Хайнрих фон Клайст: Михаел Колхас и чувството за справедливост

Новелата „Михаел Колхас” на Хайнрих фон Клайст

В новелата „Михаел Колхас” немският писател и драматург Хайнрих фон Клайст (1777-1811) разказва една универсална история - „историята на Михаел Колхас, търговец на коне, един от най-справедливите и същевременно най-страшните хора на своето време. Той беше прекалил с една своя добродетел. Чувството за справедливост го направи разбойник и убиец.” Новелата „Михаел Колхас” е разказ за фундаменталните въпроси от живота като право и справедливост. Хайнрих фон Клайст засяга универсална тема, темата за индивида и държавата и типично като своя лична нагласа към живота темата за осъществяване на безусловното. Един саксонски юнкер изнудва  търговеца на коне Михаел Колхас да остави при него чифт врани коне като залог, докато получи пропуск да преминава през неговите земи. Юнкерът използва безогледно оставените коне за свои земеделски нужди, без да има право на това, държи се грубо спрямо Колхас, който не иска да си вземе конете в такова окаяно състояние. Колхас се обръща към съда, търсейки справедливост. Но юнкерът има висши покровители и жалбата на Колхас е отхвърлена. Михаел Колхас е решен сам да извоюва справедливост и споделя това намерение със съпругата си, която отива при курфюрста в Берлин да търси съдебна защита за мъжа си. Но тя не успява да стигне до курфюрста, защото един от стражите й нанася тежък удар с пика в гърдите и скоро след това тя умира. Колхас се опитва по пътя на закона извършителите на това злодеяние да получат справедлива присъда и след като претърпява неуспех, отчаян от арогантността на властта, решава сам да възстанови правото си. Той извършва кърваво отмъщение над своите мъчители, напада със слугите си замъка на юнкера и в търсенето на право и справедливост започва да сее огън и смърт в страната.   Във вихъра на тази война за справедливост Колхас се среща с религиозния реформатор Мартин Лутер, който се застъпва за него пред курфюрста на Саксония. По-късно съдебният спор е решен в полза на Михаел Колхас и той трябва да получи конете си такива, каквито ги е оставил на самозабравилия се юнкер. Михаел Колхас получава смъртна присъда за действията си, като умира удовлетворен, че след толкова мъки са му въздали справедливост. Публикуваме извадки от новелата „Михаел Колхас” на немският писател и драматург Хайнрих фон Клайст и разговора на Колхас с религиозния реформатор Мартин Лутер: „... Мартин Лутер, опирайки се на влиянието, което му даваше неговото положение в света, се зае със силата на умиротворителните думи да върне Колхас в пътя на порядъчността и разчитайки на едно честно начало в сърцето на подпалвача, състави следното обръщение до него: „Колхас, ти, който си въобразяваш, че си изпратен с меча на справедливостта в ръка, какво си позволяваш ти, самонадеяни човече, в безумието на сляпата страст, ти, който от главата до петите си изпълнен със самата несправедливост? Защото курфюрстът, чийто поданик си ти, не ти даде право в един спор за някакво жалко имущество, ти въставаш, безбожнико, с огън и меч, и като вълкът в пустинята нахлуваш в мирната общност, която те закриля.... Как можеш да твърдиш, че не ти е въздадено право, ти, чието жестоко сърце, подтиквано от долно чувство за лична мъст, след първите несериозни опити, които не успяха, се отказа напълно от усилията да получиш това право? Да не би шепата съдебни заседатели, потулили твоето писмо или задържали едно съдебно решение, да са твои върховни повелители? И аз трябва да ти кажа, безбожнико, че твоят върховен повелител не знае нищо за твоето дело – нещо повече! – курфюрстът, срещу когото се опълчваш, не знае дори името ти. Така че ако един ден пристъпиш пред божия трон с намерение да го обвиниш, той със спокойна съвест ще може да каже: „Господи, не съм сторил никакво зло на тази човек, защото изобщо не знам за неговото съществуване”. Знай, че мечът в ръцете ти е мечът на грабежа и кръвопролитието, че ти си бунтовник, а не воин на справедливия бог и това, което те чака на земята, е разпъване на колело и бесилка, а на оня свят – вечното проклятие, което тегне над злодеянието и безбожието.                 Витенберг, Мартин Лутер” Разговорът на Михаел Колхас с религиозния реформатор Мартин Лутер: ... Лутер седна и го попита: - Какво искаш? - Да оборя мнението ви за мен, че съм несправедлив човек! – отвърна Колхас. Във вашето обръщение вие ми казвате, че моят върховен повелител не знаел нищо за делото ми. Добре, издействайте ми свободен пропуск и аз ще отида в Дрезден и ще го изложа пред него. - Безбожни, страшни човече! - извика Лутер, едновременно объркан и успокоен от тези думи. - Кой ти даде право да нападнеш юнкера в изпълнение на самовластна присъда и като не го намери в замъка, да накажеш с огън и меч цялата общност, която те закриля? [caption id="attachment_10795" align="alignnone" width="580"] Мадс Микелсен в ролята на Михаел Колхас в едноименния филм на режисьора Арно де Палие[/caption] - Високоуважаеми господине - отвърна Колхас, - отсега нататък няма да закачам никого... Войната, която водя с човешката общност, е престъпление, щом не съм отритнат от нея, както вие ме уверихте! - Отритнат! – извика Лутер, като го изгледа, - Що за налудничави мисли те обземат. Кой би могъл да те отритне от общността на държавата, в която живееш? Има ли случай, откак свят светува, някой да е бил отритнат, който и да е бил той? - Отритнат – отговори Колхас, свивайки ръката си в юмрук – аз наричам онзи, на когото е отказана защитата на закона! Защото аз се нуждая от тази защита, за да мога да упражнявам мирния си занаят. За защита на това, което съм придобил с труд, се обръщам към общността и който ми я отказва, ме изгонва при диваците в пустинята, дава ми в ръката – бихте ли отрекли това? – тоягата, която ме закриля. - Кой ти е отказал защитата на закона? – извика Лутер. – Не ти ли писах, че жалбата, която си подал, не е стигнала в ръцете на курфюрста, до когото си я подал?  Ако държавни служители потулват съдебни дела зад гърба му или злоупотребяват по друг  начин със светото му име, без той да знае, кой друг освен бог може да му иска сметка за избора на такива служители и имаш ли ти, прокълнати от бога и ужасни човече, правото да го съдиш за това? - Така да е – каза Колхас, - ако курфюрстът не ме е отритнал, аз ще се върна отново в общността, която е под негова закрила. Издействайте ми, повтарям, свободен пропуск за Дрезден и аз ще разпусна отряда и отново ще подам до трибунала жалбата, която бе отхвърлена. ... Лутер попита какво всъщност иска от дрезденския трибунал. - Да накаже юнкера съгласно закона - отговори Колхас, - да го осъди да възстанови конете в предишното им състояние и да плати обезщетение за загубите, които аз и моят загинал слуга претърпяхме в резултат на извършеното над нас насилие.... - Луди, непонятни и ужасни човече! – каза Лутер и го изгледа. – След като твоят меч отмъсти на юнкера с най-жестокото отмъщение, което може да се имисли, какво те кара да настояваш за съдебно решение срещу него, чиято строгост, ако то бъде най-после произнесено, ще го засегне съвсем незначително? - Високоуважаеми господине – отговори Колхас, при което една сълза се търколи по бузата му, - това ми струваше живота на жена ми. Колхас иска да покаже на света, че тя не е загинала за несправедливо дело. Изпълнете волята ми по тази точка и нека съдът се произнесе. Във всичко останало, колкото и спорно да е то, аз ще изпълня вашата. - Слушай – каза Лутер, - ако нещата стоят така, както се говори официално, това, което искаш, е справедливо. И ако преди да беше пристъпил самоволно към лично отмъщение, ти беше съумял да предадеш спора за решаване на курфюрста, искането ти не се съмнявам, щеше да бъде удовлетворено точка по точка. Но нямаше ли да е по-добре, след като преценеше всички обстоятелства, да беше простил на юнкера заради твоя Спасител, да си беше прибрал враните коне, макар и замършавели и изтощени, за да ги охраниш в конюшнята си? -Може би! – отговори Колхас. – А може би не! Ако знаех, че ще трябва да ги изправя на крака с кръвта от сърцето на любимата си жена, може би щях да постъпя, както казвате вие, високоуважаеми господине. Но тъй като платих вече за тях толкова скъпо, нека нещата вървят по реда си, казвам аз. Нека съдът произнесе решението, което ми се полага и юнкерът охрани конете ми. ... Лутер го изгледа проницателно и каза: - Но знай, че бог прости на своя враг. – И тъй като Колхас го изгледа смутено, той добави: - Ще простиш ли ти също на юнкера, който те обиди и ще идеш ли да прибереш враните си коне и да ги охраниш? - Високоуважаеми господине – каза Колхас – бог също не прости на всичките си врагове... Развълнуван, Колхас взе шапката си в ръце и каза: - Високоуважаеми господине, значи, не ми се полага благодатта на помирението, за която ви помолих? - Пред Спасителя – не. Пред курфюрста – ще зависи от моя опит за застъпничество, както ти обещах! – отговори Лутер накъсо. Източник: „Немски романтици – новели”, Народна култура, София, 1980 г.; „Михаел Колхас”, Хайнрих фон Клайст; превод от немски: Георги Георгиев; Снимки: de.wikipedia.org; dw.com;