ни е потребно по-различно възпитание от интелектуалното и затова са ни подчинили на морала на ордена не за да превият нашия духовно активен живот в душевно вегетиране и живот само с мечти, а, напротив, за да бъдем способни за най-високи духовни постижения. Ние не бива да бягаме от Vita activa (Активен живот – лат.) във Vita contemplativa (Съзерцателен живот – лат.), нито обратно, а постоянно да сме в движение между двата и в двата да се чувстваме като у дома си, да участваме и в двата.“ ... Сега обаче ученикът се превръща в учител и като учител преди всичко той решава голямата задача в началния период след постъпването си на служба — борбата за авторитет и за точното идентифициране на личност и длъжност. Две са откритията, които прави при това: радостта да пресадиш в друг интелект онова, което духовно си постигнал, и едновременно да видиш, че то се преобразява в нови форми и излъчвания, следователно да познаеш радостта, че научаваш някого, и после да спечелиш борбите с характерите на студенти и ученици, да се сдобиеш с авторитет и да го упражниш, да бъдеш предводител, следователно да изпиташ радост от възпитаването. Йозеф Кнехт никога не разделя двете радости, през цялото време, докато е магистър, не само подготвя голям брой добри и много добри играчи на стъклени перли, но възпитава преобладаващата част от учениците си като пример и образец, възпитава чрез предупреждение, чрез строгия си начин да бъде търпелив, със силата да развива тяхната човешка същност и характер към най-доброто, на което те са способни.