Професор Херфрид Мюнклер: Затварянето на границите е символна политика

Интервю с професор Херфрид Мюнклер

Политологът Херфрид Мюнклер за пандемията от коронавирус, за възможните уроци и заплахи за демокрацията, породени от настоящата пандемия. Професор Херфрид Мюнклер, роден през 1951 г., е преподавал политически науки в Хумболтовия университет на Берлин. Разговор на професор Херфрид Мюнклер с журналиста Ханс Монат от вестник „Тагесшпигел”.

Въпрос: Г-н Мюнклер, суверенен е този, който взема решение за извънредно положение, е казал Карл Шмит. В този смисъл суверенна ли е канцлерката в кризата с коронавируса? Херфрид Мюнклер:

В юридически смисъл канцлерът не е обявил извънредно положение. Но е вярно, че федералното правителство се движи в тази посока, като прекратява нормалното положение, в голяма степен ограничава свободата на придвижване и налага други строги регулации. Оставам обаче с впечатлението, че повечето хора не роптаят срещу това, а го смятат за полезно в борбата срещу вируса. Проблемът е по-скоро нехайството на някои хора при прилагането на защитните мерки.

В политическо отношение извънредното положение крие ли заплаха за демокрацията? Или с оглед на предизвикателството, породено от коронавируса, не съществува друг избор освен ограничаването на свободите?

Подобно извънредно положение винаги е предизвикателство за либералната демокрация. Особено когато никой не може да каже със сигурност, колко дълго ще продължи. Знаем: автократите използват всяка възможност, за да сведат до минимум контрола върху властта си. В кризата те натрупват харизма и след това вече не искат да отстъпят допълнително придобитата власт.

Докога неспокойното общество на благоденствието ще издържи този блокаж?

Който би могъл да отговори на този въпрос, ще бъде господар на случващото се. Все пак всички ограничения трябва да бъдат постоянно проверявани, за да се види дали те могат отново да бъдат коригирани, така че социалният и най-вече икономическият живот да се развие отново. Всичко зависи от следното: когато става въпрос за броя на заразените хора, да не преобладава стръмната, а полегатата крива.

Като специалист по Макиавели и Ренесанса Вие познавате добре Италия. Там пандемията бушува много по-лошо, отколкото в Германия и може би ни предстои същото. Прибягна ли канцлерът твърде късно към решителни мерки?

В ретроспекция, разбира се, може да се пита, дали по-решителните намеси не биха били необходими по-рано. Основният въпрос е: как се балансират икономическите и социални императиви спрямо тези на здравеопазването? В началото изглеждаше така, сякаш италианци от северните части на страната използват анархично недисциплинирано затварянето на училищата по ски в Южен Тирол, с всички лоши последици, които сега знаем. Германците си взеха поука от това.

В Италия мнозина умираха от вируса, когато тук при нас  се празнуваше карнавалът в края на февруари.

Това със сигурност беше нехайство. На журналиста Роберт Лайхт принадлежи мисълта: „Политиката действа едва когато свитите от напрягане пръсти на детето на ръба на кладенеца се отпуснат и детето падне, преди това не”. Кризата обаче може би трябваше да стане видима и забележима, преди политиците, които вземат политическите решения, да бъдат сигурни, че ограниченията ще се възприемат.

В Китай по време на кризата с коронавируса данните от мобилните телефони се проследяват, за да се наблюдават заразените хора. Институтът „Робърт Кох” вече получи много данни от мобилни телефони, но те все още са анонимни. Очаквате ли това табу също да стане жертва на кризата и скоро ние да имаме китайски отношения?



Не мисля така. Всяка страна следва своя собствен път. Китайците имат по-различна нагласа. Това е свързано с дългата традиция на тяхната култура, но и с факта, че Комунистическата партия извършва такова цифрово наблюдение със „социално следене на резултатите” дори и в съвсем нормални времена. Китайците също така имат съвсем различни възможности за затваряне на хора в домовете им и в същото време осигуряват маса сътрудници, които да представляват контрола и дееспособността на държавата. За нас, европейците, самоопределението и личната отговорност са по-важни от външното дисциплиниране.

Тоест, Вие вярвате, че Европа по прозрачен и демократичен начин ще съумее да ограничи в значителни размери вируса, както това се случи чрез властта на Комунистическата партия в Китай?

Това е социално-политически експеримент. Неговият изход зависи от това, дали гражданите в Европа ще вложат достатъчно от ориентацията си към общото благо.

Глобализацията, превъзнасяна от либералите като прогрес, трябваше да претърпи тежки удари с избора на Тръмп, възхода на популистите и Брексит. Моделът на глобалните мрежи достигна ли своя край?

Фазата на еуфория по отношение на глобализацията така или иначе беше отминала. Сега става по-лошо. Много неща ще се променят, хората ще станат много по-предпазливи, дори ако пикът на кризата бъде преодолян. Едва ли повече ще се върне бумът в пътуванията на дълги разстояния. Предприятията ще проверят, дали веригите им за доставки са уязвими и вероятно ще се опитат да организират тези вериги за доставки вече не глобално, а в по-малки, затворени пространства, за да ограничат производствените липси и загуби.

Въпросът ми не трябва да звучи цинично с оглед на жертвите. И все пак: пандемиите придвижват ли човечеството напред?

Хората са извлекли поуки от епидемиите по различни начини. Монголските войски хвърляли с катапулти заразени от чума плъхове в обсадените градове. Друга форма на поука беше прекъсването на търговската връзка по Пътя на коприната. Модерната държава на Новото време се научи да предотвратява разпространението на болести с широкомащабни карантини. Епидемията от холера от 1830-1831 г. в Европа е добър пример за това. Медицината също постигна голям напредък, включвайки сигурността и ограниченията.

Сега изживяваме как в световен мащаб Европа е най-тежко засегната от вируса. Това удар ли е и върху модела на Европейския съюз?

Не намирам това за безспорно. Може добре да се види как политическият натиск и известна истерия доведоха дотам, че Европа не реагира сплотено, като едно. Можеше да се затвори Шенгенското пространство по външните му граници. Вместо това клетите австрийци отново дадоха началото и затвориха границите си. По този начин една малка страна предизвика верижна реакция и Германия също въведе национален граничен контрол. Не мисля, че това е много ефективно. Може да се окаже, че става дума само за символна политика, която трябва да симулира способност за действие, но не предлага никаква защита. Това не би засилило пропагандистите на националната държава.

Преди години Вие провъзгласихте постгероичната епоха. Обществата на благоденствието с едно или две деца не искат те да умрат като войници. Имаме ли сега отново нужда от герои, а именно сред медицинските сестри, санитарите и лекарите?

Очевидно не можем да се откажем от метафориката на героичното. Вярно е, сега става дума за медицинските сестри, за санитарите и лекарите. И зле платените касиери също са във физически контакт с много хора, всеки ден в супермаркетите, докато други седят пред лаптопа в домашния си офис.

Източник: tagesspiegel.de - с незначителни съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: aachener-nachrichten.de; tagesspiegel.de;