Хайнрих фон Клайст: Михаел Колхас и чувството за справедливост

Новелата „Михаел Колхас” на Хайнрих фон Клайст
В новелата „Михаел Колхас” немският писател и драматург Хайнрих фон Клайст (1777-1811) разказва една универсална история - „историята на Михаел Колхас, търговец на коне, един от най-справедливите и същевременно най-страшните хора на своето време. Той беше прекалил с една своя добродетел. Чувството за справедливост го направи разбойник и убиец.” Новелата „Михаел Колхас” е разказ за фундаменталните въпроси от живота като право и справедливост. Хайнрих фон Клайст засяга универсална тема, темата за индивида и държавата и типично като своя лична нагласа към живота темата за осъществяване на безусловното. Един саксонски юнкер изнудва търговеца на коне Михаел Колхас да остави при него чифт врани коне като залог, докато получи пропуск да преминава през неговите земи. Юнкерът използва безогледно оставените коне за свои земеделски нужди, без да има право на това, държи се грубо спрямо Колхас, който не иска да си вземе конете в такова окаяно състояние. Колхас се обръща към съда, търсейки справедливост. Но юнкерът има висши покровители и жалбата на Колхас е отхвърлена. Михаел Колхас е решен сам да извоюва справедливост и споделя това намерение със съпругата си, която отива при курфюрста в Берлин да търси съдебна защита за мъжа си. Но тя не успява да стигне до курфюрста, защото един от стражите й нанася тежък удар с пика в гърдите и скоро след това тя умира. Колхас се опитва по пътя на закона извършителите на това злодеяние да получат справедлива присъда и след като претърпява неуспех, отчаян от арогантността на властта, решава сам да възстанови правото си. Той извършва кърваво отмъщение над своите мъчители, напада със слугите си замъка на юнкера и в търсенето на право и справедливост започва да сее огън и смърт в страната. Във вихъра на тази война за справедливост Колхас се среща с религиозния реформатор Мартин Лутер, който се застъпва за него пред курфюрста на Саксония. По-късно съдебният спор е решен в полза на Михаел Колхас и той трябва да получи конете си такива, каквито ги е оставил на самозабравилия се юнкер. Михаел Колхас получава смъртна присъда за действията си, като умира удовлетворен, че след толкова мъки са му въздали справедливост. Публикуваме извадки от новелата „Михаел Колхас” на немският писател и драматург Хайнрих фон Клайст и разговора на Колхас с религиозния реформатор Мартин Лутер: „... Мартин Лутер, опирайки се на влиянието, което му даваше неговото положение в света, се зае със силата на умиротворителните думи да върне Колхас в пътя на порядъчността и разчитайки на едно честно начало в сърцето на подпалвача, състави следното обръщение до него: „Колхас, ти, който си въобразяваш, че си изпратен с меча на справедливостта в ръка, какво си позволяваш ти, самонадеяни човече, в безумието на сляпата страст, ти, който от главата до петите си изпълнен със самата несправедливост? Защото курфюрстът, чийто поданик си ти, не ти даде право в един спор за някакво жалко имущество, ти въставаш, безбожнико, с огън и меч, и като вълкът в пустинята нахлуваш в мирната общност, която те закриля.... Как можеш да твърдиш, че не ти е въздадено право, ти, чието жестоко сърце, подтиквано от долно чувство за лична мъст, след първите несериозни опити, които не успяха, се отказа напълно от усилията да получиш това право? Да не би шепата съдебни заседатели, потулили твоето писмо или задържали едно съдебно решение, да са твои върховни повелители? И аз трябва да ти кажа, безбожнико, че твоят върховен повелител не знае нищо за твоето дело – нещо повече! – курфюрстът, срещу когото се опълчваш, не знае дори името ти. Така че ако един ден пристъпиш пред божия трон с намерение да го обвиниш, той със спокойна съвест ще може да каже: „Господи, не съм сторил никакво зло на тази човек, защото изобщо не знам за неговото съществуване”. Знай, че мечът в ръцете ти е мечът на грабежа и кръвопролитието, че ти си бунтовник, а не воин на справедливия бог и това, което те чака на земята, е разпъване на колело и бесилка, а на оня свят – вечното проклятие, което тегне над злодеянието и безбожието. Витенберг, Мартин Лутер” Разговорът на Михаел Колхас с религиозния реформатор Мартин Лутер: ... Лутер седна и го попита: - Какво искаш? - Да оборя мнението ви за мен, че съм несправедлив човек! – отвърна Колхас. Във вашето обръщение вие ми казвате, че моят върховен повелител не знаел нищо за делото ми. Добре, издействайте ми свободен пропуск и аз ще отида в Дрезден и ще го изложа пред него. - Безбожни, страшни човече! - извика Лутер, едновременно объркан и успокоен от тези думи. - Кой ти даде право да нападнеш юнкера в изпълнение на самовластна присъда и като не го намери в замъка, да накажеш с огън и меч цялата общност, която те закриля? [caption id="attachment_10795" align="alignnone" width="580"]