Ханс Кюнг: Имаме нужда от универсален етос и общи етични стандарти
Ханс Кюнг за смисъла от общи етични ценности
Ханс Кюнг е швейцарски католически теолог, роден през 1928 г., настроен критично към католическата църква. Интервю с Ханс Кюнг за неговия „Проект световен етос”, който се опитва да изведе от житейските правила на големите традиции на човечеството един универсален етичен фундамент.Въпрос: Г-н Кюнг, нека поговорим за инициирания от Вас през 1989 г. Проект световен етос. Можете ли накратко да очертаете целите на проекта?
Ханс Кюнг: Проектът световен етос има две главни цели. Първо: мир между религиите и културите като основа за мира между нациите. Второ: събуждане на съзнанието за общите за световните религии етични ценности, стандарти, критерии, нагласи като универсален етичен фундамент.
Вие искате да изведете от етичните сходства на световните религии една универсална наредба от правила?
Да, но не етична система, а няколко елементарни етични стандарта, които могат да бъдат намерени във всички големи традиции на човечеството.
Например?
Най-известно сигурно е „златното правило”: Каквото не искаш да ти направят, не го причинявай на никой друг. Това правило важи не само за индивиди, но и за колективи, като се стига до нациите. Основополагащо за това е хуманистичното правило: към всеки човек трябва да постъпваме човешки, а не нечовешки или дори зверски - независимо от пол, възраст, цвят на кожата, религия ... Конкретно във всички традиции могат да бъдат намерени четири етични критерия: защита на живота, защита на собствеността, защита на истината, защита на половите отношения.
Това е всичко?
Това е всичко: две основни правила и четири етични критерия, които след въплъщението са възникнали постепенно през хилядолетията.
Как възникна идеята за „световен етос”?
Бавно. Още по време на пътуването ми в Ливан през 1967 г. ми стана ясно: траен мир между мюсюлмани и християни би бил възможен - ако съществува разбирателство. От примера става ясно: въпросът за междурелигиозния диалог е в голяма степен политически.
Това, че е необходимо разбирателство, за да се решават конфликти, е убедително. Но защо има нужда от универсален етос?
Глобализацията засяга междувременно почти всички области. Това, че тя има и нечовешки страни, от дълго време вече не може да се пренебрегва. Ето защо имаме нужда от глобализация на етоса: етични основни правила, които важат за всички.
Без изключение?
Да. Неколкократно това беше спорен въпрос между Хенри Кисинджър и мен. Моята позиция е: тези фундаментални етични стандарти важат за всички - за държавника в същата степен, както за обикновения ражданин. И президентът на Съединените щати не бива да лъже. Видяхме от примера за войната в Ирак какви последици могат да имат тъкмо лъжите от устата на държавниците.
Вие създадохте Проекта световен етос през 1989 г., във време на огромен политически прелом в света.
Надявах се, че човечеството най-сетне ще използва своя трети голям шанс през ХХ-и век. Предишните шансове в годините 1918 и 1945 то ги пропусна. С края на Студената война тогавашният президент на САЩ Джордж Буш старши тържествено възвести „a new world order”, един нов световен ред. Това беше възприето с въодушевление по целия свят.
Защо от това не стана нищо?
Буш просто не е имал концепция за този нов мир.
Как стоят днес нещата с постигането на целите на проекта?
Поуката на изминалите двадесет години, за съжаление, гласи: човечеството е готово да се учи единствено чрез страдание. Много лоши неща се случиха в политиката, икономиката, обществото. Съвсем бавно сега върви процес на преосмисляне. Наблюдавайте, например, актуалната дискусия за финансовата криза: навсякъде се предявяват изисквания за регулация на големите банки. Но няколко нови правила са безполезни, ако те не се основават върху едно принципно преосмисляне на етично равнище. Самите банкери трябва да поемат отговорност от убеждение към някои етични стандарти.
Броят на религиозните конфликти също се е увеличил значително от 1989 г. насам.
За съжаление. Многократно лекомислени политически решения разпалиха религиозни конфликти. Нахлуването в Афганистан беше излишно и опасно; инвазията в Ирак е незаконна съгласно международното право и построена върху лъжи; нападението на подкрепяния от Запада Израел срещу Ливан беше също така престъпление срещу човечеството - този списък лесно може да бъде продължен.
Как с оглед на тези развития стоят днес нещата с междурелигиозния диалог?
Днес никой вече не възразява на тезите на световния етос „Няма мир между нациите без мир между религиите” и „Няма мир между религиите без диалог между религиите”. Можете да чуете това в Индия и Китай, точно както и в САЩ или Израел. Но към световния етос принадлежи още една трета теза: „Няма диалог между религиите без общи етични ценности и стандарти”. Това още не се е наложило.
Г-н Кюнг, благодаря Ви за този разговор.
Едно интервю на Кристоф Браун Със съкращения от cicero.de; Превод: Господин Тонев; Снимки: cicero.de; swissinfo.ch;