Ханс Кюнг за свободата на християнина и запазването на достойнството

Ханс Кюнг пред берлинското Inforadio
Ханс Кюнг е швейцарски богослов, католически свещеник и автор. До 2013 г. Ханс Кюнг е президент на основаната от него фондация „Световен етос”. Считан е за един от големите критици на католическата църква, особено на догмата за непогрешимостта на папата. Въпрос: Кое определение предпочитате: професор или критик на Църквата? Ханс Кюнг: Критик на Църквата не е професия, затова изобщо не разчитам на тази титла. Аз съм професор по теология, вече пенсиониран, но и преди, и сега имам право според закона за университетското образование да изнасям лекции и винаги съм го правил. Въпреки това, когато чуем името Ханс Кюнг, автоматично мислим за критика Кюнг. Това беше последица. През 1957 г. написах дисертацията си за големия реформатор теолог Карл Барт и оттогава съм заведен под протоколен номер 39957i – т.е. No399 от 1957 г. в днешната Конгрегация за доктрината на вярата, тогава още Sanctum Officium. Но през първите години нямах проблеми, както разказах в първия том от моите мемоари, радвах се, че по времето на папа Йоан XXIII имах влияние и можех да спечеля на моя страна младия президент Джон Ф. Кенеди, който беше католик. Имах възможност да се срещна с него в Белия дом – беше чудесно. Аз не съм роден за опозиционер, имам нещо общо с Томас Ман, който казва, че е създаден по-скоро да репрезентира, отколкото да опонира. Но когато си принуден, разбира се, трябва да го правиш. Във втория том на вашите мемоари описвате детайлно период от 10 години – от последиците от Събора до скъсването с Рим. Това време още ли е живо за вас, значимо ли е то за днешния Ханс Кюнг? Да, то е съвсем живо. Някои глави станаха повторно актуални. След последните негативни изказвания на Конгрегацията за доктрината на вярата в Рим относно другите християнски църкви стана ясно, че това, което беше изразено още през 1965, 1968 и 1970 г. в дебатите около моята теология от страна на Рим и от моя страна, все още е изключително актуално. Чувствате ли се днес несправедливо осъден, когато подчертавате, че тогава нито един ваш противник не е могъл да оспори тезите за непогрешимостта, които вие защитавате? От дебатите стана ясно (на тях е посветен и един том със заключения), че никой не е дал доказателство за непогрешимостта на папата или епископата в една определена ситуация и с помощта на Светия Дух. Просто това е дефиниция на Първия ватикански събор от 1870 г., тогава немските епископи са отпътували, както и повечето френски, защото не са приели дефиницията за непогрешимостта на папата. Въпросът буквално е претупан и остава отворен. И до днес не е разрешен, затова смятам упреците по мой адрес за неоснователни. Каква е причината да не се стигне до диалог въпреки солидната документация? Това не е само въпрос на истина, а на власт. Книгата ми е озаглавена „Оспорвана истина”, но аз изяснявам, че за римската система тази битка за истината е и битка за запазване на властта.