Харта 77 - Декларация на Харта 77 от 1 януари 1977 г.

На 13.10.1976 г. в Сборника със закони на Чехословашката социалистическа република (бр. 120) бяха обнародвани Международният пакт за гражданските и политическите права и Международният пакт за икономическите, социалните и културните права; подписани от името на нашата република още през 1968 година, те бяха потвърдени в Хелзинки през 1975 и влязоха в сила у нас на 23.3.1976 г. От този ден нататък нашите граждани имат правото, а нашата държава има задължението да се ръководят от тях. Свободите и правата, гарантирани от тези пактове, са важни цивилизационни ценности, към които са били насочени усилията на редица прогресивни хора в историята на човечеството и чието превръщане в закон може съществено да допринесе за развитието на нашето общество. Затова приветстваме присъединяването на ЧССР (Чехословашката социалистическа република) към тези пактове. Тяхното публикуване обаче с нова настойчивост ни напомня колко основни граждански права в нашата страна важат, за жалост, само на хартия. Напълно илюзорно е например правото на свобода на изказването, гарантирано от член 19 на първия пакт. На десетки хиляди наши граждани е отнета възможността да работят по специалността си само заради това, че застъпват възгледи, различни от официалните. При това те са чест обект на всевъзможни форми на дискриминация и издевателства от страна на институциите и обществените организации; лишени от възможността да се защитят, на практика те се превръщат в жертви на апартейд. На стотици хиляди други граждани е отказана „свободата от страха” (преамбюлът на първия акт), тъй като са принудени да живеят в постоянната опасност, че ако дадат израз на възгледите си, ще изгубят възможността да се трудят и ред други възможности. В разрез с член 13 от втория пакт, който осигурява на всички правото на образование, образованието на безброй млади хора е възпрепятствано заради техните възгледи или дори заради възгледите на техните родители. Безброй граждани живеят в страх, че ако се изразяват според убежденията си, вероятно те самите или техните деца ше бъдат лишени от правото на образование. Упражняването на правото „да се издирват, приемат, разпространяват всякакви информации и идеи, без оглед на границите, устно, писмено, печатно” и „чрез изкуството” (член 19, алинея 2 от първия пакт) се преследва не само извънсъдебно, но и съдебно, често под маската на криминално обвинение (както между другото свидетелстват течащите процеси срещу млади музиканти). Свободата на публичното изразяване е потисната чрез централното ръководство на всички средства за масова информация, както и на издателските и културните институции. Никой политически, философски и научен възглед или художествена проява, излизащ извън тесните рамки на официалната идеология или естетика, не може да бъде публикуван; невъзможна е публичната критика на кризисните явления в обществото; изключена е възможността за публична защита срещу неверните и оскърбителни клевети на официалната пропаганда (законната защита против „посегателствата върху честта и доброто име”, еднозначно гарантирана от член 17 на първия пакт, на практика не съществува); Лъжливите обвинения не могат да се отхвърлят и е обречен на неусех всеки опит за взъстановяване на истината по съдебен път; в областта на духовното и културното творчество е изключена откритата дискусия. Много научни и културни деятели, както и други граждани, са дискриминирани само заради това, че преди години легално са публикували или пък открито са изказвали възгледи, които сегашната политическа власт осъжда. Свободата на вероизповеданието, категорично гарантирана в член 18 от първия пакт, е систематично ограничавана от властническия произвол; от грубото орязване на дейността на духовниците, над които постоянно тегне заплахата от лишаване от държавното разрешение да изпълняват функциите си; от преследвания, които заплашват самото съществуване на лицата, които демонстрират своето вероизповедание чрез слово или дело; от недопускането на занятия по вероучение и т.н. Инструмент за ограничаване, а често и за пълно потискане на ред граждански права е системата на фактическо подчинение на всички институции и организации в страната на политическите директиви на апарата на управляващата партия и на решенията на властимащите индивиди. Конституцията на ЧССР, както и останалите закони и правни норми не уреждат нито съдържанието и формата, нито създаването и прилагането на такива решения: тези решения са предимно задкулисни, често само устни, не се свеждат до знанието на гражданите, поради което са и неконтролируеми; техните източници не отговарят пред никого освен пред себе си и собствената си йерархия, като същевременно по решаващ начин влияят върху дейността на законодателните и изпълнителните органи на държавното управление, на правосъдието, на професионалните съюзи и сдруженията по интереси, както и на всички останали обществени организации, другите политически партии, предприятията, заводите, институтите, учрежденията, училищата, като техните нареждания имат предимство пред закона. Ако при тълкуването на своите права и задължения гражданите се окажат в противоречие с директивата, те не могат да се обърнат към безпристрастна институция, понеже такава не съществува. Всичко това сериозно ограничава правата, произтичащи от член 21 и 22 от първия пакт (правото на сдружаване и забраната да бъде ограничавано неговото упражняване) и от член 25 (равното право на  участие в ръководството на обществените дела), както и от член 26 (изключването на дискриминацията пред закона). Това положение не позволява на работниците, както и на останалите трудещи се, да създават без ограничения професионални и други организации за защитa на своите икономически и социални интереси и свободно да използват правото на стачки (алинея 1 от член 8 на втория пакт). Други граждански права, включително изричната забрана на „своеволната намеса в личния живот, в семейството, дома или кореспонденцията” (член 17 от първия пакт) биват безогледно нарушавани, тъй като Министерството на вътрешните работи по най-различни начини контролира живота на гражданите, например чрез подслушване на телефони и жилища, проверки на пощата, лично следене, обиски по домовете, изграждане на мрежа от информатори сред самите граждани (често чрез недопустими заплахи или, напротив – обещания). То често се намесва в решенията на работодателите, подтиква към дискриминационни мерки учрежденията и организациите, оказва давление върху съдебните органи и ръководи пропагандни кампании в средствата за масова информация. Тъй като тази дейност не е регулирана чрез закони и е тайна, гражданинът не може да се защитава от нея. В случаите на политически мотивирано наказателно преследване органите на следствието и съда нарушават правата на обвиняемите и тяхната защита, гарантирана от член 14 от първия пакт и чехословашките закони. Така осъдените хора биват третирани в затворите по начин, който нарушава тяхното човешко достойнство, застрашава здравето им и представлява опит те да бъдат морално пречупени. Масово се нарушава и алинея 2 от член 12 на първия пакт, гарантиращ на гражданите правото свободно да напускат страната си; под претекст „защита на националната сигурност” (ал. 3) това право се обвързва с различни недопустими условия. Произвол се проявява и при издаването на визи на чужди граждани, много от които не могат да посетят ЧССР например само заради това, че са поддържали работни или дружески контакти с дискриминирани у нас лица. Някои граждани – било частно, на работното място или публично (което на практика е възможно само в чуждестранни средства за масова информация) – обръщат внимание върху системното нарушаване на правата на човека и демократичните свободи и настояват за решаване на конкретните случаи; техните гласове обаче най-често остават без отзвук, или пък се оказват обект на разследване. Отговорността за спазването на гражданските права в страната пада, естествено, преди всичко върху политическата и държавната власт. Но не само върху нея. Всеки носи своя дял от отговорността за обществените отношения, а следователно – и за спазването на приетите пактове, които впрочем, задължават не само правителствата, но и всички граждани. Чувството за тази обща отговорност, вярата в смисъла на гражданската ангажираност и волята за ангажиране, както и споделената потребност тя да намери нов и по-ефективен израз, ни доведе до идеята да създадем ХАРТА 77, чието възникване днес публично оповестяваме. ХАРТА 77 е свободно, неформално и открито сдружение на хора с различни убеждения, различна вяра и различни професии, които са обединени от волята поотделно и заедно да се стремят към зачитането на гражданските права и правата на човека в нашата страна и в света. На всички онези права, които признават на човека двата пакта, превърнати в закони, Заключителният акт от конференцията в Хелзинки, многобройните международни документи против войните, насилието, социалното и духовното потисничество, и които цялостно изразява Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. ХАРТА 77 израства от солидарността и дружбата между хората, които споделят тревогата за съдбата на идеалите, с които са свързали и свързват своя живот и труд. ХАРТА 77 не е организация, няма устав, постоянни органи и организационно обусловено членство. Към нея принадлежи всеки, който приема нейните идеи, участва в дейността й и я подкрепя. ХАРТА 77 не е основа за опозиционна политическа дейност. Тя иска да служи на общия интерес, тъй както и много други подобни граждански инициативи в различни страни на Запад и на Изток. Следователно тя желае не да издига собствена програма за политически и обществени реформи или промени, а в областта на действието си да води конструктивен диалог с политическата и държавната власт, предимно чрез това, че ще сигнализира за различни конкретни примери на нарушаване на правата на човека и гражданина, ще подготвя тяхното документиране, ще предлага решения, ще разработва предложения, насочени към задълбочаването на тези права и тяхното гарантиране, ще изпълнява ролята на посредник при евентуални конфликтни ситуации, предизвикани от безправието и т.н. Чрез своето символично название ХАРТА 77 подчертава, че възниква на прага на годината, която е провъзгласена за година на правата на политическите затворници и през която конференцията в Белград трябва да проследи изпълнението на задълженията от Хелзинки. Ние, долуподписалите тази декларация, упълномощаваме проф. д-р Ян Паточка, доктор на науките, доктор хонорис кауза, Вацлав Хавел и проф. д-р Иржи Хайек да бъдат говорители на ХАРТА 77. Тези говорители я представляват както пред държавните и други организации, така и пред нашата и световната общественост и с подписите си гарантират автентичността на нейните документи. В наше лице и в лицето на гражданите, които се присъединят, те ще имат своите сътрудници, които заедно с тях ще участват в необходимите дела, ще поемат отделни задачи и ще споделят с тях цялата отговорност. Вярваме, че ХАРТА 77 ще допринесе за това всички граждани в Чехословакия да живеят като свободни хора. Следват подписите на първите 242 души, подписали Декларацията      1 януари 1977 Източник: http://bohemiaklub.org; Превод от чешки: Маргарита Костадинова; Снимки: radio.cz; ceskatelevize.cz;