Хена Виркунен за образованието във Финландия и званието добър учител

 Хена Виркунен: Най-талантливите при нас искат да станат учители

Финландският министър на образованието Хена Виркунен, 38-годишна, има повод за радост. Нейната страна заема челните места в Програмата за международно оценяване на учениците PISA. Но дори и във Финландия не всичко е перфектно. Разговор на Гунар Херман от вестник „Зюддойче Цайтунг” с госпожа Хена Виркунен, която вижда в учителите основата за добрите постижения на финландските ученици.

Въпрос: Очаквали ли сте да бъдете отново едни от най-добрите?

Хена Виркунен: Мислех, че другите страни ще наваксат малко повече. Бях обаче малко повече изненадана от това, че сме толкова далеч напред. През последните години предимно азиатските страни инвестираха много – и сега това се вижда. Европейците също направиха много. Резултатите от международното изследване PISA показват, че тази работа е трудна. За няколко години не могат да се постигнат съществени промени в образователната система.

Доколко показателно е изследването PISA?

Измерват се само някои области, но това са решаващите. Четене, природни науки, математика - това са основните изисквания, които трябва да покрием. Но, разбира се, има много неща, които PISA не изследва. Такива като щастието и задоволството на учениците например.

С изключение на Финландия нито една европейска страна не успя да намери място в челото. Там са много азиатски държави. Какъв е проблемът в Европа?

В Азия има по-различна нагласа към ученето. Корейските ученици например употребяват всеки ден 50 процента повече време за обучението си, отколкото финландските. Те имат дълги учебни дни, учат след училище, в събота и неделя, получават извънредна помощ, а родителите харчат за това и пари.

Европа трябва ли да се стреми да подражава на това?

Образованието винаги е един твърде национален проект. Ние имаме различни култури и общества. Във Финландия избрахме една съвсем различна система от тази на азиатските страни. Нашата е доста сходна с тази на Германия.

Следователно Финландия може да бъде модел за Европа?

Често идват гости от чужбина за да разгледат нашата образователна система, например от богатите на петрол страни. Дори вече ме питаха дали могат да се закупят финландски училища. Но едно училище не може просто да бъде пресадено. Нужна е образователна система, която е подходяща за съответното общество. Нашата система работи тук, някъде другаде тя няма да работи толкова добре. Но определени идеи сигурно биха могли да се заимстват.

Кои са съставните части на успеха?

Най-доброто нещо на нашата училищна система са добрите учители. Професията е много популярна, най-талантливите абитуриенти искат да станат учители. В други страни това често не е така. Нашите преподаватели са подготвени изключително добре и имат много свободи. Те например могат сами да избират методите на преподаване и учебните материали.

Другата сила на нашата система е, че всички училища са еднакво добри. Малко безпокойство в новото изследване PISA предизвиква фактът, че различията са се увеличили и във Финландия. Но те все още са по-незначителни, отколкото в други страни от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество). Четох, че в Германия различията наистина са много големи.

Как се създават еднакви условия в горските селища на Лапландия и в големите градове?

Даденостите наистина са много различни. Една четвърт от училищата ни имат по-малко от 50 ученика. Нашата система трябва да работи в селски училища, в които преподават само двама учители, но също и в Хелзинки, където има все повече и повече имигранти. Но нещата вървят добре и тук отново трябва да кажа: благодарение на учителите ни, които са много гъвкави. Финландските родители могат да са сигурни, че близкото до тях училище винаги е най-доброто училище. Ние предлагаме индивидуални грижи за всеки ученик. Учителите често имат помощник, който може да насърчава по-слабите ученици. Идеята е, че училището се нагажда спрямо всеки отделен ученик.

По какво се различава училищната политика на Финландия от политиката на другите страни?

В момента имаме широк консенсус между партиите, когато става дума за образование. Малки различия, разбира се, има, но в съществените неща имаме съгласие. В други страни, при всяка смяна на правителството, понякога може да се види, че се правят опити коренно да се промени системата. При нас това не е така. Затова на учителите остава достатъчно време за истинската им работа, защото те не трябва постоянно да се занимават с реформи.

Какви са проблемите във финландските училища?

Притеснителното в изследването PISA е, че влошаваме постиженията си в умението за четене. Ние все още сме на първо място. Но изглежда така, сякаш младите хора вече не четат толкова, колкото преди. Преди десет години 20 процента от учениците са посочили, че не четат за удоволствие - този процент вече е нараснал на 30 процента. При момчетата дори е почти половината.

Какво да се прави срещу това?

Когато някой има проблеми, той отрано трябва да получи подкрепа. В първи и втори клас всички деца трябва да придобият добри способности, за да имат солидна основа. Учителите и родителите трябва повече да поощряват децата да четат, в свободното време - не непременно само книги, а комикси или в Интернет.

Друг проблем, с който ние трябва да се справим, е, че нашите ученици не винаги се чувстват уютно в училище. Знаем това от изследванията. Днес се срещнах с датския посланик. В Дания резултатите от ученето не са толкова добри, но пък учениците са много щастливи. И ние бихме искали да имаме малко повече от това щастие.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от в. „Зюддойче Цайтунг”;