Ханс-Улрих Велер: Да защитаваме отделянето на църквата от държавата

Интервю с германския историк Ханс-Улрих Велер

Историкът Ханс-Улрих Велер, доайен в областта на историческите и социалните науки, в интервю пред вестник „Тагесшпигел” за западната култура и исляма като световна религия.

Въпрос: Професор Велер, прав ли е федералният президент, когато казва, че ислямът също е част от Германия?

Ханс-Улрих Велер: Това, което казва федералният президент, е исторически неправилно. Ислямът не е част от Германия. Ние сме част от западната, юдео-християнска култура. Това също беше споменато от президента, но следващото му изречение е подвеждащо. През вековете ислямът винаги е бил противник на тази Европа. Ислямът не е станал част от културата или от обществения живот в Германия, независимо дали разглеждате правото, политиката или конституционното разбиране.

Не може ли да тълкуваме тезата на президента като призив за интеграция?

Ако президентът е възнамерявал това, той няма служител, който да пише добре речите му. Естествено, може да се пледира за толерантност към имигрантите от други култури. Това обаче трябва да се свърже с изискването, преди всичко за имигранти от Турция, след 30 или 40 години пребиваване в Германия най-сетне да увеличат усилията си за интегриране. Тези неща ми липсваха в речта на президента.

Когато отидем още по-назад в историята, не съществуват ли културни постижения, които Европа дължи на ислямско-арабския свят?

Не, аз не виждам такива. В ранното Средновековие има пренасяне на знания, например от арабските общества, които са съхранили познанията на гръцката медицина. Но нашите основни политически ценности и културата ни по никакъв начин не носят следи от исляма.

Каква е съществената разлика в историята на ислямските страни и Запада?

Голямото постижение на Зрялото Средновековие беше разделянето на духовната от светската власт. В този конфликт църквата и светската власт отстояват своите позиции, това разделяне намира израз в правото, въвежда се също и в нашите модерни конституции. Отделянето на църквата от държавата на Запад е фундаментален факт. Това отделяне е точно обратното на отношението в ислямските страни. Ние трябва да защитаваме тази придобивка в политическата култура със зъби и нокти.

Считате ли исляма днес за съвместим с ценностите на основния закон?

Реалността говори срещу това. Голяма част от мюсюлманите и в Германия са убедени, че Шериата, религиозното право, стои над светското право. На свиканата от федералното правителство Ислямска конференция представителите на предимно турските сдружения се съпротивляваха най-вече срещу равноправието на мъжа и жената. Аз съм също така изключително скептично настроен, че в Турция при политиката на реислямизация, водена от Ердоган, може да възникне модел на модерна ислямска държава.

Шест милиона мюсюлмани във Федерална репубика Германия повдигат вече достатъчно асимилационни и интеграционни проблеми. Затова предупреждавам да се следи със сериозно внимание присъединяването на Турция към ЕС.

Какво отличава исляма от другите световни религии?

Той е единствената от големите световни религии, която развива фундаменталистка и упражняваща силно влияние върху широки слоеве от населението форма на вярата си. И в други религии има фундаментализъм, но не в такава форма. При исляма става дума за един борчески монотеизъм, чийто произход от света на войнствените арабски номади не може да бъде отречен.

Ислямът би ли могъл да претърпи развитие, не може ли да има ислямско Просвещение?

Това е големият въпрос-изпитание. Не бих отрекъл това догматично. Но не виждам къде този дебат се задвижва. Там, където такива впечатляващи фигури като Некла Келек или Сейран Атес говорят, че е нужно Просвещение, много мюсюлмани реагират с отхвърляне, омраза и дори заплахи. Това е изключително труден и мъчителен процес. Ето защо аз не споделям копнежа по един евроислям, който трябва да смекчи всички конфликти.

Превод: Господин Тонев; публикувано във вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: nw-news.de; koptisch.wordpress.com;