Ханс Кюнг за свободата на християнина и запазването на достойнството

Ханс Кюнг пред берлинското Inforadio

Ханс Кюнг е швейцарски богослов, католически свещеник и автор. До 2013 г. Ханс Кюнг е  президент на основаната от него фондация „Световен етос”. Считан е за един от големите критици на католическата църква, особено на догмата за непогрешимостта на папата.

Въпрос: Кое определение предпочитате: професор или критик на Църквата?

Ханс Кюнг: Критик на Църквата не е професия, затова изобщо не разчитам на тази титла. Аз съм професор по теология, вече пенсиониран, но и преди, и сега имам право според закона за университетското образование да изнасям лекции и винаги съм го правил.

Въпреки това, когато чуем името Ханс Кюнг, автоматично мислим за критика Кюнг.

Това беше последица. През 1957 г. написах дисертацията си за големия реформатор теолог Карл Барт и оттогава съм заведен под протоколен номер 39957i – т.е. No399 от 1957 г. в днешната Конгрегация за доктрината на вярата, тогава още Sanctum Officium. Но през първите години нямах проблеми, както разказах в първия том от моите мемоари, радвах се, че по времето на папа Йоан XXIII имах влияние и можех да спечеля на моя страна младия президент Джон Ф. Кенеди, който беше католик. Имах възможност да се срещна с него в Белия дом – беше чудесно.

Аз не съм роден за опозиционер, имам нещо общо с Томас Ман, който казва, че е създаден по-скоро да репрезентира, отколкото да опонира. Но когато си принуден, разбира се, трябва да го правиш.

Във втория том на вашите мемоари описвате детайлно период от 10 години – от последиците от Събора до скъсването с Рим. Това време още ли е живо за вас, значимо ли е то за днешния Ханс Кюнг?

Да, то е съвсем живо. Някои глави станаха повторно актуални. След последните негативни изказвания на Конгрегацията за доктрината на вярата в Рим относно другите християнски църкви стана ясно, че това, което беше изразено още през 1965, 1968 и 1970 г. в дебатите около моята теология от страна на Рим и от моя страна, все още е изключително актуално.

Чувствате ли се днес несправедливо осъден, когато подчертавате, че тогава нито един ваш противник не е могъл да оспори тезите за непогрешимостта, които вие защитавате?

От дебатите стана ясно (на тях е посветен и един том със заключения), че никой не е дал доказателство за непогрешимостта на папата или епископата в една определена ситуация и с помощта на Светия Дух. Просто това е дефиниция на Първия ватикански събор от 1870 г., тогава немските епископи са отпътували, както и повечето френски, защото не са приели дефиницията за непогрешимостта на папата. Въпросът буквално е претупан и остава отворен. И до днес не е разрешен, затова смятам упреците по мой адрес за неоснователни.

Каква е причината да не се стигне до диалог въпреки солидната документация?

Това не е само въпрос на истина, а на власт. Книгата ми е озаглавена „Оспорвана истина”, но аз изяснявам, че за римската система тази битка за истината е и битка за запазване на властта.



Проблемът е Римската курия, този властови апарат?

Центърът е Римската курия, но и не само тя. Това е една цяла система, в която са включени и епископите. Винаги правя разлика между католическата верска общност, чийто член съм, и авторитарната система, според която един-единствен човек в Църквата фактически решава дали свещениците могат да се женят или не. Когато виждаш, че енориите се обезкървяват, защото нямат свещеници, че структури, които са градени векове наред, се разпадат, се питаш – наистина ли имаме правилната система?

Римската система е исторически продукт на Средновековието, издържала е по време на Реформацията, след това е заела позиция срещу модернизма, до днес има проблеми с Просвещението. И в нея се води битка за истинно християнство в смисъла на Новия завет, на голямата традиция от първото хилядолетие срещу една средновековна, антиреформаторска, антимодерна система.

Папа Бенедикт XVI, още докато беше кардинал Йозеф Ратцингер, ви определи като некатолик по време на споровете около книгата ви „Да бъдеш християнин” в средата на 70-те.

По време на една внезапна негова аудиенция при папата заедно с другите кардинали се чу, че не съм католик, че не държа на богословската хабилитация. Веднага протестирах публично, писах му, помислих си, че всичко е наред, но няколко седмици по-късно бях изненадан от внезапна акция по отнемане на правото да преподавам – описах подробно как всичко беше организирано сякаш от генерален щаб, как в продължение на цяло десетилетие се редуваха писма, покани, призовки и разговори.

Впечатли ме, че сте изпратили телеграма: „За съжаление възпрепятстван, следва писмо”. Не е зле да се пишат такива телеграми на Инквизицията.

Да, аз съм роден в Швейцария, където хората не са свикнали да се прекланят, и не позволих да ме призоват от днес за утре в Рим. Трябваше да отида в средата на семестъра в рамките на няколко дена, но си казах: нека да се научат как се постъпва с хората. Най-просто беше да пусна телеграма. Изпратих обявеното в телеграмата писмо, но след още три седмици, за да разберат, че така не може.

И в Католическата църква можеш да имаш достойнство, това не изключва скромността – напротив, аз и до днес съм останал по своему скромен, но зная, че не изпитвам нужда да бъда роб и не съм придворен теолог, на когото могат да заповядат.

Споменахте, че като швейцарец, вероятно сте по-смел от германците. Произходът ли е тайният извор на сила, който ви помага да издържите?

Патосът на свободата при мен идва от националната принадлежност, но го приемам на първо място като християнска добродетел. За свободата на християнина – едно от великите съчинения на Мартин Лутер, винаги е било основополагащо за християнската прямота, на старогръцки се нарича парезия. Защо днес един епископ да не може да се противопостави открито на папата – това са неща, които са ни отдалечили много от началото, ние имаме придворен манталитет.

Източник: http://www.hkultura.com;

Снимки: tagesspiegel.de; publik-forum.de;